Тобит 7:1 И когато стигнаха до Екбатане, стигнаха до къщата на Рагуил, и Сара ги посрещна; и след като се поздравиха, тя донесе ги в къщата. 7:2 Тогава Рагуил каза на жена си Една: колко прилича този младеж на Товит Моят братовчед! 7:3 И Рагуил ги попита: Откъде сте, братя? На кого казаха, Ние сме от синовете на Нефталим, които са пленници в Ниневия. 7:4 Тогава им рече: Познавате ли Товит, нашия сродник? И те казаха: Ние познавам го. Тогава той каза: В добро здраве ли е? 7:5 И те казаха: Той е и жив, и в добро здраве; и Товия каза: Той е баща ми. 7:6 Тогава Рагуил скочи, целуна го и заплака, 7:7 И го благослови и му каза: Ти си син на честен и добър човек. Но като чу, че Товит е сляп, наскърби се, и плачеше. 7:8 Също плакаха жена му Една и дъщеря му Сара. Освен това те забавляваше ги весело; и след това те бяха убили овен от стадо, те слагат месо на масата. Тогава Тобиас каза на Рафаел: Брат Азарий, говори за нещата, за които си говорил в начин и нека този бизнес бъде изпратен. 7:9 И така, той съобщи въпроса на Рагуил; и Рагуил каза на Тобиас: Яжте и пийте и се веселете: 7:10 Защото е редно да се ожениш за дъщеря ми; въпреки това аз ще ти разкрие истината. 7:11 Дадох дъщеря си за жена на седем мъже, които умряха онази нощ те влязоха при нея: но засега бъдете весели. Но Тобиас каза: Няма да ям нищо тук, докато не се споразумеем и не се закълнем един на друг. 7:12 Рагуил каза: Тогава я вземете отсега нататък според начина, защото ти си неин братовчед, а тя е твоя и милостивият Бог да те дава добър успех във всичко. 7:13 Тогава повика дъщеря си Сара, и тя дойде при баща си, и той хвана я за ръка и я даде за жена на Товия, като каза: Ето, вземи я според Моисеевия закон и я заведи при баща си. И той благослови ги; 7:14 И повика Една жена си, взе хартия и написа инструмент на завети и го запечата. 7:15 Тогава започнаха да ядат. 7:16 След като Рагуил повика жена си Една и й каза: Сестро, приготви се друга стая и я заведете там. 7:17 Която, като направи, както той й беше казал, тя я доведе там: и тя се разплака и пое сълзите на дъщеря си и каза тя, 7:18 Успокой се, дъще моя; Господ на небето и земята да ти даде радост за тази твоя скръб: бъди спокойна, дъще моя.