работа
14:1 Човекът, роден от жена, е краткодневен и пълен със скърби.
14:2 Излиза като цвете и бива посечен;
сянка, и не продължава.
14:3 И отваряш ли очите си за такъв и ме въвеждаш
съд с теб?
14:4 Кой може да извади чисто нещо от нечисто? не един.
14:5 Тъй като дните му са определени, броят на месеците му е с теб,
ти си му определил граници, които той не може да премине;
14:6 Отвърнете се от него, за да си почине, докато изпълни, като
наемник, неговият ден.
14:7 Защото има надежда за едно дърво, ако се отсече, ще поникне
отново и че нежният му клон няма да спре.
14:8 Макар коренът му да остарее в земята, и пръчката му да умре
на земята;
14:9 Но от миризмата на водата ще напъпи и ще пусне подобни клони
растение.
14:10 Но човек умира и изчезва; да, човек издъхва и къде
той ли е?
14:11 Както водите изчезват от морето, и потопът угасва и пресъхва,
14:12 Така човек ляга и не става;
няма да се събудят, нито ще бъдат събудени от съня си.
14:13 О, да ме скриеш в гроба, да ме запазиш
тайно, докато отмине гневът ти, че ще ми определиш набор
време и ме запомни!
14:14 Ако човек умре, ще оживее ли? през всичките дни на определеното ми време
ще чакам ли, докато ми дойде промяната.
14:15 Ще повикаш и аз ще ти отговоря; ще имаш желание за
дело на твоите ръце.
14:16 Защото сега Ти броиш стъпките ми; Не бдиш ли над греха ми?
14:17 Престъплението ми е запечатано в торба, а ти зашиваш моето
беззаконие.
14:18 И наистина падащата планина се обезсмисля, а канарата остава
отстранен от мястото си.
14:19 Водите носят камъните, Ти измиваш нещата, които израстват
от пръстта на земята; и ти разрушаваш надеждата на човека.
14:20 Ти надделяваш завинаги над него, и той преминава; ти променяш неговите
лицето и го изпрати.
14:21 Синовете му идват на слава, но той не знае; и те са донесени
ниско, но той не го усеща от тях.
14:22 Но плътта му върху него ще боли, и душата му вътре в него
скърбим.