Рут 2:1 И Ноемин имаше роднина на мъжа си, силен и богат мъж от семейството на Елимелех; и името му беше Вооз. 2:2 И моавката Рут каза на Ноемин: Нека сега да отида на полето и събирам класове след този, в чиито очи ще намеря благоволение. И тя рече й: Върви, дъще моя. 2:3 И тя отиде, и дойде, и събираше в нивата след жетварите; и нейното щастие беше да освети част от полето, принадлежащо на Вооз, който беше от рода на Елимелех. 2:4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД да бъде с вас. А те му отговориха: Господ да те благослови. 2:5 Тогава Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жътварите: Чия девойка това ли е? 2:6 И слугата, който беше поставен над жътварите, отговори и каза: Така е моавската девойка, която се върна с Наоми от страната на Моав: 2:7 И тя каза: моля те, остави ме да бера и събирам след жътварите между снопите: така тя дойде и продължи дори от сутринта досега, че тя се задържа малко в къщата. 2:8 Тогава Вооз каза на Рут: Не чуваш ли, дъще моя? Отидете да не събирате в друго поле, нито си тръгвай оттук, но се придържай тук бързо към моето девойки: 2:9 Нека погледът ти бъде върху нивата, която жънат, и върви след тях тях: не заръчах ли на младежите да не те докосват? и когато ожаднееш, иди при съдовете и пий от това, което младите мъже са нарисували. 2:10 Тогава тя падна на лицето си, поклони се до земята и каза: към него: Защо намерих благоволение в твоите очи, което да приемеш? знание за мен, виждайки, че съм непознат? 2:11 И Вооз отговори и й каза: Откри ми се напълно, всичко което си направил на свекърва си след смъртта на твоята съпруг: и как си оставил баща си и майка си и земята от твоето рождение и си дошъл при хора, които не си познавал досега. 2:12 Господ да въздаде за делото ти и да ти се даде пълна награда от тях ГОСПОДИ, Боже на Израил, под чиито крила си дошъл да се довериш. 2:13 Тогава тя каза: Нека намеря твоето благоволение, господарю мой; за това ти ти ме утеши и затова си говорил приятелски с твоя слугиня, макар и да не съм като една от твоите слугини. 2:14 И Вооз й рече: когато е време за ядене, ела тук и яж от хляб и потопете залъка си в оцета. И тя седна до жътварки: и той стигна до нейното изпържено жито, и тя яде и остана достатъчно, и си тръгна. 2:15 И когато тя стана да събира, Вооз заповяда на момците си, казвайки: Нека бере класове и между снопите и не я укорявайте. 2:16 И нека паднат и някои от шепите цел за нея и си тръгни да ги събира, и да не я изобличава. 2:17 И така, тя събираше в нивата до вечерта и победи всичко, което имаше и беше около една ефа ечемик. 2:18 И тя го взе и отиде в града; и свекърва й видя каквото беше събрала; и тя извади и й даде това беше резервиран, след като тя беше достатъчна. 2:19 И свекърва й рече: Къде събира днес? и къде си работил? благословен да бъде онзи, който те е познал. И тя показа на свекърва си с кого е работила и каза: Името на човека, с когото работих днес, е Боаз. 2:20 И Ноемин каза на снаха си: Благословен да е от Господа онзи, който не е оставил благостта Си към живите и към мъртвите. И Наоми каза й: Човекът ни е близък роднина, един от следващите ни роднини. 2:21 И моавката Рут каза: Той каза и на мен: Ще бързаш от младежите ми, докато свършат цялата ми жетва. 2:22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излезеш с слугините му, да не те срещнат в друга поле. 2:23 И така, тя се придържаше към момичетата на Вооз, за да събира до края на ечемика реколта и реколта от пшеница; и живееше при свекърва си.