Мъдростта на Соломон
12:1 Защото Твоят нетленен Дух е във всичко.
12:2 Затова малко по малко наказваш онези, които съблазняват, и
предупредете ги, като им напомните какво са обидили,
за да оставят нечестието си да повярват в Тебе, Господи.
12:3 Защото твоята воля беше да унищожиш и двете от ръцете на нашите бащи
стари жители на твоята свята земя,
12:4 когото ти намрази за това, че върши най-омразни дела на магьосничество и нечестиви
жертви;
12:5 И също онези безмилостни убийци на деца и поглъщащи човешки
плът и пировете на кръвта,
12:6 с техните свещеници извън средата на техния идолопоклоннически екипаж, и
родители, убили със собствените си ръце души, лишени от помощ:
12:7 За да може земята, която ти почиташе над всичко останало, да получи а
достойна колония на Божиите деца.
12:8 Но дори и онези, които си пощадил като хора и си изпратил оси,
предшествениците на твоето множество, за да ги унищожиш малко по малко.
12:9 Не че ти не беше в състояние да доведеш нечестивия под ръката на
праведни в битка, или да ги унищожи веднага с жестоки зверове, или
с една груба дума:
12:10 Но като изпълняваше над тях Твоите присъди малко по малко, Ти даде
тяхно място за покаяние, без да са невежи, че са били палави
поколение, и че тяхната злоба е била отгледана в тях, и че техните
мисленето никога няма да бъде променено.
12:11 Защото това беше проклето семе от началото; и ти не го направи от страх
на всеки човек им дайте прошка за онези неща, в които са съгрешили.
12:12 Защото кой ще каже: Какво си направил? или кой ще устои на твоето
преценка? или кой ще те обвини за народите, които загиват, кого
ти направи? или кой ще дойде да се изправи срещу теб, за да ти отмъстят
нечестивите хора?
12:13 Защото няма друг Бог освен Тебе, Който се грижиш за всички, на Когото си
може да покаже, че твоята присъда не е несправедлива.
12:14 Нито цар или тиранин ще може да насочи лицето си срещу теб
всеки, когото си наказал.
12:15 Тъй като ти самият си праведен, ти нареждаш всичко
справедливо: смятайки, че не е приемливо с властта ти да го осъдиш
който не заслужава да бъде наказан.
12:16 Защото Твоята сила е началото на правдата, и защото Ти си
Господарят на всичко, това те прави да бъдеш милостив към всички.
12:17 Защото, когато хората не вярват, че ти си с пълна сила, ти
покажи силата си и сред онези, които го знаят, ти ги направи техни
проява на смелост.
12:18 Но ти, като владееш силата си, съдиш справедливо и ни нареждаш с
голяма милост: защото можеш да използваш силата, когато пожелаеш.
12:19 Но с такива дела си научил народа Си, че праведният трябва
бъди милостив и си направил децата си с добра надежда, че ти
дава покаяние за греховете.
12:20 Защото, ако ти наказваше враговете на децата си и осъдените
до смърт, с такова обмисляне, давайки им време и място, при което
те могат да бъдат избавени от злобата си:
12:21 С каква предпазливост ти съди собствените си синове, до
на чиито бащи си се заклел и си сключил завети с добри обещания?
12:22 И тъй, докато ни наказваш, Ти бичуваш враговете ни
хиляди пъти повече, с намерението, че когато съдим, трябва
внимателно мисли за твоята доброта и когато самите ние бъдем съдени, ние
трябва да търси милост.
12:23 Затова, докато хората са живели разпуснато и неправедно, ти
ги измъчваше със собствените им мерзости.
12:24 Защото много се заблудиха по пътищата на заблудата и ги задържаха
богове, които дори сред зверовете на техните врагове бяха презирани, бидейки
измамени, като деца без разбиране.
12:25 Затова на тях, като на деца без разум, ти
изпрати присъда, за да им се подиграе.
12:26 Но онези, които не искаха да бъдат реформирани чрез това поправяне, в което той
закачен с тях, ще почувства присъда, достойна за Бога.
12:27 Защото, вижте, за какви неща те съжаляваха, когато бяха наказани, това
е, за тези, които смятаха за богове; [сега] се наказва в тях,
като го видяха, го признаха за истинския Бог, когото преди
те отрекоха да знаят: и затова ги сполетя крайно проклятие.