Оплаквания
2:1 Как Господ покри дъщерята на Сион с облак в Него
гняв и хвърли от небето на земята красотата на Израел,
и не си спомни подножието Си в деня на гнева Си!
2:2 Господ погълна всички Яковови жилища и не
жалък: той събори в гнева Си крепостите на
дъщеря на Юда; той ги свали на земята;
оскверни царството и неговите принцове.
2:3 Той отсече в пламенния Си гняв целия Израилев рог
отдръпна десницата си от пред врага и той пламна срещу
Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.
2:4 Той опъна лъка си като враг, стои с десницата си като враг
противник и уби всичко, което беше приятно за окото в скинията
на дъщерята на Сион: Той изля яростта Си като огън.
2:5 Господ беше като враг: Той погълна Израиля, Той погълна
Той разруши крепостите му и го направи
усили в дъщерята на Юда жалеене и оплакване.
2:6 И той насилствено е отнел скинията му, сякаш е от a
градина: той разруши местата си за събрание; Господ го направи
накара тържествените празници и съботи да бъдат забравени в Сион и има
презира в яростта на гнева си царя и свещеника.
2:7 Господ отхвърли олтара Си, отврати се от светилището Си,
предаде в ръката на врага стените на дворците си; те
вдигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в тържествен ден
празник.
2:8 Господ реши да разруши стената на дъщерята на Сион;
е протегнал въже, от което не е отдръпнал ръката си
унищожаващ: затова той направи укреплението и стената да оплакват; те
изнемогваха заедно.
2:9 Портите й са потънали в земята; той я унищожи и разби
решетки: нейният цар и нейните принцове са между езичниците: законът е не
Повече ▼; и пророците му не намират видение от Господа.
2:10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и пазят
мълчание: хвърлиха прах върху главите си; опасали са се
себе си с вретище; ерусалимските девици висят надолу
глави към земята.
2:11 Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми се разтревожиха, черният ми дроб се разля
на земята, за унищожението на дъщерята на народа ми;
защото децата и кърмачетата припадат по улиците на града.
2:12 Те казват на майките си: Къде има жито и вино? когато припаднаха като
ранените по улиците на града, когато душата им е излята
в гърдите на майките си.
2:13 С какво да ти свидетелствам? на кое нещо да се оприлича
теб, дъще ерусалимска? на какво да се равня с теб, че мога
утешавам те, о девствена дъще сионска? тъй като нарушението ти е голямо
морето: кой може да те излекува?
2:14 Твоите пророци са виждали за теб празни и глупави неща, и те са
не разкри беззаконието ти, за да отвърне плена ти; но са виждали
за теб фалшиви тежести и причини за изгнание.
2:15 Всички, които минават, пляскат с ръце срещу теб; съскат и клатят глава
към дъщерята на Йерусалим, казвайки: Това ли е градът, който хората наричат
съвършенството на красотата, радостта на цялата земя?
2:16 Всичките ти врагове отвориха устата си против тебе, съскат и
скърцат със зъби: те казват: Ние я погълнахме; със сигурност това е
денят, който търсихме; намерихме, видяхме го.
2:17 Господ извърши това, което беше намислил; той изпълни думата си
което беше заповядал в дните на древността; Той събори и го направи
не е пожален; и той накара врага ти да се зарадва над теб, той го направи
издигни рога на противниците си.
2:18 Сърцата им извикаха към Господа: Стена на сионовата дъщеря, нека!
сълзи текат като река ден и нощ: не си давай почивка; нека не
зеницата на окото ти престане.
2:19 Стани, извикай през нощта: в началото на стражите излей
сърцето ти е като вода пред лицето на Господа; вдигни ръцете си
към него за живота на малките ти деца, които припадат от глад
върха на всяка улица.
2:20 Виж, Господи, и помисли кому си сторил това. Трябва ли
жените ядат плодовете им, а децата дълги една педя? ще свещеникът и
пророкът да бъде убит в светилището Господне?
2:21 Млади и стари лежат на земята по улиците: моите девици и
моите младежи паднаха от меч; ти си ги убил в деня на
твоят гняв; ти си убил, а не си пожалил.
2:22 Ти си призовал като в тържествен ден моите ужаси наоколо, така че в
в деня на гнева Господен никой не избяга, нито остана: тези, които имам
повит и отгледан врагът ми изяде.