Псалми 17:1 Чуй правдата, Господи, внимай на вика ми, чуй молитвата ми, което не излиза от престорени устни. 17:2 Нека присъдата ми излезе от Твоето присъствие; нека очите ти гледат неща, които са равни. 17:3 Ти изпита сърцето ми; ти си ме посетил през нощта; ти изпита ме и няма да намериш нищо; Аз съм предназначен, че устата ми трябва не престъпвам. 17:4 За делата на хората, чрез словото на Твоите устни ме въздържа пътищата на разрушителя. 17:5 Подкрепи стъпките ми в Твоите пътеки, за да не се подхлъзват стъпките ми. 17:6 Призовах Те, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мен и чуй речта ми. 17:7 Покажи чудната си милост, ти, който спасяваш чрез правото си предай онези, които се уповават на теб от онези, които се надигат против тях. 17:8 Пази ме като зеницата на окото, скрий ме под сянката на крилете си, 17:9 От нечестивите, които ме угнетяват, от смъртоносните ми врагове, които ме обграждат относно. 17:10 Те са затворени в собствената си тлъстина, с устата си говорят горделиво. 17:11 Те сега ни обиколиха в стъпките ни, насочиха очите си наведени надолу към земята; 17:12 Като лъв, който жадува за плячката си, и като млад лъв дебнат на тайни места. 17:13 Стани, Господи, разочаровай го, хвърли го, избави душата ми от нечестив, кой е твоят меч: 17:14 От хората, които са Твоята ръка, Господи, от хората на света, които имат техния дял в този живот и чийто корем пълниш със своята кожа съкровище: те са пълни с деца, а останалите им оставят вещество за техните бебета. 17:15 Що се отнася до мен, аз ще гледам лицето Ти в правда; аз ще бъда доволен, когато се събудя, от твоето подобие.