Рут
2:1 И Ноемин имаше роднина на мъжа си, силен и богат мъж от
семейството на Елимелех; и името му беше Вооз.
2:2 И моавката Рут каза на Ноемин: Нека сега да отида на полето и
събирам класове след този, в чиито очи ще намеря благоволение. И тя
рече й: Върви, дъще моя.
2:3 И тя отиде, и дойде, и събираше в нивата след жетварите; и
нейното щастие беше да освети част от полето, принадлежащо на Вооз, който беше
от рода на Елимелех.
2:4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите:
ГОСПОД да бъде с вас. А те му отговориха: Господ да те благослови.
2:5 Тогава Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жътварите: Чия
девойка това ли е?
2:6 И слугата, който беше поставен над жътварите, отговори и каза: Така е
моавската девойка, която се върна с Наоми от страната на
Моав:
2:7 И тя каза: моля те, остави ме да бера и събирам след жътварите
между снопите: така тя дойде и продължи дори от сутринта
досега, че тя се задържа малко в къщата.
2:8 Тогава Вооз каза на Рут: Не чуваш ли, дъще моя? Отидете да не събирате
в друго поле, нито си тръгвай оттук, но се придържай тук бързо към моето
девойки:
2:9 Нека погледът ти бъде върху нивата, която жънат, и върви след тях
тях: не заръчах ли на младежите да не те докосват?
и когато ожаднееш, иди при съдовете и пий от това, което
младите мъже са нарисували.
2:10 Тогава тя падна на лицето си, поклони се до земята и каза:
към него: Защо намерих благоволение в твоите очи, което да приемеш?
знание за мен, виждайки, че съм непознат?
2:11 И Вооз отговори и й каза: Откри ми се напълно, всичко
което си направил на свекърва си след смъртта на твоята
съпруг: и как си оставил баща си и майка си и земята
от твоето рождение и си дошъл при хора, които не си познавал
досега.
2:12 Господ да въздаде за делото ти и да ти се даде пълна награда от тях
ГОСПОДИ, Боже на Израил, под чиито крила си дошъл да се довериш.
2:13 Тогава тя каза: Нека намеря твоето благоволение, господарю мой; за това ти
ти ме утеши и затова си говорил приятелски с твоя
слугиня, макар и да не съм като една от твоите слугини.
2:14 И Вооз й рече: когато е време за ядене, ела тук и яж от
хляб и потопете залъка си в оцета. И тя седна до
жътварки: и той стигна до нейното изпържено жито, и тя яде и остана
достатъчно, и си тръгна.
2:15 И когато тя стана да събира, Вооз заповяда на момците си,
казвайки: Нека бере класове и между снопите и не я укорявайте.
2:16 И нека паднат и някои от шепите цел за нея и си тръгни
да ги събира, и да не я изобличава.
2:17 И така, тя събираше в нивата до вечерта и победи всичко, което имаше
и беше около една ефа ечемик.
2:18 И тя го взе и отиде в града; и свекърва й видя
каквото беше събрала; и тя извади и й даде това
беше резервиран, след като тя беше достатъчна.
2:19 И свекърва й рече: Къде събира днес? и
къде си работил? благословен да бъде онзи, който те е познал.
И тя показа на свекърва си с кого е работила и каза:
Името на човека, с когото работих днес, е Боаз.
2:20 И Ноемин каза на снаха си: Благословен да е от Господа онзи, който
не е оставил благостта Си към живите и към мъртвите. И Наоми
каза й: Човекът ни е близък роднина, един от следващите ни роднини.
2:21 И моавката Рут каза: Той каза и на мен: Ще бързаш
от младежите ми, докато свършат цялата ми жетва.
2:22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя,
да излезеш с слугините му, да не те срещнат в друга
поле.
2:23 И така, тя се придържаше към момичетата на Вооз, за да събира до края на ечемика
реколта и реколта от пшеница; и живееше при свекърва си.