Софония
2:1 Съберете се, да, съберете се, народе нежелан;
2:2 Преди да се роди постановлението, преди денят да премине като плява, преди
пламенният гняв на ГОСПОДА дойде върху вас преди деня на ГОСПОДА
гневът те връхлетя.
2:3 Търсете Господа, всички кротки на земята, които сте вършили Неговото
преценка; търсете правда, търсете кротост; може би ще бъдете скрити
в деня на гнева Господен.
2:4 Защото Газа ще бъде изоставена, И Аскалон ще бъде пустош;
от Азот по пладне и Акарон ще бъде изкоренен.
2:5 Горко на жителите на морския бряг, на народа на
керетци! ГОСПОДНОТО слово е против вас; О, Ханаан, земята на
филистимците, дори ще те унищожа, за да ги няма
обитател.
2:6 И морският бряг ще бъде жилища и колиби за овчари, и
гънки за стада.
2:7 И крайбрежието ще бъде за остатъка от Юдовия дом; те трябва
пасете от него; в къщите на Аскалон ще лежат в
вечер, защото Господ техният Бог ще ги посети и ще ги отвърне
пленничество.
2:8 Чух укора на Моава и хулите на синовете на
Амон, с което те укориха народа ми и се възвеличиха
срещу тяхната граница.
2:9 Затова жив съм Аз, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Наистина
Моав ще бъде като Содом и синовете на Амон като Гомор, дори
развъждане на коприва и солници и вечно запустение:
остатъкът от Моя народ ще ги ограби и остатъкът от Моя народ
ще ги притежава.
2:10 Това ще им бъде гордост, защото са укорили и
се надигнаха срещу народа на Господа на Силите.
2:11 Господ ще бъде страшен за тях, защото ще изглади всичките богове на
Земята; и хората ще му се покланят, всеки от мястото си, дори всички
островите на езичниците.
2:12 И вие, етиопци, ще бъдете убити от моя меч.
2:13 И той ще протегне ръката Си против севера и ще унищожи Асирия;
и ще превърне Ниневия в пустош и ще изсъхне като пустиня.
2:14 И стада ще лежат всред нея, всичките зверове на
народи: и корморанът, и горчивият бик ще нощуват в горната част
прегради от него; гласът им ще пее в прозорците; запустение ще
бъди в праговете, защото той ще открие кедровата работа.
2:15 Това е веселият град, който живееше безгрижно, който каза в нея
сърце, аз съм и няма никой до мен: как тя стана а
пустош, място за лягане на зверове! всеки, който минава
тя ще изсъска и ще размаха ръката му.