Рут
1:1 Сега стана така, че в дните, когато съдиите отсъдиха, имаше а
глад в земята. И един човек от Витлеем Юда отиде да пребивава
в страната на Моав, той, жена му и двамата му сина.
1:2 И името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин,
и името на двамата му сина Маалон и Хилион, ефратяни от
Витлеем Юда. И те дойдоха в страната на Моав и продължиха
там.
1:3 И Елимелех, мъжът на Ноемин умря; и остана тя и двамата й сина.
1:4 И взеха си жени от моавските жени; името на единия беше
Орфа и името на другата Рут; и те живееха там около десет
години.
1:5 И Маалон и Хилеон умряха и двамата; и жената остана от
двамата си сина и съпруга си.
1:6 Тогава тя стана със снахите си, за да се върне от
страната на Моав: защото беше чула в страната на Моав как това
ГОСПОД беше посетил своя народ като им даде хляб.
1:7 Затова тя излезе от мястото, където беше, и двамата й
снахи с нея; и те тръгнаха по пътя, за да се върнат към
земя на Юда.
1:8 И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка при нея
майчин дом: Господ да ти се отдаде милост, както ти постъпи с него
мъртъв, и с мен.
1:9 Господ да ви даде, за да намерите почивка, всеки от вас в дома на
съпруга си. После тя ги целуна; и те издигнаха гласа си и
плачеше.
1:10 И те й казаха: Непременно ще се върнем с теб при твоя народ.
1:11 И Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мен? са
има ли още синове в утробата ми, които да ви станат мъже?
1:12 Върнете се, дъщери мои, идете си; тъй като съм твърде стар, за да имам
съпруг. Ако трябва да кажа, имам надежда, ако трябва да имам и съпруг
през нощта и също трябва да ражда синове;
1:13 Бихте ли ги чакали, докато пораснат? бихте ли останали за тях
от съпрузи? не, дъщери мои; тъй като много ме натъжава
заради вас ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен.
1:14 И те издигнаха гласа си и пак заплакаха; и Орфа я целуна
свекърва; но Рут се прилепи към нея.
1:15 И тя каза: Ето, снаха ти се върна при народа си,
и на нейните богове: Върни се след снаха си.
1:16 И Рут каза: Умолявайте ме да не ви оставям или да се връщам от преследването
след теб: защото където идеш ти, там ще отида и аз; и къде се настаняваш, аз
Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог мой Бог.
1:17 Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребан; така да направи Господ
за мен и още повече, ако трябва смъртта да раздели теб и мен.
1:18 Когато видя, че е твърдо настроена да отиде с нея, тогава тя
остави да й говори.
1:19 И двамата отидоха, докато стигнаха до Витлеем. И това се случи, когато
те бяха дошли във Витлеем, че целият град се раздвижи около тях, и
казаха: Това Наоми ли е?
1:20 И тя им каза: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара;
Всемогъщият се отнесе много горчиво към мен.
1:21 Излязох пълен, и Господ ме върна празен; защо тогава?
наричайте ме Ноемин, тъй като ГОСПОД е свидетелствал против мен и против
Всемогъщият ме наскърби?
1:22 И така, Ноемин се върна и моавката Рут, нейната снаха, с
тя, която се върна от Моавската земя; и те се съвзеха
Витлеем в началото на жътвата на ечемика.