Тобит
2:1 Сега, когато се върнах у дома и жена ми Анна се върна при мен,
със сина ми Тобиас, на празника Петдесетница, който е светият празник
от седемте седмици ми беше приготвена добра вечеря, на която аз
седна да яде.
2:2 И като видях изобилие от месо, рекох на сина си: Иди и донеси какво
беден човек, който и да намериш от нашите братя, кой има предвид
Господ; и ето, чакам за теб.
2:3 Но той пак дойде и каза: Отче, един от нашия народ е удушен и
е изхвърлен на пазара.
2:4 Тогава, преди да бях вкусил каквото и да е месо, тръгнах и го заведох вътре
стая до залеза на слънцето.
2:5 След това се върнах и се измих, и ядох месото си в тежкота,
2:6 Спомняйки си пророчеството на Амос, както той каза: празниците ви ще бъдат
превърна се в жалеене и цялото ти веселие в плач.
2:7 Затова плаках и след като слънцето залезе, отидох и направих
гроб и го погребаха.
2:8 Но моите съседи ми се подиграваха и казваха: Този човек още не се страхува да бъде
умъртвен за това: който избяга; и въпреки това, ето, той го погребва
отново мъртъв.
2:9 Същата нощ се върнах от погребението и спах до стената на
дворът ми беше замърсен и лицето ми беше непокрито:
2:10 И не знаех, че в стената има врабчета, и очите ми са
отворени, врабчетата заглушиха топла тор в очите ми и дойде белота
в очите ми: и отидох при лекарите, но те не ми помогнаха:
освен това Ахиахар ме хранеше, докато отидох в Елимаис.
2:11 И съпругата ми Анна наистина се занимаваше с женски работи.
2:12 И когато ги изпрати у дома при собствениците, те й платиха заплатата и
й даде също освен дете.
2:13 И когато беше в къщата ми и започна да плаче, аз й казах: От
откъде е това дете не е ли крадена предайте го на собствениците; тъй като е
не е законно да се яде всичко, което е откраднато.
2:14 Но тя ми отговори: Дадено е повече от заплатата.
Аз обаче не й повярвах, а я помолих да го предаде на собствениците: и
Бях засрамен от нея. Но тя ми отговори: Къде е твоята милостиня и
твоите праведни дела? ето, ти и всичките ти дела сте известни.