Оплаквания 4:1 Как потъмня златото! как се променя най-чистото злато! на камъните на светилището са изсипани на върха на всяка улица. 4:2 Как са скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато? почитани като глинени стомни, дело на ръцете на грънчаря! 4:3 Дори морските чудовища изваждат гърдите, сучат малките си онези: дъщерята на народа ми стана жестока като щраусите в пустинята. 4:4 Езикът на сучещото дете се залепва за небцето му жажда: децата искат хляб, но никой не им го разчупва. 4:5 Ония, които хранеха деликатно, запустяха по улиците; бяха отгледани в алени прегръдки бунища. 4:6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съборен като за миг и никакви ръце не останаха върху нея. 4:7 Нейните назиреи бяха по-чисти от сняг, те бяха по-бели от мляко, те бяха по-румени по тяло от рубини, полирането им беше от сапфир: 4:8 Лицето им е по-черно от въглен; те не се познават по улиците: кожата им залепва за костите им; изсъхна, стана като а пръчка. 4:9 Убитите с меч са по-добри от убитите с глад: за тези бор далеч, поразени чрез липсата на плодове от полето. 4:10 Ръцете на жалките жени са накиснали собствените им деца: те бяха месото им в унищожението на дъщерята на моя народ. 4:11 Господ изпълни яростта Си; той изля своята ярост гняв, и запали огън в Сион, и той погълна нейни основи. 4:12 Царете на земята и всичките жители на света не искаха са вярвали, че противникът и врагът трябва да са влезли в портите на Йерусалим. 4:13 Заради греховете на нейните пророци и беззаконията на нейните свещеници, проля кръвта на праведния всред нея, 4:14 Скитаха се като слепци по улиците, оскверниха с кръв, така че хората да не могат да докоснат дрехите им. 4:15 Те им извикаха: идете си; нечисто е; тръгвам, тръгвам, докосвам не: когато избягаха и се скитаха, казаха между езичниците: Те няма да останат повече там. 4:16 Гневът Господен ги раздели; той вече няма да ги зачита: те не уважаваха личностите на свещениците, не ги облагодетелстваха старейшини. 4:17 Що се отнася до нас, нашите очи все още изнемощяха за нашата суетна помощ; наблюдавахме нация, която не можа да ни спаси. 4:18 Преследват стъпките ни, та не можем да вървим по улиците си; Краят ни е близо, дните ни са изпълнени; защото нашият край дойде. 4:19 Нашите гонители са по-бързи от небесните орли; те гонят на планините, причакваха ни в пустинята. 4:20 Дъхът на нашите ноздри, Господният помазаник, беше взет в техните ями, за когото казахме: Под сянката му ще живеем между народите. 4:21 Радвай се и весели се, дъще едомска, която живееш в земята на Uz; и чашата ще мине през теб; ще се опиеш, и ще се съголиш. 4:22 Наказанието за твоето беззаконие се свърши, дъще сионска; той няма вече да те отвежда в плен; Той ще посети твоя беззаконие, дъще едомска; той ще открие греховете ти.