Притчи
17:1 По-добре сух залък и спокойствие с него, отколкото пълна къща
жертви с раздори.
17:2 Мъдър слуга ще владее над син, който причинява срам, и ще
имат част от наследството между братята.
17:3 Котелът е за сребро, И пещта - за злато; но Господ
изпробва сърцата.
17:4 Нечестивият се вслушва в лъжливи устни; и лъжецът дава ухо на a
палав език.
17:5 Който се присмива на бедния, укорява неговия Създател; и който се радва на
бедствията няма да останат ненаказани.
17:6 Синовете на децата са венец на старците; и славата на децата
са техните бащи.
17:7 Отличната реч не приляга на глупавия, още по-малко пък лъжливите устни са княз.
17:8 Дарът е като скъпоценен камък в очите на онзи, който го има;
накъдето и да се обърне, преуспява.
17:9 Който прикрива престъпление, търси любов; но този, който повтаря а
въпросът разделя много приятели.
17:10 Изобличението влиза повече в мъдрия човек, отколкото сто удара в a
глупак.
17:11 Злият човек търси само бунт; затова жесток пратеник ще бъде
изпратен срещу него.
17:12 Нека мечка, лишена от малките си, по-добре да срещне човек, отколкото глупак в неговата
глупост.
17:13 Който въздава зло за добро, злото няма да се оттегли от дома му.
17:14 Началото на раздора е като изпускане на вода;
спрете раздора, преди да бъдете намесени в него.
17:15 Който оправдава нечестивия и Който осъжда праведния,
и двамата са мерзост пред Господа.
17:16 Защо има цена в ръката на безумния, за да получи мъдрост, виждайки
той няма сърце за това?
17:17 Приятелят обича във всяко време, а братът се ражда в беда.
17:18 Човек безразсъден дава ръка и става поръчител
присъствие на негов приятел.
17:19 Който обича престъплението, който обича раздора, И който превъзнася своето
портата търси унищожение.
17:20 Който има коварно сърце, не намира добро, а който има
извратеният език изпада в зло.
17:21 Който ражда безумен, го прави за негова скръб;
глупакът няма радост.
17:22 Веселото сърце помага като лекарство, но съкрушеният дух изсушава
кости.
17:23 Нечестив човек вади дар от пазвата, за да изкриви пътищата
преценка.
17:24 Мъдростта е пред разумния; но очите на глупака са
в краищата на земята.
17:25 Глупав син е скръб за баща си и горчивина за онази, която роди
него.
17:26 Също така не е добро да се наказва праведният, нито да се бият князете за справедливост.
17:27 Който има знание, пести думите си, и разумен човек е
на отличен дух.
17:28 Дори глупавият, когато мълчи, се смята за мъдър;
затвори устните си е уважаван човек на разбирането.