Матей
26:1 И когато Исус свърши всички тези думи, каза
на своите ученици,
26:2 Знаете, че след два дни е празникът Пасха и Синът на
човекът е предаден, за да бъде разпнат.
26:3 Тогава се събраха главните свещеници, и книжниците, и
старейшините на народа, до двореца на първосвещеника, който беше призован
Каиафа,
26:4 И се съветваха да хванат Исуса с хитрост и да Го убият.
26:5 Но те рекоха: Не на празника, за да не стане смущение между тях
хората.
26:6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
26:7 При Него дойде една жена, която държеше много скъпоценен алабастър
миро и го изля на главата му, докато седеше на масата.
26:8 А учениците Му, като видяха това, възнегодуваха и казаха: На какво?
целта е това разхищение?
26:9 Защото това миро можеше да се продаде скъпо и да се раздаде на бедните.
26:10 Исус, като разбра това, рече им: Защо безпокоите жената?
защото тя извърши добро дело върху мен.
26:11 Защото бедните винаги са с вас; но мен не винаги имаш.
26:12 Тъй като тя изля това миро върху тялото ми, тя го направи за моето
погребение.
26:13 Истина ви казвам, където и да се проповядва това благовестие в
цял свят, ще се каже и това, което тази жена е направила
за паметник на нея.
26:14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при началника
свещеници,
26:15 И рече им: Какво ще ми дадете, и аз ще го предам
Вие? И те се споразумяха с него за тридесет сребърника.
26:16 И оттогава той търсеше възможност да го предаде.
26:17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха
Исус, като му каза: Къде искаш да ти приготвим да ядеш
пасхата?
26:18 И рече: Идете в града при такъв човек и му кажете: The
Учителят казва, Моето време е близо; Аз ще направя пасхата в дома ти
с моите ученици.
26:19 И учениците направиха както им заповяда Иисус; и те се приготвиха
пасхата.
26:20 А когато се свечери, Той седна с дванадесетте.
26:21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас
ще ме предаде.
26:22 И те се наскърбиха твърде много и започнаха да говорят всеки един от тях
към него: Господи, аз ли съм?
26:23 А той в отговор каза: Който натопи ръката си с мене в блюдото,
същото ще ме предаде.
26:24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек чрез
комуто Човешкият Син е предаден! би било добре за този човек, ако го беше направил
не е роден.
26:25 Тогава Юда, който Го предаде, отговори и каза: Учителю, аз ли съм? Той
каза му: Ти каза.
26:26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови го и го разчупи,
и даде на учениците и каза: Вземете, яжте; това е моето тяло.
26:27 И взе чашата и като благодари, даде им и рече: пийте
вие всичко това;
26:28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина
опрощението на греховете.
26:29 Но аз ви казвам, че вече няма да пия от този плод на
лоза, до онзи ден, когато ще я пия нова с вас в Моя Отец
царство.
26:30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонската планина.
26:31 Тогава Иисус им каза: Всички вие ще се съблазните от това за Мене
нощ: защото е писано: Ще поразя овчаря и овцете на
стадото ще се разпръсне.
26:32 Но след като възкръсна, ще ви предваря в Галилея.
26:33 Петър Му отговори и рече: Макар и всички да се съблазнят
заради теб, но никога няма да се обидя.
26:34 Исус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди
пее петел, три пъти ще се отречеш от мен.
26:35 Петър Му рече: Дори и да умра с Тебе, няма да се отрека
теб. Същото казаха и всичките ученици.
26:36 Тогава Исус идва с тях на мястото, наречено Гетсимания, и казва
към учениците: Седнете тук, докато отида да се помоля там.
26:37 И взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове и започна да съществува
тъжно и много тежко.
26:38 Тогава им каза: душата Ми е много наскърбена дори до
смърт: останете тук и бдете с мен.
26:39 И той отиде малко по-далеч, падна на лицето си и се молеше, казвайки:
О, Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине: все пак
не както аз искам, а както ти искаш.
26:40 И като дойде при учениците, намери ги заспали и каза:
на Петър: Какво, не можахте ли един час да бдите с мен?
