Оплаквания
4:1 Как потъмня златото! как се променя най-чистото злато! на
камъните на светилището са изсипани на върха на всяка улица.
4:2 Как са скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато?
почитани като глинени стомни, дело на ръцете на грънчаря!
4:3 Дори морските чудовища изваждат гърдите, сучат малките си
онези: дъщерята на народа ми стана жестока като щраусите в
пустинята.
4:4 Езикът на сучещото дете се залепва за небцето му
жажда: децата искат хляб, но никой не им го разчупва.
4:5 Ония, които хранеха деликатно, запустяха по улиците;
бяха отгледани в алени прегръдки бунища.
4:6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е
по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съборен като
за миг и никакви ръце не останаха върху нея.
4:7 Нейните назиреи бяха по-чисти от сняг, те бяха по-бели от мляко, те
бяха по-румени по тяло от рубини, полирането им беше от сапфир:
4:8 Лицето им е по-черно от въглен; те не се познават по улиците:
кожата им залепва за костите им; изсъхна, стана като а
пръчка.
4:9 Убитите с меч са по-добри от убитите
с глад: за тези бор далеч, поразени чрез липсата на
плодове от полето.
4:10 Ръцете на жалките жени са накиснали собствените им деца: те бяха
месото им в унищожението на дъщерята на моя народ.
4:11 Господ изпълни яростта Си; той изля своята ярост
гняв, и запали огън в Сион, и той погълна
нейни основи.
4:12 Царете на земята и всичките жители на света не искаха
са вярвали, че противникът и врагът трябва да са влезли в
портите на Йерусалим.
4:13 Заради греховете на нейните пророци и беззаконията на нейните свещеници,
проля кръвта на праведния всред нея,
4:14 Скитаха се като слепци по улиците, оскверниха
с кръв, така че хората да не могат да докоснат дрехите им.
4:15 Те им извикаха: идете си; нечисто е; тръгвам, тръгвам, докосвам
не: когато избягаха и се скитаха, казаха между езичниците: Те
няма да останат повече там.
4:16 Гневът Господен ги раздели; той вече няма да ги зачита:
те не уважаваха личностите на свещениците, не ги облагодетелстваха
старейшини.
4:17 Що се отнася до нас, нашите очи все още изнемощяха за нашата суетна помощ;
наблюдавахме нация, която не можа да ни спаси.
4:18 Преследват стъпките ни, та не можем да вървим по улиците си; Краят ни е близо,
дните ни са изпълнени; защото нашият край дойде.
4:19 Нашите гонители са по-бързи от небесните орли; те гонят
на планините, причакваха ни в пустинята.
4:20 Дъхът на нашите ноздри, Господният помазаник, беше взет в техните
ями, за когото казахме: Под сянката му ще живеем между народите.
4:21 Радвай се и весели се, дъще едомска, която живееш в земята на
Uz; и чашата ще мине през теб; ще се опиеш,
и ще се съголиш.
4:22 Наказанието за твоето беззаконие се свърши, дъще сионска; той
няма вече да те отвежда в плен; Той ще посети твоя
беззаконие, дъще едомска; той ще открие греховете ти.