Лука 22:1 А наближи празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 22:2 И първосвещениците и книжниците търсеха как да Го убият; за те се страхуваха от хората. 22:3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте. 22:4 И той отиде и говори с първосвещениците и началниците, как би могъл да им го предаде. 22:5 И те се зарадваха и се договориха да му дадат пари. 22:6 И той обеща и потърси възможност да им го предаде в отсъствието на множеството. 22:7 Тогава дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. 22:8 И изпрати Петър и Йоан, казвайки: Идете и ни пригответе пасхата, че може и да ядем. 22:9 И те му казаха: Къде искаш да приготвим? 22:10 И той им рече: Ето, когато влезете в града, там ще те срещне ли човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къща, в която той влиза. 22:11 И ще кажете на стопанина на къщата: Господарят казва на ти, Къде е стаята за гости, където ще ям пасхата с моята ученици? 22:12 И той ще ви покаже голяма горница, настлана; там пригответе. 22:13 И те отидоха и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 22:14 И когато дойде часът, той седна и дванадесетте апостоли с него него. 22:15 И рече им: С голямо желание пожелах да ям тази пасха с теб преди да страдам: 22:16 Защото ви казвам, че няма вече да ям от него, докато не стане изпълнени в Божието царство. 22:17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си: 22:18 Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата дотогава ще дойде Божието царство. 22:19 И взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за спомен от мен. 22:20 Също и чашата след вечерята, като казва: Тази чаша е новата завет в моята кръв, която се пролива за вас. 22:21 Но, ето, ръката на този, който ме предава, е с мене на масата. 22:22 И наистина Човешкият Син отива, както беше определено; но горко на това човек, от когото е предаден! 22:23 И те започнаха да се питат помежду си, кой от тях е този трябва да направи това нещо. 22:24 Имаше и спор между тях кой от тях да бъде отчита най-голямото. 22:25 И рече им: царете на езичниците господстват над тях; и тези, които упражняват власт върху тях, се наричат благодетели. 22:26 Но вие не бъдете така, а по-големият между вас нека бъде като по-младият; и този, който е началник, като този, който служи. 22:27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата, или онзи, който служи? е не е този, който седи на масата? но аз съм между вас като онзи, който служи. 22:28 Вие сте тези, които устояхте с мен в моите изкушения. 22:29 И Аз ви завещавам царство, както Моят Отец ми заповяда; 22:30 за да ядете и пиете на моята трапеза в моето царство и да седите на престоли съдейки дванадесетте племена на Израел. 22:31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана пожела да те има, за да ви пресее като жито: 22:32 Но аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти; и когато си обърнат, укрепи братята си. 22:33 И той му каза: Господи, готов съм да отида с Тебе и двамата в затвор и до смърт. 22:34 И рече: казвам ти, Петре, петел няма да пропее днес, преди това три пъти ще се отречеш, че ме познаваш. 22:35 И той им каза: Когато ви изпратих без кесия и торба, и обувки, липсваше ли ти нещо? И те казаха: Нищо. 22:36 Тогава той им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торбата си; а който няма меч, нека продаде своя дреха и купете такава. 22:37 Защото ви казвам, че това, което е писано, трябва още да се изпълни в мен, И той беше причислен към престъпниците: за нещата относно мен имат край. 22:38 И рекоха: Господи, ето два меча. И той им каза: Достатъчно е. 22:39 И той излезе и отиде, както беше обичайно, на Елеонската планина; и последваха го и учениците му. 22:40 И когато дойде на мястото, рече им: молете се да не влизате в изкушение. 22:41 И той се отдръпна от тях като хвърли камък и коленичи, и се молеше, 22:42 казвайки: Отче, ако желаеш, премести тази чаша от мене: но не моята воля, а Твоята да бъде. 22:43 И яви му се ангел от небето и го укрепи. 22:44 И като беше в агония, той се молеше още по-усърдно; и потта му беше като бяха големи капки кръв, падащи на земята. 22:45 И като стана от молитва и дойде при учениците Си, намери те спят от мъка, 22:46 И рече им: защо спите? станете и се молете, за да не влезете изкушение. 22:47 И докато той още говореше, ето множество и призваният Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях и се приближи до Исус Целуни го. 22:48 Но Иисус му каза: Юда, ти предаваш Човешкия Син с целувка? 22:49 Когато онези, които бяха около него, видяха какво ще последва, казаха на него, Господи, с меч ли ще ударим? 22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и отсече неговия дясното ухо. 22:51 А Исус в отговор каза: Оставете дотук. И той докосна ухото си, и го излекува. 22:52 Тогава Исус каза на първосвещениците и началниците на храма, и старейшините, които бяха дошли при него, излезте като срещу крадец, с мечове и тояги? 22:53 Когато всеки ден бях с вас в храма, вие не протегнахте ръце против мен, но това е вашият час и властта на тъмнината. 22:54 Тогава го взеха, заведоха го и го заведоха при първосвещеника къща. А Петър го следваше отдалеч. 22:55 И когато те запалиха огън в средата на залата и бяха поставени заедно, Петър седна между тях. 22:56 Но една слугиня го видя, когато седеше край огъня, и то сериозно погледна го и каза: Този човек също беше с него. 22:57 И той се отрече от него, като каза: жено, не го познавам. 22:58 И след малко друг го видя и каза: и ти си от тях. И Петър каза: Човече, не съм. 22:59 И около час след друг уверено потвърдено, казвайки: Наистина и този беше с Него, защото е галилеец. 22:60 И Петър каза: Човече, не знам какво говориш. И веднага, докато той още говореше, петелът пееше. 22:61 И Господ се обърна и погледна Петра. И Петър си спомни слово Господне, как му беше казал: Преди да пропее петелът, ти ще ме откаже три пъти. 22:62 И Петър излезе и плака горко. 22:63 И мъжете, които държаха Исуса, се подиграваха с Него и Го удряха. 22:64 И като му завързаха очите, те го удариха по лицето и попита го и каза: Пророкувай, кой е този, който те удари? 22:65 И много други богохулства изговориха против него. 22:66 И щом се разсъмна, старейшините на народа и началникът свещениците и книжниците се събраха и го заведоха в съвета си, казвайки, 22:67 Ти ли си Христос? кажи ни. И той им каза: Ако ви кажа, вие няма да повярвам: 22:68 И ако ви попитам, няма да ми отговорите, нито ще ме пуснете. 22:69 Човешкият Син ще седне отдясно на силата на Бог. 22:70 Тогава всички рекоха: И така, Божият Син ли си? И той им каза: Вие казвате, че съм. 22:71 И казаха: Какво ни трябва още свидетелство? тъй като ние самите имаме чул от собствената си уста.