Мъдростта на Соломон
17:1 Защото велики са Твоите присъди и не могат да бъдат изразени;
невъзпитаните души са сгрешили.
17:2 Защото, когато неправедните хора мислеха да потискат светия народ; те са
затворени в къщите си, затворници на мрака, и оковани с
връзките на една дълга нощ, лежаха [там] заточени от вечното
провидението.
17:3 Защото, докато трябваше да лежат скрити в своите тайни грехове, те бяха
разпръснати под тъмен воал на забрава, ужасно учудени,
и се притеснява от [странни] видения.
17:4 Защото нито ъгълът, който ги държеше, можеше да ги предпази от страх, но
шумове [като от падащи води] се чуха около тях и тъжни видения
се появи пред тях с тежки лица.
17:5 Никаква сила на огъня не можеше да ги освети, нито светкавицата
пламъците на звездите издържат, за да озарят тази ужасна нощ.
17:6 Само там им се яви огън, който се запали от само себе си, много страшен;
тъй като бяха много ужасени, те мислеха, че нещата, които виждаха, са
по-лошо от гледката, която не са видели.
17:7 Що се отнася до илюзиите на художествената магия, те бяха премахнати и техните
хваленето с мъдрост беше порицано с позор.
17:8 Защото те, които обещаха да прогонят ужасите и проблемите от болния
душа, сами бяха болни от страх, достойни за присмех.
17:9 Защото, макар че нищо страшно не се страхуваше от тях; все пак се страхуват от зверове
които минаха и съскане на змии,
17:10 Те умряха от страх, отричайки, че са видели въздуха, който можеше да не
страна да се избягва.
17:11 Защото нечестието, осъдено от собственото свидетелство, е много страхливо и
притиснат от съвестта, винаги предсказва тежки неща.
17:12 Защото страхът не е нищо друго освен предателство на съдействието, което разсъждава
предлага.
17:13 И очакването отвътре, тъй като е по-малко, отчита невежеството повече
отколкото причината, която носи мъката.
17:14 Но те спаха същия сън тази нощ, което наистина беше
непоносими и които ги връхлетяха от дъното на неизбежното
по дяволите
17:15 Бяха отчасти изнервени от чудовищни видения и отчасти припаднаха, техните
сърце им примря: защото внезапен страх, а не очакван, дойде
тях.
17:16 Така че всеки, който падна там, беше строго държан, затворен в затвор
без железни пръти,
17:17 Защото, независимо дали е земеделец, или овчар, или работник на полето,
той беше настигнат и издържа тази необходимост, която не можеше да бъде
избегнати: защото всички те бяха вързани с една верига на мрака.
17:18 Независимо дали беше свистене на вятър или мелодичен шум на птици сред
разперените клони или приятно падане на бурно течаща вода,
17:19 Или ужасен звук от хвърлени камъни, или бягане, което не може да бъде
видян на прескачащи зверове или ревящ глас на повечето диви диви зверове,
или отскачащо ехо от кухите планини; тези неща ги направиха
да припадам от страх.
17:20 Защото целият свят блесна с ясна светлина и никой не беше възпрепятстван
техният труд:
17:21 Само над тях се разстила тежка нощ, образ на този мрак
които след това трябваше да ги приемат; но те все пак бяха сами за себе си
по-тежък от мрака.