работа 30:1 Но сега ми се присмиват по-младите от мен, чиито бащи Бих презрял да застана с кучетата на моето стадо. 30:2 Да, за какво може да ми помогне силата на техните ръце, в които съм стар възрастта беше загинала? 30:3 Поради недоимък и глад те останаха усамотени; бягайки в пустинята предишно време пусто и пусто. 30:4 Които режат слез в храстите и корени от хвойна за храната им. 30:5 Те бяха изгонени измежду хората, (те викаха след тях като след a крадец ;) 30:6 Да обитавам в скалите на долините, в пещерите на земята и в скали. 30:7 Сред храстите те ревяха; под копривата се събираха заедно. 30:8 Те бяха деца на глупци, да, деца на долни хора; те бяха по-зли отколкото земята. 30:9 И сега аз съм тяхна песен, да, аз съм тяхна приказка. 30:10 Те се гнусят от мен, бягат далеч от мен и не се щадят да плюят в лицето ми. 30:11 Понеже развърза връвта ми и ме наскърби, те също оставиха разхлаби юздата пред мен. 30:12 От дясната ми ръка се издига младежът; те отблъскват краката ми, а те повдигнете против мен пътищата за тяхното унищожение. 30:13 Помрачават пътя ми, Насочват към бедствието ми, Нямат помощник. 30:14 Те ме връхлетяха като разпространени води, в пустош те се търкаляха върху мен. 30:15 Ужасите се насочиха към мен, те преследват душата ми като вятър, и моята благополучието отминава като облак. 30:16 И сега душата ми се излива върху мен; минаха дните на скръбта дръж ме 30:17 Костите ми са пронизани в мен през нощта и сухожилията ми не издържат Почивка. 30:18 От голямата сила на болестта ми се промени дрехата ми: тя ме вързва приблизително като яката на палтото ми. 30:19 Той ме хвърли в тинята, и станах като прах и пепел. 30:20 Викам към Тебе, и ти не ме чуваш; Изправям се, а ти не ме зачитай. 30:21 Ти си станал жесток към мене; със силната си ръка ти се противиш срещу мен. 30:22 Ти ме издигаш на вятъра; ти ме караш да яздя на него и разтвори моята субстанция. 30:23 Защото зная, че ще ме доведеш до смърт и до определената къща за всички живи. 30:24 Но той няма да протегне ръката си към гроба, ако и да плачат в неговото унищожение. 30:25 Не плаках ли за този, който беше в беда? не беше скърбена душата ми бедните? 30:26 Когато очаквах доброто, злото дойде при мен; и когато чаках светлина, дойде тъмнина. 30:27 Недрата ми кипяха и не се успокоиха; дните на скръб ме попречиха. 30:28 Отидох в печал без слънце; събрание. 30:29 Аз съм брат на драконите и другар на совите. 30:30 Кожата ми е черна върху мен и костите ми са изгорени от топлина. 30:31 И арфата ми се превърна в жалеене, И свиркът ми - в техен глас които плачат.