Числа 11:1 И когато народът се оплакваше, това не беше угодно на Господа, и на Господа чу го; и гневът му пламна; и огънят Господен пламна сред тях и погълна онези, които бяха в най-крайните части на лагер. 11:2 И народът извика към Моисея; и когато Моисей се помоли на ГОСПОДА, огънят беше потушен. 11:3 И нарече мястото Табера, защото огънят на ГОСПОД изгори сред тях. 11:4 И смесеното множество, което беше между тях, изпадна в похот; синовете на Израил също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде плът? Яжте? 11:5 Спомняме си рибата, която ядохме свободно в Египет; краставиците, и дините, и праза, и лука, и чесъна: 11:6 Но сега душата ни е изсъхнала: няма нищо друго освен това манна, пред очите ни. 11:7 И маната беше като кориандърово семе, и цветът й беше като цвят на бделий. 11:8 И хората обиколиха и го събраха, и го смляха на мелници, или разбийте го в хаван и го изпечете в тигани и направете сладкиши от него: и вкусът му беше като вкуса на прясно масло. 11:9 И когато росата падна върху стана през нощта, падна и манната то. 11:10 Тогава Моисей чу хората да плачат в семействата си, всеки мъж вратата на шатрата му; и гневът Господен пламна силно; Моисей също беше недоволен. 11:11 И рече Моисей на Господа: защо си наскърбил слугата Си? и защо не намерих благоволение пред очите ти, та да оставиш бремето на всички тези хора върху мен? 11:12 Аз ли съм заченал целия този народ? Аз ли съм ги родил, че ти трябва да ми кажеш: Носи ги в пазвата си като кърмещ баща носи сучещото дете в земята, за която си се клел в тях бащи? 11:13 Откъде да имам плът, за да дам на целия този народ? защото те плачат към мен, казвайки: Дай ни месо, за да ядем. 11:14 Не мога сам да нося целия този народ, защото е твърде тежък за аз 11:15 И ако постъпиш така с мен, моля те, убий ме веднага, ако намерих Твоето благоволение; и нека не виждам нещастието си. 11:16 И рече Господ на Моисея: събери ми седемдесет мъже от старейшините на Израил, които знаеш, че са старейшини на народа, и служители над тях; и ги заведи в скинията на събрание, за да могат да стоят там с теб. 11:17 И аз ще сляза и ще говоря с теб там, и ще взема от дух, който е върху теб, и ще го постави върху тях; и те трябва носи бремето на народа със себе си, за да не го носиш сам сам. 11:18 А ти кажи на народа: осветете се за утре, и ще ядете месо, защото вие плакахте в ушите на ГОСПОДА, казвайки: Кой ще ни даде месо за ядене? защото ни беше добре в Египет; затова Господ ще ви даде месо и ще ядете. 11:19 Да не ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни; 11:20 Но дори цял месец, докато излезе през ноздрите ви, и ще бъде отвратителен за вас, защото презряхте Господа, който е сред вас и сме плакали пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет? 11:21 И рече Моисей: Народът, между който съм аз, е шестстотин хиляди лакеи; и ти каза: Ще им дам месо, за да ядат а цял месец. 11:22 Трябва ли да се избият за тях овци и говеда, за да им стигат? или Ще се съберат ли за тях всичките морски риби, за да им стигнат тях? 11:23 И рече Господ на Моисея: Нима ръката на Господа е къса? ти ще виж сега дали словото ми ще се сбъдне при теб или не. 11:24 И Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесетте мъже от старейшините на народа и ги нареди относно скинията. 11:25 И Господ слезе в облак, говори му и взе от дух, който беше върху него, и го даде на седемдесетте старейшини; и то стана така, че когато духът почиваше върху тях, те пророкуваха, и не спря. 11:26 Но в стана останаха двама от мъжете, името на единия беше Елдад и името на другия Медад; и духът почива на тях; и те бяха от тези, които бяха написани, но не излязоха на скиния: и те пророкуваха в стана. 11:27 И един младеж се завтече и съобщи на Мойсей, като каза: Елдад и Медад правят пророкуват в лагера. 11:28 И Иисус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите младежи, отговори и каза: господарю мой Моисей, забрани им! 11:29 И Мойсей му рече: завиждаш ли заради мен? дай Боже всичко това ГОСПОДНИЯТ народ беше пророци и че ГОСПОД щеше да тури духа Си върху тях! 11:30 И Моисей го въведе в стана, той и Израилевите старейшини. 11:31 И излезе вятър от Господа и донесе пъдпъдъци от морето и ги остави да паднат до лагера, като че ли беше един ден път по това от другата страна, и като че ли един ден пътуване от другата страна, около лагер и като че ли два лакътя висок върху лицето на земята. 11:32 И хората се изправиха през целия този ден, и през цялата нощ, и през цялото време на другия ден и събраха пъдпъдъците: който най-малко събра, събра десет хомера и ги разпръснаха всички наоколо за себе си Лагерът. 11:33 И докато месото беше още между зъбите им, преди да бъде сдъвкано, гневът Господен пламна против людете и Господ ги порази хора с много голяма чума. 11:34 И той наименува това място Кибротхатаава, защото там те погребаха хората, които пожелаха. 11:35 И хората тръгнаха от Кибротхатаава за Азирот; и жилище в Хазерот.