Неемия
2:1 И това стана през месец нисан, в двадесетата година на
Артаксеркс, царят, това вино беше пред него; и аз взех виното,
и го даде на царя. Сега не бях тъжен преди време в неговия
присъствие.
2:2 Затова царят ми каза: Защо е тъжно лицето ти, като те вижда
изкуство не е болен? това не е нищо друго освен скръб на сърцето. Тогава бях много
силно уплашен,
2:3 И каза на царя: Да живее царят до века;
лицето да бъде тъжно, когато градът, мястото на гробовете на моите бащи,
лежи пустош и портите й са изгорени с огън?
2:4 Тогава царят ми каза: Защо искаш? Затова се помолих
към Бога на небето.
2:5 И казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти има
намерих Твоето благоволение, за да ме изпратиш в Юда
града на гробовете на бащите ми, за да го съградя.
2:6 И царят ми каза (кралицата също седеше до него): Докога
ще бъде ли твоето пътуване? и кога ще се върнеш? Така се хареса на царя
да ми изпратиш; и му определих час.
2:7 Освен това казах на царя: Ако е угодно на царя, нека бъдат писма
даде ме на управителите отвъд реката, за да ме преведат
докато дойда в Юда;
2:8 И писмо до Асаф, пазача на царската гора, за да може
дай ми дървен материал, за да направя греди за портите на двореца, който
принадлежащи на къщата, и за стената на града, и за
къща, в която ще вляза. И царят ми даде, според
добрата ръка на моя Бог върху мен.
2:9 Тогава дойдох при управителите отвъд реката и им дадох царските
писма. Сега царят беше изпратил с тях военачалници и конници
аз
2:10 Когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха
от това ги наскърби изключително много, че дойде човек, който да търси
благосъстоянието на децата на Израел.
2:11 И така, дойдох в Йерусалим и престоях там три дни.
2:12 И станах през нощта, аз и няколко мъже с мен; нито ми каза нищо
човече, това, което моят Бог беше вложил в сърцето ми да направя в Ерусалим: нито това беше
има някакъв звяр с мен, освен звяра, който яхнах.
2:13 И излязох през нощта през портата на долината, дори преди
драконов кладенец и до торното пристанище и разгледа стените на Йерусалим,
които бяха разбити и портите им бяха изгорени с огън.
2:14 Тогава отидох до портата на извора и до царския басейн, но
нямаше къде да мине звярът, който беше под мен.
2:15 Тогава се качих през нощта при потока и видях стената, и
обърна се назад и влезе през портата на долината, и така се върна.
2:16 И началниците не знаеха къде отидох и какво направих; нито аз имах като
но го каза на евреите, нито на свещениците, нито на благородниците, нито на
управляващите, нито на останалите, които са свършили работата.
2:17 Тогава им казах: Виждате в какво бедствие сме, как Ерусалим
лежи пустош и портите му са изгорени с огън; ела и нека
издигаме стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.
2:18 Тогава им казах за ръката на моя Бог, която беше добра върху мен; както също
думите на царя, които той ми каза. И те казаха: Да станем
нагоре и изграждане. Така те укрепиха ръцете си за това добро дело.
2:19 Но когато оронецът Санавалат и слугата амонец Товия,
и Гешем арабиецът, като го чуха, те ни се присмяха и ни презряха
ни и каза: Какво е това нещо, което правите? ще се бунтувате ли срещу
крал?
2:20 Тогава аз им отговорих и им рекох: Небесният Бог ще го направи
просперирай ни; затова ние, неговите слуги, ще станем и ще построим; но вие имате
няма дял, нито право, нито паметник в Йерусалим.