Захария
7:1 И в четвъртата година на цар Дарий словото на
ГОСПОД дойде при Захария на четвъртия ден от деветия месец, дори
в Числю;
7:2 Когато изпратиха до Божия дом Шерезер и Регемелех, и
техните мъже, за да се молят пред Господа,
7:3 И да говори на свещениците, които бяха в Господния дом
войнства и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец,
отделяйки се, както направих през тези толкова много години?
7:4 Тогава дойде словото на Господа на Силите към мене и каза:
7:5 Говори на целия народ на земята и на свещениците, като кажеш: Кога
вие постихте и скърбяхте в петия и седмия месец, точно тези седемдесет
години, постихте ли изобщо за мен, дори за мен?
7:6 И когато ядохте, и когато пихте, не ядохте
себе си и пиете за себе си?
7:7 Не трябва ли да чуете думите, които Господ извика чрез първия?
пророци, когато Йерусалим е бил населен и в просперитет, и градовете
от това около нея, когато хората обитавали юга и равнината?
7:8 И словото Господне дойде към Захария и каза:
7:9 Така говори Господ на Силите, казвайки: Извършете верен съд и явете
милост и състрадание всеки към брат си:
7:10 И не угнетявайте вдовицата, нито сирачето, нито чужденеца, нито чужденеца
беден; и никой от вас да не мисли зло против брат си във вашия
сърце.
7:11 Но те отказаха да послушат, дръпнаха рамото и спряха
ушите си, за да не чуят.
7:12 Да, направиха сърцата си като непреклонен камък, за да не чуят
закона и думите, които Господ на Силите изпрати в духа Си
от предишните пророци: затова дойде голям гняв от ГОСПОДА на
домакини.
7:13 Затова стана така, че като извика, те не го чуха;
и те извикаха, но Аз не послушах, казва Господ на Силите:
7:14 Но Аз ги разпръснах с вихрушка между всичките народи, които те
не знаеше. Така земята беше пуста след тях, та никой не минаваше
през нито се върнаха: защото оставиха приятната земя пуста.