Рут 1:1 Сега стана така, че в дните, когато съдиите отсъдиха, имаше а глад в земята. И един човек от Витлеем Юда отиде да пребивава в страната на Моав, той, жена му и двамата му сина. 1:2 И името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, и името на двамата му сина Маалон и Хилион, ефратяни от Витлеем Юда. И те дойдоха в страната на Моав и продължиха там. 1:3 И Елимелех, мъжът на Ноемин умря; и остана тя и двамата й сина. 1:4 И взеха си жени от моавските жени; името на единия беше Орфа и името на другата Рут; и те живееха там около десет години. 1:5 И Маалон и Хилеон умряха и двамата; и жената остана от двамата си сина и съпруга си. 1:6 Тогава тя стана със снахите си, за да се върне от страната на Моав: защото беше чула в страната на Моав как това ГОСПОД беше посетил своя народ като им даде хляб. 1:7 Затова тя излезе от мястото, където беше, и двамата й снахи с нея; и те тръгнаха по пътя, за да се върнат към земя на Юда. 1:8 И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка при нея майчин дом: Господ да ти се отдаде милост, както ти постъпи с него мъртъв, и с мен. 1:9 Господ да ви даде, за да намерите почивка, всеки от вас в дома на съпруга си. После тя ги целуна; и те издигнаха гласа си и плачеше. 1:10 И те й казаха: Непременно ще се върнем с теб при твоя народ. 1:11 И Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мен? са има ли още синове в утробата ми, които да ви станат мъже? 1:12 Върнете се, дъщери мои, идете си; тъй като съм твърде стар, за да имам съпруг. Ако трябва да кажа, имам надежда, ако трябва да имам и съпруг през нощта и също трябва да ражда синове; 1:13 Бихте ли ги чакали, докато пораснат? бихте ли останали за тях от съпрузи? не, дъщери мои; тъй като много ме натъжава заради вас ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен. 1:14 И те издигнаха гласа си и пак заплакаха; и Орфа я целуна свекърва; но Рут се прилепи към нея. 1:15 И тя каза: Ето, снаха ти се върна при народа си, и на нейните богове: Върни се след снаха си. 1:16 И Рут каза: Умолявайте ме да не ви оставям или да се връщам от преследването след теб: защото където идеш ти, там ще отида и аз; и къде се настаняваш, аз Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог мой Бог. 1:17 Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребан; така да направи Господ за мен и още повече, ако трябва смъртта да раздели теб и мен. 1:18 Когато видя, че е твърдо настроена да отиде с нея, тогава тя остави да й говори. 1:19 И двамата отидоха, докато стигнаха до Витлеем. И това се случи, когато те бяха дошли във Витлеем, че целият град се раздвижи около тях, и казаха: Това Наоми ли е? 1:20 И тя им каза: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара; Всемогъщият се отнесе много горчиво към мен. 1:21 Излязох пълен, и Господ ме върна празен; защо тогава? наричайте ме Ноемин, тъй като ГОСПОД е свидетелствал против мен и против Всемогъщият ме наскърби? 1:22 И така, Ноемин се върна и моавката Рут, нейната снаха, с тя, която се върна от Моавската земя; и те се съвзеха Витлеем в началото на жътвата на ечемика.