Псалми 137:1 При реките на Вавилон, там седнахме, да, плакахме, когато спомни си Сион. 137:2 Ние окачихме арфите си на върбите всред него. 137:3 Защото там онези, които ни плениха, изискваха от нас песен; и онези, които ни разяждаха, искаха от нас веселие, като казваха: Изпейте ни едно от песни на Сион. 137:4 Как ще пеем песента на Господа в чужда земя? 137:5 Ако те забравя, Ерусалиме, нека десницата ми забрави лукавството си. 137:6 Ако не те помня, нека залепне езикът ми за небцето ми; ако не предпочитам Ерусалим пред главната си радост. 137:7 Помни, Господи, синовете на Едом в деня на Ерусалим; СЗО каза: Разрушете го, разрушете го дори до основата му. 137:8 Дъще Вавилонска, която ще бъдеш унищожена! щастлив той ще бъде, че възнаграждава те, както си ни служил. 137:9 Щастлив ще бъде онзи, който хване и разбие малките ти камъни.