работа 41:1 Можеш ли да извадиш левиатан с кука? или езика му с връв което разочароваш? 41:2 Можеш ли да забиеш кука в носа му? или пробийте челюстта си с a трън? 41:3 Ще ти отправи ли много молби? ще говори ли нежни думи на ти? 41:4 Ще сключи ли завет с тебе? ще го вземеш ли за слуга за някога? 41:5 Ще си играеш ли с него като с птица? или ще го вържеш за твоето девойки? 41:6 Да му направят ли другарите гощавка? ще го разделят ли търговците? 41:7 Можеш ли да напълниш кожата му с бодливо желязо? или главата му с риба копия? 41:8 Положи ръката си върху него, помни битката, не прави повече. 41:9 Ето, надеждата му е напразна; гледката му? 41:10 Никой не е толкова свиреп, че да се осмели да го разбуни: кой тогава може да устои преди мен? 41:11 Кой ме попречи, за да му отплатя? каквото и да е под целият рай е мой. 41:12 Няма да скрия нито частите му, нито силата му, нито красотата му. 41:13 Кой може да открие лицето на дрехата му? или кой може да дойде при него двойната му юзда? 41:14 Кой може да отвори вратите на лицето Му? зъбите му са ужасни наоколо. 41:15 Неговите люспи са неговата гордост, затворени като плътен печат. 41:16 Едно е толкова близо до друго, че въздух не може да влезе между тях. 41:17 Слепени са един с друг, залепнали са, така че не могат да бъдат разделени. 41:18 От неговите нужди свети светлина, и очите му са като клепачите на сутринта. 41:19 От устата му излизат запалени светилници и изскачат огнени искри. 41:20 От ноздрите му излиза дим, като от кипящо гърне или котел. 41:21 Дъхът му разпалва въглища, и пламък излиза от устата му. 41:22 Във врата му остава сила, и скръбта се превръща в радост преди него. 41:23 люспите на плътта му са съединени; себе си; те не могат да бъдат преместени. 41:24 Сърцето му е твърдо като камък; да, твърд като парче от дъното воденичен камък. 41:25 Когато се издигне, силните се страхуват от счупванията те се пречистват. 41:26 Мечът на онзи, който се е насочил към него, не може да удържи: копие, стрела, нито хабергеона. 41:27 Той смята желязото за слама, и медта за гнило дърво. 41:28 Стрелата не може да го накара да избяга: камъни за прашка се превръщат заедно с него стърнища. 41:29 Стрелите се смятат за стърнища: той се смее на размахването на копие. 41:30 Остри камъни са под него; блато. 41:31 Той прави бездната да кипи като гърне; Той прави морето като гърне с мехлем. 41:32 Той прави пътека да свети след него; човек би си помислил, че е дълбоко побелял. 41:33 На земята няма подобен на него, който е създаден без страх. 41:34 Той вижда всичко високо; Той е цар над всичките синове гордост.