Рут 3:1 Тогава нейната свекърва Ноемин й рече: Дъще моя, недей ли потърси почивка за себе си, за да ти бъде добре? 3:2 И сега, Вооз не е ли от нашия род, с чиито слугини беше ти? Ето, той през нощта вее ечемик на гумното. 3:3 Умий се, прочее, помажи се и облечи дрехите си, и те свали на пода, но не се показвай на човека, докато свърши да яде и пие. 3:4 И когато си легне, да набележиш мястото където ще легне, и ти ще влезеш, ще откриеш краката му и ще легнеш ти долу; и той ще ти каже какво да правиш. 3:5 И тя й каза: всичко, което ми кажеш, ще направя. 3:6 И тя слезе на пода и направи всичко според нея свекърва я заръча. 3:7 И когато Вооз яде и пи и сърцето му се развесели, отиде при легни в края на купчината царевица: и тя дойде тихо и разкри краката си и я сложи да легне. 3:8 И в полунощ човекът се уплаши и се обърна и ето, жена лежеше в нозете му. 3:9 И той каза: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут, твоята слугиня. прочее, простри полата си върху слугинята си; защото ти си близо роднина. 3:10 И той каза: Благословена да си от Господа, дъще моя, защото имаш показа повече доброта в последния край, отколкото в началото, доколкото тъй като не си последвал млади мъже, били те бедни или богати. 3:11 И сега, дъще моя, не бой се; Ще направя с теб всичко, което ти изисквам: защото целият град на моя народ знае, че ти си а добродетелна жена. 3:12 И сега е вярно, че съм твой близък роднина: но има роднина по-близък от мен. 3:13 Пренощувай тази нощ и ще бъде на сутринта, ако желае изпълнявай добре ролята на роднина пред теб; нека направи това на роднината част: но ако той не иска да ти направи ролята на роднина, тогава ще го направя аз върши ролята на роднина за себе си, заклевам се в живота на Господа; легни до сутрин. 3:14 И тя лежа при нозете му до сутринта и стана преди един може да знае друг. И той каза: Да не се знае, че е дошла жена в пода. 3:15 И каза: Донеси покривалото, което имаш, и го дръж. И когато тя го държеше, той измери шест мери ечемик и го сложи тя: и тя отиде в града. 3:16 И като дойде при свекърва си, тя каза: Коя си ти, мой? дъщеря? И тя й разказа всичко, което мъжът й беше сторил. 3:17 И тя каза: Тези шест мери ечемик той ми даде; защото той каза на аз, не отивай празен при свекърва си. 3:18 Тогава тя каза: Седи мирно, дъще моя, докато разбереш какво става ще падне: защото човекът няма да бъде в покой, докато не завърши нещо този ден.