Оплаквания 2:1 Как Господ покри дъщерята на Сион с облак в Него гняв и хвърли от небето на земята красотата на Израел, и не си спомни подножието Си в деня на гнева Си! 2:2 Господ погълна всички Яковови жилища и не жалък: той събори в гнева Си крепостите на дъщеря на Юда; той ги свали на земята; оскверни царството и неговите принцове. 2:3 Той отсече в пламенния Си гняв целия Израилев рог отдръпна десницата си от пред врага и той пламна срещу Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо. 2:4 Той опъна лъка си като враг, стои с десницата си като враг противник и уби всичко, което беше приятно за окото в скинията на дъщерята на Сион: Той изля яростта Си като огън. 2:5 Господ беше като враг: Той погълна Израиля, Той погълна Той разруши крепостите му и го направи усили в дъщерята на Юда жалеене и оплакване. 2:6 И той насилствено е отнел скинията му, сякаш е от a градина: той разруши местата си за събрание; Господ го направи накара тържествените празници и съботи да бъдат забравени в Сион и има презира в яростта на гнева си царя и свещеника. 2:7 Господ отхвърли олтара Си, отврати се от светилището Си, предаде в ръката на врага стените на дворците си; те вдигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в тържествен ден празник. 2:8 Господ реши да разруши стената на дъщерята на Сион; е протегнал въже, от което не е отдръпнал ръката си унищожаващ: затова той направи укреплението и стената да оплакват; те изнемогваха заедно. 2:9 Портите й са потънали в земята; той я унищожи и разби решетки: нейният цар и нейните принцове са между езичниците: законът е не Повече ▼; и пророците му не намират видение от Господа. 2:10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и пазят мълчание: хвърлиха прах върху главите си; опасали са се себе си с вретище; ерусалимските девици висят надолу глави към земята. 2:11 Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми се разтревожиха, черният ми дроб се разля на земята, за унищожението на дъщерята на народа ми; защото децата и кърмачетата припадат по улиците на града. 2:12 Те казват на майките си: Къде има жито и вино? когато припаднаха като ранените по улиците на града, когато душата им е излята в гърдите на майките си. 2:13 С какво да ти свидетелствам? на кое нещо да се оприлича теб, дъще ерусалимска? на какво да се равня с теб, че мога утешавам те, о девствена дъще сионска? тъй като нарушението ти е голямо морето: кой може да те излекува? 2:14 Твоите пророци са виждали за теб празни и глупави неща, и те са не разкри беззаконието ти, за да отвърне плена ти; но са виждали за теб фалшиви тежести и причини за изгнание. 2:15 Всички, които минават, пляскат с ръце срещу теб; съскат и клатят глава към дъщерята на Йерусалим, казвайки: Това ли е градът, който хората наричат съвършенството на красотата, радостта на цялата земя? 2:16 Всичките ти врагове отвориха устата си против тебе, съскат и скърцат със зъби: те казват: Ние я погълнахме; със сигурност това е денят, който търсихме; намерихме, видяхме го. 2:17 Господ извърши това, което беше намислил; той изпълни думата си което беше заповядал в дните на древността; Той събори и го направи не е пожален; и той накара врага ти да се зарадва над теб, той го направи издигни рога на противниците си. 2:18 Сърцата им извикаха към Господа: Стена на сионовата дъщеря, нека! сълзи текат като река ден и нощ: не си давай почивка; нека не зеницата на окото ти престане. 2:19 Стани, извикай през нощта: в началото на стражите излей сърцето ти е като вода пред лицето на Господа; вдигни ръцете си към него за живота на малките ти деца, които припадат от глад върха на всяка улица. 2:20 Виж, Господи, и помисли кому си сторил това. Трябва ли жените ядат плодовете им, а децата дълги една педя? ще свещеникът и пророкът да бъде убит в светилището Господне? 2:21 Млади и стари лежат на земята по улиците: моите девици и моите младежи паднаха от меч; ти си ги убил в деня на твоят гняв; ти си убил, а не си пожалил. 2:22 Ти си призовал като в тържествен ден моите ужаси наоколо, така че в в деня на гнева Господен никой не избяга, нито остана: тези, които имам повит и отгледан врагът ми изяде.