Притчи 17:1 По-добре сух залък и спокойствие с него, отколкото пълна къща жертви с раздори. 17:2 Мъдър слуга ще владее над син, който причинява срам, и ще имат част от наследството между братята. 17:3 Котелът е за сребро, И пещта - за злато; но Господ изпробва сърцата. 17:4 Нечестивият се вслушва в лъжливи устни; и лъжецът дава ухо на a палав език. 17:5 Който се присмива на бедния, укорява неговия Създател; и който се радва на бедствията няма да останат ненаказани. 17:6 Синовете на децата са венец на старците; и славата на децата са техните бащи. 17:7 Отличната реч не приляга на глупавия, още по-малко пък лъжливите устни са княз. 17:8 Дарът е като скъпоценен камък в очите на онзи, който го има; накъдето и да се обърне, преуспява. 17:9 Който прикрива престъпление, търси любов; но този, който повтаря а въпросът разделя много приятели. 17:10 Изобличението влиза повече в мъдрия човек, отколкото сто удара в a глупак. 17:11 Злият човек търси само бунт; затова жесток пратеник ще бъде изпратен срещу него. 17:12 Нека мечка, лишена от малките си, по-добре да срещне човек, отколкото глупак в неговата глупост. 17:13 Който въздава зло за добро, злото няма да се оттегли от дома му. 17:14 Началото на раздора е като изпускане на вода; спрете раздора, преди да бъдете намесени в него. 17:15 Който оправдава нечестивия и Който осъжда праведния, и двамата са мерзост пред Господа. 17:16 Защо има цена в ръката на безумния, за да получи мъдрост, виждайки той няма сърце за това? 17:17 Приятелят обича във всяко време, а братът се ражда в беда. 17:18 Човек безразсъден дава ръка и става поръчител присъствие на негов приятел. 17:19 Който обича престъплението, който обича раздора, И който превъзнася своето портата търси унищожение. 17:20 Който има коварно сърце, не намира добро, а който има извратеният език изпада в зло. 17:21 Който ражда безумен, го прави за негова скръб; глупакът няма радост. 17:22 Веселото сърце помага като лекарство, но съкрушеният дух изсушава кости. 17:23 Нечестив човек вади дар от пазвата, за да изкриви пътищата преценка. 17:24 Мъдростта е пред разумния; но очите на глупака са в краищата на земята. 17:25 Глупав син е скръб за баща си и горчивина за онази, която роди него. 17:26 Също така не е добро да се наказва праведният, нито да се бият князете за справедливост. 17:27 Който има знание, пести думите си, и разумен човек е на отличен дух. 17:28 Дори глупавият, когато мълчи, се смята за мъдър; затвори устните си е уважаван човек на разбирането.