Числа
11:1 И когато народът се оплакваше, това не беше угодно на Господа, и на Господа
чу го; и гневът му пламна; и огънят Господен пламна
сред тях и погълна онези, които бяха в най-крайните части на
лагер.
11:2 И народът извика към Моисея; и когато Моисей се помоли на ГОСПОДА,
огънят беше потушен.
11:3 И нарече мястото Табера, защото огънят на
ГОСПОД изгори сред тях.
11:4 И смесеното множество, което беше между тях, изпадна в похот;
синовете на Израил също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде плът?
Яжте?
11:5 Спомняме си рибата, която ядохме свободно в Египет; краставиците,
и дините, и праза, и лука, и чесъна:
11:6 Но сега душата ни е изсъхнала: няма нищо друго освен това
манна, пред очите ни.
11:7 И маната беше като кориандърово семе, и цветът й беше като
цвят на бделий.
11:8 И хората обиколиха и го събраха, и го смляха на мелници, или
разбийте го в хаван и го изпечете в тигани и направете сладкиши от него: и
вкусът му беше като вкуса на прясно масло.
11:9 И когато росата падна върху стана през нощта, падна и манната
то.
11:10 Тогава Моисей чу хората да плачат в семействата си, всеки мъж
вратата на шатрата му; и гневът Господен пламна силно;
Моисей също беше недоволен.
11:11 И рече Моисей на Господа: защо си наскърбил слугата Си?
и защо не намерих благоволение пред очите ти, та да оставиш
бремето на всички тези хора върху мен?
11:12 Аз ли съм заченал целия този народ? Аз ли съм ги родил, че ти
трябва да ми кажеш: Носи ги в пазвата си като кърмещ баща
носи сучещото дете в земята, за която си се клел в тях
бащи?
11:13 Откъде да имам плът, за да дам на целия този народ? защото те плачат
към мен, казвайки: Дай ни месо, за да ядем.
11:14 Не мога сам да нося целия този народ, защото е твърде тежък за
аз
11:15 И ако постъпиш така с мен, моля те, убий ме веднага, ако
намерих Твоето благоволение; и нека не виждам нещастието си.
11:16 И рече Господ на Моисея: събери ми седемдесет мъже от старейшините
на Израил, които знаеш, че са старейшини на народа, и
служители над тях; и ги заведи в скинията на
събрание, за да могат да стоят там с теб.
11:17 И аз ще сляза и ще говоря с теб там, и ще взема от
дух, който е върху теб, и ще го постави върху тях; и те трябва
носи бремето на народа със себе си, за да не го носиш сам
сам.
11:18 А ти кажи на народа: осветете се за утре, и
ще ядете месо, защото вие плакахте в ушите на ГОСПОДА, казвайки:
Кой ще ни даде месо за ядене? защото ни беше добре в Египет;
затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.
11:19 Да не ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни,
нито двадесет дни;
11:20 Но дори цял месец, докато излезе през ноздрите ви, и ще бъде
отвратителен за вас, защото презряхте Господа, който е
сред вас и сме плакали пред Него, казвайки: Защо излязохме от
Египет?
11:21 И рече Моисей: Народът, между който съм аз, е шестстотин хиляди
лакеи; и ти каза: Ще им дам месо, за да ядат а
цял месец.
11:22 Трябва ли да се избият за тях овци и говеда, за да им стигат? или
Ще се съберат ли за тях всичките морски риби, за да им стигнат
тях?
11:23 И рече Господ на Моисея: Нима ръката на Господа е къса? ти ще
виж сега дали словото ми ще се сбъдне при теб или не.
11:24 И Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и
събра седемдесетте мъже от старейшините на народа и ги нареди
относно скинията.
11:25 И Господ слезе в облак, говори му и взе от
дух, който беше върху него, и го даде на седемдесетте старейшини; и то
стана така, че когато духът почиваше върху тях, те пророкуваха,
и не спря.
11:26 Но в стана останаха двама от мъжете, името на единия беше
Елдад и името на другия Медад; и духът почива на тях;
и те бяха от тези, които бяха написани, но не излязоха на
скиния: и те пророкуваха в стана.
11:27 И един младеж се завтече и съобщи на Мойсей, като каза: Елдад и Медад правят
пророкуват в лагера.
11:28 И Иисус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите младежи,
отговори и каза: господарю мой Моисей, забрани им!
11:29 И Мойсей му рече: завиждаш ли заради мен? дай Боже всичко това
ГОСПОДНИЯТ народ беше пророци и че ГОСПОД щеше да тури духа Си
върху тях!
11:30 И Моисей го въведе в стана, той и Израилевите старейшини.
11:31 И излезе вятър от Господа и донесе пъдпъдъци от
морето и ги остави да паднат до лагера, като че ли беше един ден път по това
от другата страна, и като че ли един ден пътуване от другата страна, около
лагер и като че ли два лакътя висок върху лицето на земята.
11:32 И хората се изправиха през целия този ден, и през цялата нощ, и през цялото време
на другия ден и събраха пъдпъдъците: който най-малко събра, събра
десет хомера и ги разпръснаха всички наоколо за себе си
Лагерът.
11:33 И докато месото беше още между зъбите им, преди да бъде сдъвкано,
гневът Господен пламна против людете и Господ ги порази
хора с много голяма чума.
11:34 И той наименува това място Кибротхатаава, защото там
те погребаха хората, които пожелаха.
11:35 И хората тръгнаха от Кибротхатаава за Азирот; и жилище
в Хазерот.