Псалми
17:1 Чуй правдата, Господи, внимай на вика ми, чуй молитвата ми,
което не излиза от престорени устни.
17:2 Нека присъдата ми излезе от Твоето присъствие; нека очите ти гледат
неща, които са равни.
17:3 Ти изпита сърцето ми; ти си ме посетил през нощта; ти
изпита ме и няма да намериш нищо; Аз съм предназначен, че устата ми трябва
не престъпвам.
17:4 За делата на хората, чрез словото на Твоите устни ме въздържа
пътищата на разрушителя.
17:5 Подкрепи стъпките ми в Твоите пътеки, за да не се подхлъзват стъпките ми.
17:6 Призовах Те, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си
към мен и чуй речта ми.
17:7 Покажи чудната си милост, ти, който спасяваш чрез правото си
предай онези, които се уповават на теб от онези, които се надигат против
тях.
17:8 Пази ме като зеницата на окото, скрий ме под сянката на крилете си,
17:9 От нечестивите, които ме угнетяват, от смъртоносните ми врагове, които ме обграждат
относно.
17:10 Те са затворени в собствената си тлъстина, с устата си говорят горделиво.
17:11 Те сега ни обиколиха в стъпките ни, насочиха очите си наведени
надолу към земята;
17:12 Като лъв, който жадува за плячката си, и като млад лъв
дебнат на тайни места.
17:13 Стани, Господи, разочаровай го, хвърли го, избави душата ми от
нечестив, кой е твоят меч:
17:14 От хората, които са Твоята ръка, Господи, от хората на света, които имат
техния дял в този живот и чийто корем пълниш със своята кожа
съкровище: те са пълни с деца, а останалите им оставят
вещество за техните бебета.
17:15 Що се отнася до мен, аз ще гледам лицето Ти в правда; аз ще бъда
доволен, когато се събудя, от твоето подобие.