работа 14:1 Човекът, роден от жена, е краткодневен и пълен със скърби. 14:2 Излиза като цвете и бива посечен; сянка, и не продължава. 14:3 И отваряш ли очите си за такъв и ме въвеждаш съд с теб? 14:4 Кой може да извади чисто нещо от нечисто? не един. 14:5 Тъй като дните му са определени, броят на месеците му е с теб, ти си му определил граници, които той не може да премине; 14:6 Отвърнете се от него, за да си почине, докато изпълни, като наемник, неговият ден. 14:7 Защото има надежда за едно дърво, ако се отсече, ще поникне отново и че нежният му клон няма да спре. 14:8 Макар коренът му да остарее в земята, и пръчката му да умре на земята; 14:9 Но от миризмата на водата ще напъпи и ще пусне подобни клони растение. 14:10 Но човек умира и изчезва; да, човек издъхва и къде той ли е? 14:11 Както водите изчезват от морето, и потопът угасва и пресъхва, 14:12 Така човек ляга и не става; няма да се събудят, нито ще бъдат събудени от съня си. 14:13 О, да ме скриеш в гроба, да ме запазиш тайно, докато отмине гневът ти, че ще ми определиш набор време и ме запомни! 14:14 Ако човек умре, ще оживее ли? през всичките дни на определеното ми време ще чакам ли, докато ми дойде промяната. 14:15 Ще повикаш и аз ще ти отговоря; ще имаш желание за дело на твоите ръце. 14:16 Защото сега Ти броиш стъпките ми; Не бдиш ли над греха ми? 14:17 Престъплението ми е запечатано в торба, а ти зашиваш моето беззаконие. 14:18 И наистина падащата планина се обезсмисля, а канарата остава отстранен от мястото си. 14:19 Водите носят камъните, Ти измиваш нещата, които израстват от пръстта на земята; и ти разрушаваш надеждата на човека. 14:20 Ти надделяваш завинаги над него, и той преминава; ти променяш неговите лицето и го изпрати. 14:21 Синовете му идват на слава, но той не знае; и те са донесени ниско, но той не го усеща от тях. 14:22 Но плътта му върху него ще боли, и душата му вътре в него скърбим.