Тобит
10:1 А баща му Товит преброи всеки ден и дните на пътуването
бяха с изтекъл срок и не дойдоха,
10:2 Тогава Товит каза: Задържани ли са? или Габаил е мъртъв и няма
човек да му даде парите?
10:3 Затова той много съжаляваше.
10:4 Тогава жена му му рече: Синът ми умря, понеже се задържа дълго; и
тя започна да го плаче и каза:
10:5 Сега не ме е грижа за нищо, сине мой, откакто те пуснах, светлината на
моите очи.
10:6 Товит му каза: Мълчи, не се грижи, защото той е в безопасност.
10:7 Но тя каза: Мълчи и не ме мами; синът ми е мъртъв. И
тя излизаше всеки ден по пътя, по който вървяха, и не яде месо
през деня и не престана по цели нощи да оплаква сина си Тобиас,
докато не изтекоха четиринадесетте дни от сватбата, които Рагуил имаше
се закле, че трябва да прекара там. Тогава Тобиас каза на Рагуил: Пусни ме,
защото баща ми и майка ми не търсят повече да ме видят.
10:8 Но тъстът му рече: Остани при мене и аз ще пратя
баща ти и те ще му кажат как вървят нещата с теб.
10:9 Но Товия каза: Не; но ме остави да отида при баща си.
10:10 Тогава Рагуил стана и му даде жена си Сара и половината от имота си,
слуги, добитък и пари:
10:11 И благослови ги и ги изпрати, като каза: Небесният Бог да даде
проспериращо пътуване, деца мои.
10:12 И каза на дъщеря си: Почитай баща си и свекърва си,
които сега са твои родители, за да чуя добри слухове за теб. И той
целуна я. Една също каза на Тобиас: Господарят на небето те възстанови,
скъпи мой братко, и дай ми да мога да видя твоите деца от моята дъщеря
Сара, преди да умра, за да се зарадвам пред Господа; ето, поверявам
дъщеря ми за теб с особено доверие; къде са не я умолявайте
зло.