работа
30:1 Но сега ми се присмиват по-младите от мен, чиито бащи
Бих презрял да застана с кучетата на моето стадо.
30:2 Да, за какво може да ми помогне силата на техните ръце, в които съм стар
възрастта беше загинала?
30:3 Поради недоимък и глад те останаха усамотени; бягайки в пустинята
предишно време пусто и пусто.
30:4 Които режат слез в храстите и корени от хвойна за храната им.
30:5 Те бяха изгонени измежду хората, (те викаха след тях като след a
крадец ;)
30:6 Да обитавам в скалите на долините, в пещерите на земята и в
скали.
30:7 Сред храстите те ревяха; под копривата се събираха
заедно.
30:8 Те бяха деца на глупци, да, деца на долни хора; те бяха по-зли
отколкото земята.
30:9 И сега аз съм тяхна песен, да, аз съм тяхна приказка.
30:10 Те се гнусят от мен, бягат далеч от мен и не се щадят да плюят в лицето ми.
30:11 Понеже развърза връвта ми и ме наскърби, те също оставиха
разхлаби юздата пред мен.
30:12 От дясната ми ръка се издига младежът; те отблъскват краката ми, а те
повдигнете против мен пътищата за тяхното унищожение.
30:13 Помрачават пътя ми, Насочват към бедствието ми, Нямат помощник.
30:14 Те ме връхлетяха като разпространени води, в пустош
те се търкаляха върху мен.
30:15 Ужасите се насочиха към мен, те преследват душата ми като вятър, и моята
благополучието отминава като облак.
30:16 И сега душата ми се излива върху мен; минаха дните на скръбта
дръж ме
30:17 Костите ми са пронизани в мен през нощта и сухожилията ми не издържат
Почивка.
30:18 От голямата сила на болестта ми се промени дрехата ми: тя ме вързва
приблизително като яката на палтото ми.
30:19 Той ме хвърли в тинята, и станах като прах и пепел.
30:20 Викам към Тебе, и ти не ме чуваш; Изправям се, а ти
не ме зачитай.
30:21 Ти си станал жесток към мене; със силната си ръка ти се противиш
срещу мен.
30:22 Ти ме издигаш на вятъра; ти ме караш да яздя на него и
разтвори моята субстанция.
30:23 Защото зная, че ще ме доведеш до смърт и до определената къща
за всички живи.
30:24 Но той няма да протегне ръката си към гроба, ако и да плачат
в неговото унищожение.
30:25 Не плаках ли за този, който беше в беда? не беше скърбена душата ми
бедните?
30:26 Когато очаквах доброто, злото дойде при мен; и когато чаках
светлина, дойде тъмнина.
30:27 Недрата ми кипяха и не се успокоиха; дните на скръб ме попречиха.
30:28 Отидох в печал без слънце;
събрание.
30:29 Аз съм брат на драконите и другар на совите.
30:30 Кожата ми е черна върху мен и костите ми са изгорени от топлина.
30:31 И арфата ми се превърна в жалеене, И свиркът ми - в техен глас
които плачат.