Софония 2:1 Съберете се, да, съберете се, народе нежелан; 2:2 Преди да се роди постановлението, преди денят да премине като плява, преди пламенният гняв на ГОСПОДА дойде върху вас преди деня на ГОСПОДА гневът те връхлетя. 2:3 Търсете Господа, всички кротки на земята, които сте вършили Неговото преценка; търсете правда, търсете кротост; може би ще бъдете скрити в деня на гнева Господен. 2:4 Защото Газа ще бъде изоставена, И Аскалон ще бъде пустош; от Азот по пладне и Акарон ще бъде изкоренен. 2:5 Горко на жителите на морския бряг, на народа на керетци! ГОСПОДНОТО слово е против вас; О, Ханаан, земята на филистимците, дори ще те унищожа, за да ги няма обитател. 2:6 И морският бряг ще бъде жилища и колиби за овчари, и гънки за стада. 2:7 И крайбрежието ще бъде за остатъка от Юдовия дом; те трябва пасете от него; в къщите на Аскалон ще лежат в вечер, защото Господ техният Бог ще ги посети и ще ги отвърне пленничество. 2:8 Чух укора на Моава и хулите на синовете на Амон, с което те укориха народа ми и се възвеличиха срещу тяхната граница. 2:9 Затова жив съм Аз, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Наистина Моав ще бъде като Содом и синовете на Амон като Гомор, дори развъждане на коприва и солници и вечно запустение: остатъкът от Моя народ ще ги ограби и остатъкът от Моя народ ще ги притежава. 2:10 Това ще им бъде гордост, защото са укорили и се надигнаха срещу народа на Господа на Силите. 2:11 Господ ще бъде страшен за тях, защото ще изглади всичките богове на Земята; и хората ще му се покланят, всеки от мястото си, дори всички островите на езичниците. 2:12 И вие, етиопци, ще бъдете убити от моя меч. 2:13 И той ще протегне ръката Си против севера и ще унищожи Асирия; и ще превърне Ниневия в пустош и ще изсъхне като пустиня. 2:14 И стада ще лежат всред нея, всичките зверове на народи: и корморанът, и горчивият бик ще нощуват в горната част прегради от него; гласът им ще пее в прозорците; запустение ще бъди в праговете, защото той ще открие кедровата работа. 2:15 Това е веселият град, който живееше безгрижно, който каза в нея сърце, аз съм и няма никой до мен: как тя стана а пустош, място за лягане на зверове! всеки, който минава тя ще изсъска и ще размаха ръката му.