Захария 7:1 И в четвъртата година на цар Дарий словото на ГОСПОД дойде при Захария на четвъртия ден от деветия месец, дори в Числю; 7:2 Когато изпратиха до Божия дом Шерезер и Регемелех, и техните мъже, за да се молят пред Господа, 7:3 И да говори на свещениците, които бяха в Господния дом войнства и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, отделяйки се, както направих през тези толкова много години? 7:4 Тогава дойде словото на Господа на Силите към мене и каза: 7:5 Говори на целия народ на земята и на свещениците, като кажеш: Кога вие постихте и скърбяхте в петия и седмия месец, точно тези седемдесет години, постихте ли изобщо за мен, дори за мен? 7:6 И когато ядохте, и когато пихте, не ядохте себе си и пиете за себе си? 7:7 Не трябва ли да чуете думите, които Господ извика чрез първия? пророци, когато Йерусалим е бил населен и в просперитет, и градовете от това около нея, когато хората обитавали юга и равнината? 7:8 И словото Господне дойде към Захария и каза: 7:9 Така говори Господ на Силите, казвайки: Извършете верен съд и явете милост и състрадание всеки към брат си: 7:10 И не угнетявайте вдовицата, нито сирачето, нито чужденеца, нито чужденеца беден; и никой от вас да не мисли зло против брат си във вашия сърце. 7:11 Но те отказаха да послушат, дръпнаха рамото и спряха ушите си, за да не чуят. 7:12 Да, направиха сърцата си като непреклонен камък, за да не чуят закона и думите, които Господ на Силите изпрати в духа Си от предишните пророци: затова дойде голям гняв от ГОСПОДА на домакини. 7:13 Затова стана така, че като извика, те не го чуха; и те извикаха, но Аз не послушах, казва Господ на Силите: 7:14 Но Аз ги разпръснах с вихрушка между всичките народи, които те не знаеше. Така земята беше пуста след тях, та никой не минаваше през нито се върнаха: защото оставиха приятната земя пуста.