Тобит 2:1 Сега, когато се върнах у дома и жена ми Анна се върна при мен, със сина ми Тобиас, на празника Петдесетница, който е светият празник от седемте седмици ми беше приготвена добра вечеря, на която аз седна да яде. 2:2 И като видях изобилие от месо, рекох на сина си: Иди и донеси какво беден човек, който и да намериш от нашите братя, кой има предвид Господ; и ето, чакам за теб. 2:3 Но той пак дойде и каза: Отче, един от нашия народ е удушен и е изхвърлен на пазара. 2:4 Тогава, преди да бях вкусил каквото и да е месо, тръгнах и го заведох вътре стая до залеза на слънцето. 2:5 След това се върнах и се измих, и ядох месото си в тежкота, 2:6 Спомняйки си пророчеството на Амос, както той каза: празниците ви ще бъдат превърна се в жалеене и цялото ти веселие в плач. 2:7 Затова плаках и след като слънцето залезе, отидох и направих гроб и го погребаха. 2:8 Но моите съседи ми се подиграваха и казваха: Този човек още не се страхува да бъде умъртвен за това: който избяга; и въпреки това, ето, той го погребва отново мъртъв. 2:9 Същата нощ се върнах от погребението и спах до стената на дворът ми беше замърсен и лицето ми беше непокрито: 2:10 И не знаех, че в стената има врабчета, и очите ми са отворени, врабчетата заглушиха топла тор в очите ми и дойде белота в очите ми: и отидох при лекарите, но те не ми помогнаха: освен това Ахиахар ме хранеше, докато отидох в Елимаис. 2:11 И съпругата ми Анна наистина се занимаваше с женски работи. 2:12 И когато ги изпрати у дома при собствениците, те й платиха заплатата и й даде също освен дете. 2:13 И когато беше в къщата ми и започна да плаче, аз й казах: От откъде е това дете не е ли крадена предайте го на собствениците; тъй като е не е законно да се яде всичко, което е откраднато. 2:14 Но тя ми отговори: Дадено е повече от заплатата. Аз обаче не й повярвах, а я помолих да го предаде на собствениците: и Бях засрамен от нея. Но тя ми отговори: Къде е твоята милостиня и твоите праведни дела? ето, ти и всичките ти дела сте известни.