Марк
4:1 И той пак започна да поучава край морето; и там се събраха
него голямо множество, така че той влезе в кораба и седна в него
море; и цялото множество беше край морето на сушата.
4:2 И той ги научи на много неща с притчи и им каза в своите
доктрина,
4:3 Слушайте; Ето, сеяч излезе да сее:
4:4 И като сееше, едни паднаха край пътя, и
небесните птици дойдоха и го изядоха.
4:5 А други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и
веднага поникна, защото нямаше дълбока земя;
4:6 Но когато слънцето изгря, то изгоря; и тъй като нямаше корен, то
изсъхна.
4:7 И някои паднаха между тръни, и тръните израснаха и го заглушиха, и
не даде плод.
4:8 А други паднаха на добра земя и дадоха плод, който поникна и
повишена; и роди едни трийсет, а други шестдесет, а други един
сто.
4:9 И рече им: Който има уши да слуша, нека слуша.
4:10 И когато остана сам, попитаха онези, които бяха около него с дванадесетте
него притчата.
4:11 И той им каза: На вас е дадено да знаете тайната на
Божието царство; но за тези, които са отвън, всичко това е
направено в притчи:
4:12 за да гледат, и да не виждат; и чувайки те могат да чуят,
и не разбирам; за да не би по всяко време да бъдат обърнати и техните
греховете трябва да им бъдат простени.
4:13 И рече им: Не знаете ли тази притча? и как тогава ще
знаеш ли всички притчи?
4:14 Сеячът сее словото.
4:15 И тези са край пътя, дето се сее словото; но когато
те са чули, Сатана идва незабавно и отнема словото, което
беше посято в сърцата им.
4:16 И това са също тези, които се посяват на камениста земя; кой, кога
чули са словото, веднага го приемат с радост;
4:17 И нямат корен в себе си, и така търпят само за известно време;
когато възникне скръб или гонение заради словото, веднага
те са обидени.
4:18 И това са посятото между тръните; като чуй думата,
4:19 И грижите на този свят, и измамата на богатството, и
похотите за други неща, влизайки, задушават словото и то става
безплоден.
4:20 И това са тези, които се посяват на добра земя; като чуй думата,
и го приемете, и дайте плод, някои тридесет пъти, други шестдесет, и
около сто.
4:21 И той им рече: Донася ли се свещ, за да се сложи под съд, или
под легло? и да не бъде поставен на свещник?
4:22 Защото няма нищо скрито, което да не стане явно; нито е имало
нещо се пази в тайна, но трябва да излезе в чужбина.
4:23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша.
4:24 И рече им: Внимавайте какво слушате, с каква мярка
мярка, ще ви се отмери, и на вас, който слушате, ще бъде повече
дадено.
4:25 Защото, който има, ще му се даде, а който няма, от него
ще бъде взето дори това, което има.
4:26 И каза: Божието царство е така, както ако човек хвърли семе в
земята;
4:27 И трябва да спи, и да става нощ и ден, и семето да поникне и
да порасне, той не знае как.
4:28 Защото земята сама по себе си дава плод; първо острието, след това
ухо, след това пълната царевица в ухото.
4:29 Но когато плодът излезе, той веднага го слага
сърп, защото жътвата дойде.
4:30 И каза: На какво да уподобим Божието царство? или с какво
сравнение ще го сравним ли?
4:31 То е като синапено зърно, което, като се посее в земята,
е по-малко от всички семена, които са на земята:
4:32 Но когато се посее, израства и става по-голямо от всяка трева,
и изкарва големи клони; така че небесните птици да се настанят
под сянката му.
4:33 И с много такива притчи Той им говори словото, каквито бяха
способен да го чуе.
4:34 Но без притча не им говори; и когато останаха сами,
той обясни всичко на своите ученици.
4:35 И в същия ден, когато се свечери, Той им каза: Нека!
преминете от другата страна.
4:36 И като разпуснаха множеството, те го взеха както беше
в кораба. А с него имаше и други малки корабчета.
4:37 И настана силна буря и вълните удряха кораба,
така че сега беше пълен.
4:38 И той беше в задната част на кораба, заспал на възглавница; и те
събуди го и му кажи: Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?
4:39 И той стана, смъмри вятъра и рече на морето: мир!
все още. И вятърът утихна и настана голяма тишина.
4:40 И той им каза: Защо сте толкова страхливи? как така нямаш
вяра?
4:41 И те се уплашиха твърде много и си казаха един на друг: Какъв човек?
това ли е, че дори вятърът и морето му се подчиняват?