работа
41:1 Можеш ли да извадиш левиатан с кука? или езика му с връв
което разочароваш?
41:2 Можеш ли да забиеш кука в носа му? или пробийте челюстта си с a
трън?
41:3 Ще ти отправи ли много молби? ще говори ли нежни думи на
ти?
41:4 Ще сключи ли завет с тебе? ще го вземеш ли за слуга за
някога?
41:5 Ще си играеш ли с него като с птица? или ще го вържеш за твоето
девойки?
41:6 Да му направят ли другарите гощавка? ще го разделят ли
търговците?
41:7 Можеш ли да напълниш кожата му с бодливо желязо? или главата му с риба
копия?
41:8 Положи ръката си върху него, помни битката, не прави повече.
41:9 Ето, надеждата му е напразна;
гледката му?
41:10 Никой не е толкова свиреп, че да се осмели да го разбуни: кой тогава може да устои
преди мен?
41:11 Кой ме попречи, за да му отплатя? каквото и да е под
целият рай е мой.
41:12 Няма да скрия нито частите му, нито силата му, нито красотата му.
41:13 Кой може да открие лицето на дрехата му? или кой може да дойде при него
двойната му юзда?
41:14 Кой може да отвори вратите на лицето Му? зъбите му са ужасни наоколо.
41:15 Неговите люспи са неговата гордост, затворени като плътен печат.
41:16 Едно е толкова близо до друго, че въздух не може да влезе между тях.
41:17 Слепени са един с друг, залепнали са, така че не могат да бъдат
разделени.
41:18 От неговите нужди свети светлина, и очите му са като клепачите на
сутринта.
41:19 От устата му излизат запалени светилници и изскачат огнени искри.
41:20 От ноздрите му излиза дим, като от кипящо гърне или котел.
41:21 Дъхът му разпалва въглища, и пламък излиза от устата му.
41:22 Във врата му остава сила, и скръбта се превръща в радост преди
него.
41:23 люспите на плътта му са съединени;
себе си; те не могат да бъдат преместени.
41:24 Сърцето му е твърдо като камък; да, твърд като парче от дъното
воденичен камък.
41:25 Когато се издигне, силните се страхуват от
счупванията те се пречистват.
41:26 Мечът на онзи, който се е насочил към него, не може да удържи: копие, стрела,
нито хабергеона.
41:27 Той смята желязото за слама, и медта за гнило дърво.
41:28 Стрелата не може да го накара да избяга: камъни за прашка се превръщат заедно с него
стърнища.
41:29 Стрелите се смятат за стърнища: той се смее на размахването на копие.
41:30 Остри камъни са под него;
блато.
41:31 Той прави бездната да кипи като гърне; Той прави морето като гърне с
мехлем.
41:32 Той прави пътека да свети след него; човек би си помислил, че е дълбоко
побелял.
41:33 На земята няма подобен на него, който е създаден без страх.
41:34 Той вижда всичко високо; Той е цар над всичките синове
гордост.