Неемия 2:1 И това стана през месец нисан, в двадесетата година на Артаксеркс, царят, това вино беше пред него; и аз взех виното, и го даде на царя. Сега не бях тъжен преди време в неговия присъствие. 2:2 Затова царят ми каза: Защо е тъжно лицето ти, като те вижда изкуство не е болен? това не е нищо друго освен скръб на сърцето. Тогава бях много силно уплашен, 2:3 И каза на царя: Да живее царят до века; лицето да бъде тъжно, когато градът, мястото на гробовете на моите бащи, лежи пустош и портите й са изгорени с огън? 2:4 Тогава царят ми каза: Защо искаш? Затова се помолих към Бога на небето. 2:5 И казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти има намерих Твоето благоволение, за да ме изпратиш в Юда града на гробовете на бащите ми, за да го съградя. 2:6 И царят ми каза (кралицата също седеше до него): Докога ще бъде ли твоето пътуване? и кога ще се върнеш? Така се хареса на царя да ми изпратиш; и му определих час. 2:7 Освен това казах на царя: Ако е угодно на царя, нека бъдат писма даде ме на управителите отвъд реката, за да ме преведат докато дойда в Юда; 2:8 И писмо до Асаф, пазача на царската гора, за да може дай ми дървен материал, за да направя греди за портите на двореца, който принадлежащи на къщата, и за стената на града, и за къща, в която ще вляза. И царят ми даде, според добрата ръка на моя Бог върху мен. 2:9 Тогава дойдох при управителите отвъд реката и им дадох царските писма. Сега царят беше изпратил с тях военачалници и конници аз 2:10 Когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха от това ги наскърби изключително много, че дойде човек, който да търси благосъстоянието на децата на Израел. 2:11 И така, дойдох в Йерусалим и престоях там три дни. 2:12 И станах през нощта, аз и няколко мъже с мен; нито ми каза нищо човече, това, което моят Бог беше вложил в сърцето ми да направя в Ерусалим: нито това беше има някакъв звяр с мен, освен звяра, който яхнах. 2:13 И излязох през нощта през портата на долината, дори преди драконов кладенец и до торното пристанище и разгледа стените на Йерусалим, които бяха разбити и портите им бяха изгорени с огън. 2:14 Тогава отидох до портата на извора и до царския басейн, но нямаше къде да мине звярът, който беше под мен. 2:15 Тогава се качих през нощта при потока и видях стената, и обърна се назад и влезе през портата на долината, и така се върна. 2:16 И началниците не знаеха къде отидох и какво направих; нито аз имах като но го каза на евреите, нито на свещениците, нито на благородниците, нито на управляващите, нито на останалите, които са свършили работата. 2:17 Тогава им казах: Виждате в какво бедствие сме, как Ерусалим лежи пустош и портите му са изгорени с огън; ела и нека издигаме стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор. 2:18 Тогава им казах за ръката на моя Бог, която беше добра върху мен; както също думите на царя, които той ми каза. И те казаха: Да станем нагоре и изграждане. Така те укрепиха ръцете си за това добро дело. 2:19 Но когато оронецът Санавалат и слугата амонец Товия, и Гешем арабиецът, като го чуха, те ни се присмяха и ни презряха ни и каза: Какво е това нещо, което правите? ще се бунтувате ли срещу крал? 2:20 Тогава аз им отговорих и им рекох: Небесният Бог ще го направи просперирай ни; затова ние, неговите слуги, ще станем и ще построим; но вие имате няма дял, нито право, нито паметник в Йерусалим.