26:41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение; духът наистина е
желаещи, но плътта е слаба.
26:42 И пак отиде втори път и се молеше, казвайки: Отче мой, ако
тази чаша не може да ме отмине, ако не я изпия, да бъде Твоята воля.
26:43 И дойде и пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.
26:44 И като ги остави, отиде пак и се помоли трети път, като каза:
същите думи.
26:45 Тогава той идва при учениците Си и им казва: Спете сега и
починете си; ето, часът наближи и Човешкият Син е
предаден в ръцете на грешници.
26:46 Станете, да вървим; ето, приближи се онзи, който ме предава.
26:47 И докато той още говореше, ето, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него
голямо множество с мечове и колове от главните свещеници и
старейшини на народа.
26:48 А онзи, който го предаваше, им даде знак, казвайки: когото поискам
целувка, същият е той: дръж го здраво.
26:49 И веднага дойде при Иисуса и каза: Здравей, Учителю! и го целуна.
26:50 А Иисус му каза: Приятелю, защо си дошъл? Тогава дойде
те сложиха ръце на Исус и Го хванаха.
26:51 И, ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръката си,
и извади меча си и удари слугата на първосвещеника и го порази
от ухото му.
26:52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му за всички
които хващат меча, от меч ще загинат.
26:53 Мислиш ли, че сега не мога да се помоля на моя Отец, и той ще го направи
сега ми даде повече от дванадесет легиона ангели?
26:54 Но как тогава ще се изпълнят писанията, че така трябва да бъде?
26:55 В същия час Исус каза на множествата: Излязохте ли като?
срещу крадец с мечове и колове, за да ме вземе? Седях ежедневно с
вие поучавахте в храма и не Ме хванахте.
26:56 Но всичко това стана, за да бъдат писанията на пророците
изпълнени. Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
26:57 И онези, които бяха хванали Иисуса, го отведоха при Каиафа Всевишния
свещеник, където бяха събрани книжниците и старейшините.
26:58 А Петър Го последва отдалеч до двореца на първосвещеника и отиде
и седна със слугите, за да види края.
26:59 А главните свещеници и старейшините и целият съвет търсеха фалшиви
свидетел срещу Исус, за да го убие;
26:60 Но не намериха; да, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели, все пак ги намериха
нито един. Най-накрая дойдоха двама лъжесвидетели,
26:61 И каза: Този каза: Мога да разруша Божия храм и
да го построи за три дни.
26:62 И първосвещеникът стана и му рече: Нищо ли не отговаряш?
какво свидетелстват тия против тебе?
26:63 Но Исус мълчеше. И първосвещеникът отговори и каза
него, заклевам те в живия Бог, да ни кажеш дали си
Христос, Божият син.
26:64 Исус му каза: Ти каза; но Аз ти казвам:
След това ще видите Човешкия Син да седи от дясната страна на
сила и идва в небесните облаци.
26:65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства;
каква още нужда имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото
богохулство.
26:66 Какво мислиш? Те отговориха и казаха: Той е виновен за смъртта.
26:67 Тогава го заплюха в лицето и го блъскаха; а други го удряха
с дланите на ръцете си,
26:68 казвайки: Пророкувай ни, Христе, Кой е този, който Те удари?
26:69 А Петър седеше вън в двореца; и една мома дойде при него и каза:
Ти също беше с Исус от Галилея.
26:70 Но той се отрече пред всички, като каза: Не знам какво говориш.
26:71 И когато той излезе на верандата, друга слугиня го видя и каза
на онези, които бяха там, и този беше с Исус от Назарет.
26:72 И пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
26:73 След малко се приближиха стоящите и казаха на Петър:
Със сигурност и ти си един от тях; защото речта ти те издава.
26:74 Тогава той започна да кълне и да се кълне, казвайки: Не познавам човека. И
веднага петелът пропя.
26:75 И Петър си спомни думите на Исус, които му каза: Преди
пее петел, три пъти ще се отречеш от мен. И той излезе и заплака
горчиво.