Марк 4:1 И той пак започна да поучава край морето; и там се събраха него голямо множество, така че той влезе в кораба и седна в него море; и цялото множество беше край морето на сушата. 4:2 И той ги научи на много неща с притчи и им каза в своите доктрина, 4:3 Слушайте; Ето, сеяч излезе да сее: 4:4 И като сееше, едни паднаха край пътя, и небесните птици дойдоха и го изядоха. 4:5 А други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и веднага поникна, защото нямаше дълбока земя; 4:6 Но когато слънцето изгря, то изгоря; и тъй като нямаше корен, то изсъхна. 4:7 И някои паднаха между тръни, и тръните израснаха и го заглушиха, и не даде плод. 4:8 А други паднаха на добра земя и дадоха плод, който поникна и повишена; и роди едни трийсет, а други шестдесет, а други един сто. 4:9 И рече им: Който има уши да слуша, нека слуша. 4:10 И когато остана сам, попитаха онези, които бяха около него с дванадесетте него притчата. 4:11 И той им каза: На вас е дадено да знаете тайната на Божието царство; но за тези, които са отвън, всичко това е направено в притчи: 4:12 за да гледат, и да не виждат; и чувайки те могат да чуят, и не разбирам; за да не би по всяко време да бъдат обърнати и техните греховете трябва да им бъдат простени. 4:13 И рече им: Не знаете ли тази притча? и как тогава ще знаеш ли всички притчи? 4:14 Сеячът сее словото. 4:15 И тези са край пътя, дето се сее словото; но когато те са чули, Сатана идва незабавно и отнема словото, което беше посято в сърцата им. 4:16 И това са също тези, които се посяват на камениста земя; кой, кога чули са словото, веднага го приемат с радост; 4:17 И нямат корен в себе си, и така търпят само за известно време; когато възникне скръб или гонение заради словото, веднага те са обидени. 4:18 И това са посятото между тръните; като чуй думата, 4:19 И грижите на този свят, и измамата на богатството, и похотите за други неща, влизайки, задушават словото и то става безплоден. 4:20 И това са тези, които се посяват на добра земя; като чуй думата, и го приемете, и дайте плод, някои тридесет пъти, други шестдесет, и около сто. 4:21 И той им рече: Донася ли се свещ, за да се сложи под съд, или под легло? и да не бъде поставен на свещник? 4:22 Защото няма нищо скрито, което да не стане явно; нито е имало нещо се пази в тайна, но трябва да излезе в чужбина. 4:23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша. 4:24 И рече им: Внимавайте какво слушате, с каква мярка мярка, ще ви се отмери, и на вас, който слушате, ще бъде повече дадено. 4:25 Защото, който има, ще му се даде, а който няма, от него ще бъде взето дори това, което има. 4:26 И каза: Божието царство е така, както ако човек хвърли семе в земята; 4:27 И трябва да спи, и да става нощ и ден, и семето да поникне и да порасне, той не знае как. 4:28 Защото земята сама по себе си дава плод; първо острието, след това ухо, след това пълната царевица в ухото. 4:29 Но когато плодът излезе, той веднага го слага сърп, защото жътвата дойде. 4:30 И каза: На какво да уподобим Божието царство? или с какво сравнение ще го сравним ли? 4:31 То е като синапено зърно, което, като се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята: 4:32 Но когато се посее, израства и става по-голямо от всяка трева, и изкарва големи клони; така че небесните птици да се настанят под сянката му. 4:33 И с много такива притчи Той им говори словото, каквито бяха способен да го чуе. 4:34 Но без притча не им говори; и когато останаха сами, той обясни всичко на своите ученици. 4:35 И в същия ден, когато се свечери, Той им каза: Нека! преминете от другата страна. 4:36 И като разпуснаха множеството, те го взеха както беше в кораба. А с него имаше и други малки корабчета. 4:37 И настана силна буря и вълните удряха кораба, така че сега беше пълен. 4:38 И той беше в задната част на кораба, заспал на възглавница; и те събуди го и му кажи: Учителю, не те ли е грижа, че загиваме? 4:39 И той стана, смъмри вятъра и рече на морето: мир! все още. И вятърът утихна и настана голяма тишина. 4:40 И той им каза: Защо сте толкова страхливи? как така нямаш вяра? 4:41 И те се уплашиха твърде много и си казаха един на друг: Какъв човек? това ли е, че дори вятърът и морето му се подчиняват?