Матей 26:1 И когато Исус свърши всички тези думи, каза на своите ученици, 26:2 Знаете, че след два дни е празникът Пасха и Синът на човекът е предаден, за да бъде разпнат. 26:3 Тогава се събраха главните свещеници, и книжниците, и старейшините на народа, до двореца на първосвещеника, който беше призован Каиафа, 26:4 И се съветваха да хванат Исуса с хитрост и да Го убият. 26:5 Но те рекоха: Не на празника, за да не стане смущение между тях хората. 26:6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 26:7 При Него дойде една жена, която държеше много скъпоценен алабастър миро и го изля на главата му, докато седеше на масата. 26:8 А учениците Му, като видяха това, възнегодуваха и казаха: На какво? целта е това разхищение? 26:9 Защото това миро можеше да се продаде скъпо и да се раздаде на бедните. 26:10 Исус, като разбра това, рече им: Защо безпокоите жената? защото тя извърши добро дело върху мен. 26:11 Защото бедните винаги са с вас; но мен не винаги имаш. 26:12 Тъй като тя изля това миро върху тялото ми, тя го направи за моето погребение. 26:13 Истина ви казвам, където и да се проповядва това благовестие в цял свят, ще се каже и това, което тази жена е направила за паметник на нея. 26:14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при началника свещеници, 26:15 И рече им: Какво ще ми дадете, и аз ще го предам Вие? И те се споразумяха с него за тридесет сребърника. 26:16 И оттогава той търсеше възможност да го предаде. 26:17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха Исус, като му каза: Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхата? 26:18 И рече: Идете в града при такъв човек и му кажете: The Учителят казва, Моето време е близо; Аз ще направя пасхата в дома ти с моите ученици. 26:19 И учениците направиха както им заповяда Иисус; и те се приготвиха пасхата. 26:20 А когато се свечери, Той седна с дванадесетте. 26:21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. 26:22 И те се наскърбиха твърде много и започнаха да говорят всеки един от тях към него: Господи, аз ли съм? 26:23 А той в отговор каза: Който натопи ръката си с мене в блюдото, същото ще ме предаде. 26:24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек чрез комуто Човешкият Син е предаден! би било добре за този човек, ако го беше направил не е роден. 26:25 Тогава Юда, който Го предаде, отговори и каза: Учителю, аз ли съм? Той каза му: Ти каза. 26:26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови го и го разчупи, и даде на учениците и каза: Вземете, яжте; това е моето тяло. 26:27 И взе чашата и като благодари, даде им и рече: пийте вие всичко това; 26:28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина опрощението на греховете. 26:29 Но аз ви казвам, че вече няма да пия от този плод на лоза, до онзи ден, когато ще я пия нова с вас в Моя Отец царство. 26:30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонската планина. 26:31 Тогава Иисус им каза: Всички вие ще се съблазните от това за Мене нощ: защото е писано: Ще поразя овчаря и овцете на стадото ще се разпръсне. 26:32 Но след като възкръсна, ще ви предваря в Галилея. 26:33 Петър Му отговори и рече: Макар и всички да се съблазнят заради теб, но никога няма да се обидя. 26:34 Исус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди пее петел, три пъти ще се отречеш от мен. 26:35 Петър Му рече: Дори и да умра с Тебе, няма да се отрека теб. Същото казаха и всичките ученици. 26:36 Тогава Исус идва с тях на мястото, наречено Гетсимания, и казва към учениците: Седнете тук, докато отида да се помоля там. 26:37 И взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове и започна да съществува тъжно и много тежко. 26:38 Тогава им каза: душата Ми е много наскърбена дори до смърт: останете тук и бдете с мен. 26:39 И той отиде малко по-далеч, падна на лицето си и се молеше, казвайки: О, Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине: все пак не както аз искам, а както ти искаш. 