Псалми
137:1 При реките на Вавилон, там седнахме, да, плакахме, когато
спомни си Сион.
137:2 Ние окачихме арфите си на върбите всред него.
137:3 Защото там онези, които ни плениха, изискваха от нас песен; и
онези, които ни разяждаха, искаха от нас веселие, като казваха: Изпейте ни едно от
песни на Сион.
137:4 Как ще пеем песента на Господа в чужда земя?
137:5 Ако те забравя, Ерусалиме, нека десницата ми забрави лукавството си.
137:6 Ако не те помня, нека залепне езикът ми за небцето ми;
ако не предпочитам Ерусалим пред главната си радост.
137:7 Помни, Господи, синовете на Едом в деня на Ерусалим; СЗО
каза: Разрушете го, разрушете го дори до основата му.
137:8 Дъще Вавилонска, която ще бъдеш унищожена! щастлив той ще бъде, че
възнаграждава те, както си ни служил.
137:9 Щастлив ще бъде онзи, който хване и разбие малките ти
камъни.