Тобит 8:1 И като вечеряха, доведоха Товия при нея. 8:2 И като вървеше, той си спомни думите на Рафаил и взе пепелта от парфюмите и сложете сърцето и черния дроб на рибата върху тях, и направи дим с него. 8:3 Когато злият дух усети миризмата, той избяга в най-крайните части на Египет и ангелът го върза. 8:4 И след като и двамата бяха затворени заедно, Тобиас стана от легло и каза: Сестро, стани и нека се помолим Бог да се смили върху нас. 8:5 Тогава Товия започна да говори: Благословен си, Боже на нашите бащи! благословено да е Твоето свято и славно име до века; нека небесата благословят теб и всички твои създания. 8:6 Ти създаде Адама и даде му жена му Ева за помощница и опора; те дойдоха човечеството; Ти каза: Не е добре да бъде човек сам; нека му направим помощ като него самия. 8:7 И сега, Господи, аз не приемам тази моя сестра за похот, но справедливо: затова милостиво нареди да остареем заедно. 8:8 И тя каза с него: Амин. 8:9 Така и двамата спаха тази нощ. И Рагуел стана, отиде и направи гроб, 8:10 Страхувам се да не би и той да умре. 8:11 Но когато Рагуил влезе в къщата си, 8:12 Той каза на жена си Една. Изпратете една от прислужниците и я оставете да види дали е жив; ако не е, да го погребем и никой да не знае то. 8:13 И тъй, слугинята отвори вратата, влезе и ги намери и двамата заспали, 8:14 И излезе и им каза, че е жив. 8:15 Тогава Рагуил възхвали Бога и каза: Боже, Ти си достоен да бъдеш хвален с цялата чиста и свята хвала; затова нека твоите светии да те хвалят с всички твои създания; и нека Те хвалят всички Твои ангели и Твоите избрани завинаги. 8:16 Ти си за похвала, защото си ме развеселил; и това не е дойде при мен, което подозирах; но ти постъпи с нас според Твоята велика милост. 8:17 Ти си за похвала, защото си оказал милост към двама, които бяха единородни деца на бащите си: дай им милост, Господи, и завършат живота си в здраве с радост и милост. 8:18 Тогава Рагуил нареди на слугите си да напълнят гроба. 8:19 И той направи сватбата четиринадесет дни. 8:20 Защото преди да свършат дните на сватбата, Рагуил беше казал на с клетва, че няма да си тръгне до четиринадесетте дни на бракът е изтекъл; 8:21 И тогава той трябва да вземе половината от имота си и да отиде в безопасност при своите баща; и трябва да има останалото, когато аз и жена ми умрем.