Оплаквания 1:1 Как седи самотен градът, пълен с народ! как е тя стане като вдовица! тя, която беше велика между народите и принцеса между провинциите, как тя стана приток! 1:2 Тя плаче силно през нощта, и сълзите й са по бузите й; всичките й любовници тя няма кой да я утеши; всичките й приятели са се справили коварно с нея, те станаха нейни врагове. 1:3 Юда отиде в плен поради скръб и поради голяма робство: тя живее между народите, тя не намира покой: цялата си преследвачите я настигнаха между проливите. 1:4 Пътищата на Сион оплакват, защото никой не идва на тържествените празници: всички портите й са пусти; свещениците й въздишат, девиците й страдат и тя е в горчивина. 1:5 Неговите противници са главни, нейните врагове благоденстват; защото Господ има я наскърби поради множеството й престъпления: нейните деца са отиде в плен пред врага. 1:6 И от дъщерята на Сион се отне цялата й красота, нейните князе станаха като елени, които не намират паша и ги няма сила пред преследвача. 1:7 Ерусалим си спомни в дните на скръбта си и на страданията си всички нейни приятни неща, които имаше в дните на древността, когато нейният народ падна в ръцете на врага и никой не й помогна: противниците видя я и се присмиваше на нейните съботи. 1:8 Ерусалим съгреши тежко; следователно тя е отстранена: всичко това почитаха я, презираха я, защото видяха голотата й, да, тя въздъхва и се обръща назад. 1:9 Нечистотата й е в полите й; тя не помни последния си край; затова тя слезе чудесно: нямаше утешител. О, БОЖЕ, вижте скръбта ми, защото врагът се надигна. 1:10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й приятни неща, защото тя видя, че езичниците влязоха в нейното светилище, които ти заповяда те да не влизат в твоето събрание. 1:11 Целият му народ въздиша, търси хляб; те са дали своето приятно неща за месо за облекчаване на душата: виж, Господи, и разгледай; защото аз съм ставам подъл. 1:12 Не ви ли е нищо, всички, които минавате? вижте и вижте дали има всяка скръб, подобна на моята скръб, която ми е причинена, с която ГОСПОД ме наскърби в деня на пламенния Си гняв. 1:13 Той прати огън отгоре в костите ми и той надви Той разпъна мрежа за нозете ми, върна ме назад направи ме отчайващ и припаднал през целия ден. 1:14 Игото на престъпленията ми е вързано с Неговата ръка; и се качи на шията ми; Той направи силата ми да падне, Господ предаде ме в ръцете им, от които не мога да стана. 1:15 Господ потъпка всред мен всичките ми силни мъже; Той свика събрание против мене, за да смаже младежите ми: Господ потъпка девицата, дъщерята на Юда, като в лин. 1:16 За тези неща плача; окото ми, окото ми тече вода, защото утешителят, който трябва да облекчи душата ми, е далеч от мен: моят децата са опустошени, защото врагът надделя. 1:17 Сион простира ръцете си, и няма кой да го утеши: ГОСПОД е заповядал за Яков, да бъдат противниците му около него: Ерусалим е като менструална жена между тях. 1:18 Праведен е Господ; защото се разбунтувах срещу Неговата заповед: чуйте, моля ви се, всички хора, и вижте скръбта ми: девиците ми и моята млади мъже отиват в плен. 1:19 Повиках любовниците си, но те ме измамиха: моите свещеници и моите старейшини изпуснаха духа в града, докато търсеха месото си, за да облекчат техните души. 1:20 Ето, Господи; защото съм в беда; вътрешностите ми са разтревожени; моето сърце се обърна в мен; защото се разбунтувах силно, мечът навън скърби, у дома е като смърт. 1:21 Чуха, че въздишам; няма кой да ме утеши: всичко е мое враговете са чули за бедата ми; те се радват, че си го направил: ти ще доведеш деня, който си призовал, и те ще бъдат подобни към мен. 1:22 Нека дойде пред тебе цялото им нечестие; и постъпи с тях, както ти Ти ми направи за всичките ми престъпления, защото въздишките ми са много и сърцето ми е слабо.