26:40 И като дойде при учениците, намери ги заспали и каза: на Петър: Какво, не можахте ли един час да бдите с мен? 26:41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение; духът наистина е желаещи, но плътта е слаба. 26:42 И пак отиде втори път и се молеше, казвайки: Отче мой, ако тази чаша не може да ме отмине, ако не я изпия, да бъде Твоята воля. 26:43 И дойде и пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 26:44 И като ги остави, отиде пак и се помоли трети път, като каза: същите думи. 26:45 Тогава той идва при учениците Си и им казва: Спете сега и починете си; ето, часът наближи и Човешкият Син е предаден в ръцете на грешници. 26:46 Станете, да вървим; ето, приближи се онзи, който ме предава. 26:47 И докато той още говореше, ето, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него голямо множество с мечове и колове от главните свещеници и старейшини на народа. 26:48 А онзи, който го предаваше, им даде знак, казвайки: когото поискам целувка, същият е той: дръж го здраво. 26:49 И веднага дойде при Иисуса и каза: Здравей, Учителю! и го целуна. 26:50 А Иисус му каза: Приятелю, защо си дошъл? Тогава дойде те сложиха ръце на Исус и Го хванаха. 26:51 И, ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръката си, и извади меча си и удари слугата на първосвещеника и го порази от ухото му. 26:52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му за всички които хващат меча, от меч ще загинат. 26:53 Мислиш ли, че сега не мога да се помоля на моя Отец, и той ще го направи сега ми даде повече от дванадесет легиона ангели? 26:54 Но как тогава ще се изпълнят писанията, че така трябва да бъде? 26:55 В същия час Исус каза на множествата: Излязохте ли като? срещу крадец с мечове и колове, за да ме вземе? Седях ежедневно с вие поучавахте в храма и не Ме хванахте. 26:56 Но всичко това стана, за да бъдат писанията на пророците изпълнени. Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха. 26:57 И онези, които бяха хванали Иисуса, го отведоха при Каиафа Всевишния свещеник, където бяха събрани книжниците и старейшините. 26:58 А Петър Го последва отдалеч до двореца на първосвещеника и отиде и седна със слугите, за да види края. 26:59 А главните свещеници и старейшините и целият съвет търсеха фалшиви свидетел срещу Исус, за да го убие; 26:60 Но не намериха; да, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели, все пак ги намериха нито един. Най-накрая дойдоха двама лъжесвидетели, 26:61 И каза: Този каза: Мога да разруша Божия храм и да го построи за три дни. 26:62 И първосвещеникът стана и му рече: Нищо ли не отговаряш? какво свидетелстват тия против тебе? 26:63 Но Исус мълчеше. И първосвещеникът отговори и каза него, заклевам те в живия Бог, да ни кажеш дали си Христос, Божият син. 26:64 Исус му каза: Ти каза; но Аз ти казвам: След това ще видите Човешкия Син да седи от дясната страна на сила и идва в небесните облаци. 26:65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства; каква още нужда имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. 26:66 Какво мислиш? Те отговориха и казаха: Той е виновен за смъртта. 26:67 Тогава го заплюха в лицето и го блъскаха; а други го удряха с дланите на ръцете си, 26:68 казвайки: Пророкувай ни, Христе, Кой е този, който Те удари? 26:69 А Петър седеше вън в двореца; и една мома дойде при него и каза: Ти също беше с Исус от Галилея. 26:70 Но той се отрече пред всички, като каза: Не знам какво говориш. 26:71 И когато той излезе на верандата, друга слугиня го видя и каза на онези, които бяха там, и този беше с Исус от Назарет. 26:72 И пак се отрече с клетва: Не познавам човека. 26:73 След малко се приближиха стоящите и казаха на Петър: Със сигурност и ти си един от тях; защото речта ти те издава. 26:74 Тогава той започна да кълне и да се кълне, казвайки: Не познавам човека. И веднага петелът пропя. 26:75 И Петър си спомни думите на Исус, които му каза: Преди пее петел, три пъти ще се отречеш от мен. И той излезе и заплака горчиво.