Тобит
7:1 И когато стигнаха до Екбатане, стигнаха до къщата на Рагуил,
и Сара ги посрещна; и след като се поздравиха, тя донесе
ги в къщата.
7:2 Тогава Рагуил каза на жена си Една: колко прилича този младеж на Товит
Моят братовчед!
7:3 И Рагуил ги попита: Откъде сте, братя? На кого казаха,
Ние сме от синовете на Нефталим, които са пленници в Ниневия.
7:4 Тогава им рече: Познавате ли Товит, нашия сродник? И те казаха: Ние
познавам го. Тогава той каза: В добро здраве ли е?
7:5 И те казаха: Той е и жив, и в добро здраве; и Товия каза: Той
е баща ми.
7:6 Тогава Рагуил скочи, целуна го и заплака,
7:7 И го благослови и му каза: Ти си син на честен и
добър човек. Но като чу, че Товит е сляп, наскърби се,
и плачеше.
7:8 Също плакаха жена му Една и дъщеря му Сара. Освен това те
забавляваше ги весело; и след това те бяха убили овен от
стадо, те слагат месо на масата. Тогава Тобиас каза на Рафаел:
Брат Азарий, говори за нещата, за които си говорил в
начин и нека този бизнес бъде изпратен.
7:9 И така, той съобщи въпроса на Рагуил; и Рагуил каза на Тобиас:
Яжте и пийте и се веселете:
7:10 Защото е редно да се ожениш за дъщеря ми; въпреки това аз
ще ти разкрие истината.
7:11 Дадох дъщеря си за жена на седем мъже, които умряха онази нощ
те влязоха при нея: но засега бъдете весели. Но Тобиас
каза: Няма да ям нищо тук, докато не се споразумеем и не се закълнем един на друг.
7:12 Рагуил каза: Тогава я вземете отсега нататък според начина, защото
ти си неин братовчед, а тя е твоя и милостивият Бог да те дава
добър успех във всичко.
7:13 Тогава повика дъщеря си Сара, и тя дойде при баща си, и той
хвана я за ръка и я даде за жена на Товия, като каза: Ето,
вземи я според Моисеевия закон и я заведи при баща си. И той
благослови ги;
7:14 И повика Една жена си, взе хартия и написа инструмент на
завети и го запечата.
7:15 Тогава започнаха да ядат.
7:16 След като Рагуил повика жена си Една и й каза: Сестро, приготви се
друга стая и я заведете там.
7:17 Която, като направи, както той й беше казал, тя я доведе там:
и тя се разплака и пое сълзите на дъщеря си и каза
тя,
7:18 Успокой се, дъще моя; Господ на небето и земята да ти даде
радост за тази твоя скръб: бъди спокойна, дъще моя.