Рут
3:1 Тогава нейната свекърва Ноемин й рече: Дъще моя, недей ли
потърси почивка за себе си, за да ти бъде добре?
3:2 И сега, Вооз не е ли от нашия род, с чиито слугини беше ти?
Ето, той през нощта вее ечемик на гумното.
3:3 Умий се, прочее, помажи се и облечи дрехите си,
и те свали на пода, но не се показвай на човека,
докато свърши да яде и пие.
3:4 И когато си легне, да набележиш мястото
където ще легне, и ти ще влезеш, ще откриеш краката му и ще легнеш
ти долу; и той ще ти каже какво да правиш.
3:5 И тя й каза: всичко, което ми кажеш, ще направя.
3:6 И тя слезе на пода и направи всичко според нея
свекърва я заръча.
3:7 И когато Вооз яде и пи и сърцето му се развесели, отиде при
легни в края на купчината царевица: и тя дойде тихо и
разкри краката си и я сложи да легне.
3:8 И в полунощ човекът се уплаши и се обърна
и ето, жена лежеше в нозете му.
3:9 И той каза: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут, твоята слугиня.
прочее, простри полата си върху слугинята си; защото ти си близо
роднина.
3:10 И той каза: Благословена да си от Господа, дъще моя, защото имаш
показа повече доброта в последния край, отколкото в началото, доколкото
тъй като не си последвал млади мъже, били те бедни или богати.
3:11 И сега, дъще моя, не бой се; Ще направя с теб всичко, което ти
изисквам: защото целият град на моя народ знае, че ти си а
добродетелна жена.
3:12 И сега е вярно, че съм твой близък роднина: но има
роднина по-близък от мен.
3:13 Пренощувай тази нощ и ще бъде на сутринта, ако желае
изпълнявай добре ролята на роднина пред теб; нека направи това на роднината
част: но ако той не иска да ти направи ролята на роднина, тогава ще го направя аз
върши ролята на роднина за себе си, заклевам се в живота на Господа; легни до
сутрин.
3:14 И тя лежа при нозете му до сутринта и стана преди един
може да знае друг. И той каза: Да не се знае, че е дошла жена
в пода.
3:15 И каза: Донеси покривалото, което имаш, и го дръж. И
когато тя го държеше, той измери шест мери ечемик и го сложи
тя: и тя отиде в града.
3:16 И като дойде при свекърва си, тя каза: Коя си ти, мой?
дъщеря? И тя й разказа всичко, което мъжът й беше сторил.
3:17 И тя каза: Тези шест мери ечемик той ми даде; защото той каза на
аз, не отивай празен при свекърва си.
3:18 Тогава тя каза: Седи мирно, дъще моя, докато разбереш какво става
ще падне: защото човекът няма да бъде в покой, докато не завърши
нещо този ден.