Оплаквания
1:1 Как седи самотен градът, пълен с народ! как е тя
стане като вдовица! тя, която беше велика между народите и принцеса
между провинциите, как тя стана приток!
1:2 Тя плаче силно през нощта, и сълзите й са по бузите й;
всичките й любовници тя няма кой да я утеши; всичките й приятели са се справили
коварно с нея, те станаха нейни врагове.
1:3 Юда отиде в плен поради скръб и поради голяма
робство: тя живее между народите, тя не намира покой: цялата си
преследвачите я настигнаха между проливите.
1:4 Пътищата на Сион оплакват, защото никой не идва на тържествените празници: всички
портите й са пусти; свещениците й въздишат, девиците й страдат и
тя е в горчивина.
1:5 Неговите противници са главни, нейните врагове благоденстват; защото Господ има
я наскърби поради множеството й престъпления: нейните деца са
отиде в плен пред врага.
1:6 И от дъщерята на Сион се отне цялата й красота, нейните князе
станаха като елени, които не намират паша и ги няма
сила пред преследвача.
1:7 Ерусалим си спомни в дните на скръбта си и на страданията си
всички нейни приятни неща, които имаше в дните на древността, когато нейният народ
падна в ръцете на врага и никой не й помогна: противниците
видя я и се присмиваше на нейните съботи.
1:8 Ерусалим съгреши тежко; следователно тя е отстранена: всичко това
почитаха я, презираха я, защото видяха голотата й, да, тя
въздъхва и се обръща назад.
1:9 Нечистотата й е в полите й; тя не помни последния си край;
затова тя слезе чудесно: нямаше утешител. О, БОЖЕ,
вижте скръбта ми, защото врагът се надигна.
1:10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й приятни неща, защото
тя видя, че езичниците влязоха в нейното светилище, които ти
заповяда те да не влизат в твоето събрание.
1:11 Целият му народ въздиша, търси хляб; те са дали своето приятно
неща за месо за облекчаване на душата: виж, Господи, и разгледай; защото аз съм
ставам подъл.
1:12 Не ви ли е нищо, всички, които минавате? вижте и вижте дали има
всяка скръб, подобна на моята скръб, която ми е причинена, с която
ГОСПОД ме наскърби в деня на пламенния Си гняв.
1:13 Той прати огън отгоре в костите ми и той надви
Той разпъна мрежа за нозете ми, върна ме назад
направи ме отчайващ и припаднал през целия ден.
1:14 Игото на престъпленията ми е вързано с Неговата ръка;
и се качи на шията ми; Той направи силата ми да падне, Господ
предаде ме в ръцете им, от които не мога да стана.
1:15 Господ потъпка всред мен всичките ми силни мъже;
Той свика събрание против мене, за да смаже младежите ми: Господ
потъпка девицата, дъщерята на Юда, като в лин.
1:16 За тези неща плача; окото ми, окото ми тече вода,
защото утешителят, който трябва да облекчи душата ми, е далеч от мен: моят
децата са опустошени, защото врагът надделя.
1:17 Сион простира ръцете си, и няма кой да го утеши:
ГОСПОД е заповядал за Яков, да бъдат противниците му
около него: Ерусалим е като менструална жена между тях.
1:18 Праведен е Господ; защото се разбунтувах срещу Неговата заповед:
чуйте, моля ви се, всички хора, и вижте скръбта ми: девиците ми и моята
млади мъже отиват в плен.
1:19 Повиках любовниците си, но те ме измамиха: моите свещеници и моите старейшини
изпуснаха духа в града, докато търсеха месото си, за да облекчат
техните души.
1:20 Ето, Господи; защото съм в беда; вътрешностите ми са разтревожени; моето сърце
се обърна в мен; защото се разбунтувах силно, мечът навън
скърби, у дома е като смърт.
1:21 Чуха, че въздишам; няма кой да ме утеши: всичко е мое
враговете са чули за бедата ми; те се радват, че си го направил:
ти ще доведеш деня, който си призовал, и те ще бъдат подобни
към мен.
1:22 Нека дойде пред тебе цялото им нечестие; и постъпи с тях, както ти
Ти ми направи за всичките ми престъпления, защото въздишките ми са много и
сърцето ми е слабо.