Тобит
8:1 И като вечеряха, доведоха Товия при нея.
8:2 И като вървеше, той си спомни думите на Рафаил и взе пепелта
от парфюмите и сложете сърцето и черния дроб на рибата върху тях,
и направи дим с него.
8:3 Когато злият дух усети миризмата, той избяга в
най-крайните части на Египет и ангелът го върза.
8:4 И след като и двамата бяха затворени заедно, Тобиас стана от
легло и каза: Сестро, стани и нека се помолим Бог да се смили
върху нас.
8:5 Тогава Товия започна да говори: Благословен си, Боже на нашите бащи!
благословено да е Твоето свято и славно име до века; нека небесата благословят
теб и всички твои създания.
8:6 Ти създаде Адама и даде му жена му Ева за помощница и опора;
те дойдоха човечеството; Ти каза: Не е добре да бъде човек
сам; нека му направим помощ като него самия.
8:7 И сега, Господи, аз не приемам тази моя сестра за похот, но справедливо:
затова милостиво нареди да остареем заедно.
8:8 И тя каза с него: Амин.
8:9 Така и двамата спаха тази нощ. И Рагуел стана, отиде и направи
гроб,
8:10 Страхувам се да не би и той да умре.
8:11 Но когато Рагуил влезе в къщата си,
8:12 Той каза на жена си Една. Изпратете една от прислужниците и я оставете да види
дали е жив; ако не е, да го погребем и никой да не знае
то.
8:13 И тъй, слугинята отвори вратата, влезе и ги намери и двамата заспали,
8:14 И излезе и им каза, че е жив.
8:15 Тогава Рагуил възхвали Бога и каза: Боже, Ти си достоен да бъдеш хвален
с цялата чиста и свята хвала; затова нека твоите светии да те хвалят с
всички твои създания; и нека Те хвалят всички Твои ангели и Твоите избрани
завинаги.
8:16 Ти си за похвала, защото си ме развеселил; и това не е
дойде при мен, което подозирах; но ти постъпи с нас според
Твоята велика милост.
8:17 Ти си за похвала, защото си оказал милост към двама, които бяха
единородни деца на бащите си: дай им милост, Господи, и
завършат живота си в здраве с радост и милост.
8:18 Тогава Рагуил нареди на слугите си да напълнят гроба.
8:19 И той направи сватбата четиринадесет дни.
8:20 Защото преди да свършат дните на сватбата, Рагуил беше казал на
с клетва, че няма да си тръгне до четиринадесетте дни на
бракът е изтекъл;
8:21 И тогава той трябва да вземе половината от имота си и да отиде в безопасност при своите
баща; и трябва да има останалото, когато аз и жена ми умрем.