Лука
22:1 А наближи празникът на безквасните хлябове, който се нарича
Пасха.
22:2 И първосвещениците и книжниците търсеха как да Го убият; за
те се страхуваха от хората.
22:3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на
дванадесетте.
22:4 И той отиде и говори с първосвещениците и началниците,
как би могъл да им го предаде.
22:5 И те се зарадваха и се договориха да му дадат пари.
22:6 И той обеща и потърси възможност да им го предаде в
отсъствието на множеството.
22:7 Тогава дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата.
22:8 И изпрати Петър и Йоан, казвайки: Идете и ни пригответе пасхата, че
може и да ядем.
22:9 И те му казаха: Къде искаш да приготвим?
22:10 И той им рече: Ето, когато влезете в града, там
ще те срещне ли човек, който носи стомна с вода; последвайте го в
къща, в която той влиза.
22:11 И ще кажете на стопанина на къщата: Господарят казва на
ти, Къде е стаята за гости, където ще ям пасхата с моята
ученици?
22:12 И той ще ви покаже голяма горница, настлана; там пригответе.
22:13 И те отидоха и намериха, както им беше казал, и приготвиха
пасхата.
22:14 И когато дойде часът, той седна и дванадесетте апостоли с него
него.
22:15 И рече им: С голямо желание пожелах да ям тази пасха
с теб преди да страдам:
22:16 Защото ви казвам, че няма вече да ям от него, докато не стане
изпълнени в Божието царство.
22:17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете
помежду си:
22:18 Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата дотогава
ще дойде Божието царство.
22:19 И взе хляб, благодари, разчупи го и им даде,
казвайки: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за спомен
от мен.
22:20 Също и чашата след вечерята, като казва: Тази чаша е новата
завет в моята кръв, която се пролива за вас.
22:21 Но, ето, ръката на този, който ме предава, е с мене на масата.
22:22 И наистина Човешкият Син отива, както беше определено; но горко на това
човек, от когото е предаден!
22:23 И те започнаха да се питат помежду си, кой от тях е този
трябва да направи това нещо.
22:24 Имаше и спор между тях кой от тях да бъде
отчита най-голямото.
22:25 И рече им: царете на езичниците господстват над
тях; и тези, които упражняват власт върху тях, се наричат благодетели.
22:26 Но вие не бъдете така, а по-големият между вас нека бъде като
по-младият; и този, който е началник, като този, който служи.
22:27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата, или онзи, който служи? е
не е този, който седи на масата? но аз съм между вас като онзи, който служи.
22:28 Вие сте тези, които устояхте с мен в моите изкушения.
22:29 И Аз ви завещавам царство, както Моят Отец ми заповяда;
22:30 за да ядете и пиете на моята трапеза в моето царство и да седите на престоли
съдейки дванадесетте племена на Израел.
22:31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана пожела да те има,
за да ви пресее като жито:
22:32 Но аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти; и когато си
обърнат, укрепи братята си.
22:33 И той му каза: Господи, готов съм да отида с Тебе и двамата в
затвор и до смърт.
22:34 И рече: казвам ти, Петре, петел няма да пропее днес,
преди това три пъти ще се отречеш, че ме познаваш.
22:35 И той им каза: Когато ви изпратих без кесия и торба, и
обувки, липсваше ли ти нещо? И те казаха: Нищо.
22:36 Тогава той им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе,
също и торбата си; а който няма меч, нека продаде своя
дреха и купете такава.
22:37 Защото ви казвам, че това, което е писано, трябва още да се изпълни
в мен, И той беше причислен към престъпниците: за нещата
относно мен имат край.
22:38 И рекоха: Господи, ето два меча. И той им каза:
Достатъчно е.
22:39 И той излезе и отиде, както беше обичайно, на Елеонската планина; и
последваха го и учениците му.
22:40 И когато дойде на мястото, рече им: молете се да не влизате
в изкушение.
22:41 И той се отдръпна от тях като хвърли камък и коленичи,
и се молеше,
22:42 казвайки: Отче, ако желаеш, премести тази чаша от мене:
но не моята воля, а Твоята да бъде.
22:43 И яви му се ангел от небето и го укрепи.
22:44 И като беше в агония, той се молеше още по-усърдно; и потта му беше като
бяха големи капки кръв, падащи на земята.
22:45 И като стана от молитва и дойде при учениците Си, намери
те спят от мъка,
22:46 И рече им: защо спите? станете и се молете, за да не влезете
изкушение.
22:47 И докато той още говореше, ето множество и призваният
Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях и се приближи до Исус
Целуни го.
22:48 Но Иисус му каза: Юда, ти предаваш Човешкия Син с
целувка?
22:49 Когато онези, които бяха около него, видяха какво ще последва, казаха на
него, Господи, с меч ли ще ударим?
22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и отсече неговия
дясното ухо.
22:51 А Исус в отговор каза: Оставете дотук. И той докосна ухото си,
и го излекува.
22:52 Тогава Исус каза на първосвещениците и началниците на храма, и
старейшините, които бяха дошли при него, излезте като срещу крадец,
с мечове и тояги?
22:53 Когато всеки ден бях с вас в храма, вие не протегнахте ръце
против мен, но това е вашият час и властта на тъмнината.
22:54 Тогава го взеха, заведоха го и го заведоха при първосвещеника
къща. А Петър го следваше отдалеч.
22:55 И когато те запалиха огън в средата на залата и бяха поставени
заедно, Петър седна между тях.
22:56 Но една слугиня го видя, когато седеше край огъня, и то сериозно
погледна го и каза: Този човек също беше с него.
22:57 И той се отрече от него, като каза: жено, не го познавам.
22:58 И след малко друг го видя и каза: и ти си от
тях. И Петър каза: Човече, не съм.
22:59 И около час след друг уверено потвърдено,
казвайки: Наистина и този беше с Него, защото е галилеец.
22:60 И Петър каза: Човече, не знам какво говориш. И веднага, докато
той още говореше, петелът пееше.
22:61 И Господ се обърна и погледна Петра. И Петър си спомни
слово Господне, как му беше казал: Преди да пропее петелът, ти
ще ме откаже три пъти.
22:62 И Петър излезе и плака горко.
22:63 И мъжете, които държаха Исуса, се подиграваха с Него и Го удряха.
22:64 И като му завързаха очите, те го удариха по лицето и
попита го и каза: Пророкувай, кой е този, който те удари?
22:65 И много други богохулства изговориха против него.
22:66 И щом се разсъмна, старейшините на народа и началникът
свещениците и книжниците се събраха и го заведоха в съвета си,
казвайки,
22:67 Ти ли си Христос? кажи ни. И той им каза: Ако ви кажа, вие
няма да повярвам:
22:68 И ако ви попитам, няма да ми отговорите, нито ще ме пуснете.
22:69 Човешкият Син ще седне отдясно на силата на
Бог.
22:70 Тогава всички рекоха: И така, Божият Син ли си? И той им каза:
Вие казвате, че съм.
22:71 И казаха: Какво ни трябва още свидетелство? тъй като ние самите имаме
чул от собствената си уста.