работа 7:1 Няма ли определено време за човека на земята? не са и неговите дни като дните на наемник? 7:2 Както слугата желае сянката, И като наемникът гледа за награда за труда му: 7:3 Така съм създаден да притежавам месеци на суета и уморителни нощи назначени за мен. 7:4 Когато лягам, казвам: Кога ще стана, и нощта си отива? и аз пълен съм с хвърляния насам-натам до изгрева на деня. 7:5 Плътта ми е облечена с червеи и буци пръст; кожата ми е счупена и ставам отвратителен. 7:6 Дните ми са по-бързи от тъкачска совалка и минават без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е вятър: окото ми няма вече да види добро. 7:8 Окото на онзи, който ме е видял, няма вече да ме види; твоите очи са върху мен, а аз не съм. 7:9 Както облакът изчезва и изчезва, така и онзи, който слиза гробът вече няма да изплува. 7:10 Няма да се върне вече у дома си, нито мястото му ще го познае повече. 7:11 Затова няма да въздържа устата си; Ще говоря в мъките си дух; Ще се оплача в горчивината на душата си. 7:12 Море ли съм, или кит, та ме поставяш стража? 7:13 Когато кажа: леглото ми ще ме утеши, ложето ми ще облекчи оплакването ми; 7:14 Тогава ти ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения; 7:15 така че душата ми предпочита удушаване и смърт вместо живота ми. 7:16 Ненавиждам го; Не бих живял винаги: остави ме на мира; защото моите дни са суета. 7:17 Какво е човек, че да го величаеш? и че трябва насочи сърцето си към него? 7:18 И че трябва да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка сутрин момент? 7:19 Докога няма да се отдалечиш от мен, нито да ме оставиш, докато не преглътна в моята слюнка? 7:20 Съгреших; какво да ти сторя, о ти, пазителю на хората? защо Поставил си ме като белег против себе си, тъй че съм бреме за теб себе си? 7:21 И защо не простиш престъплението ми и не отнемеш моето? беззаконие? защото сега ще спя в пръстта; и ще ме потърсиш вътре сутринта, но няма да ме има.