работа
7:1 Няма ли определено време за човека на земята? не са и неговите дни
като дните на наемник?
7:2 Както слугата желае сянката, И като наемникът гледа
за награда за труда му:
7:3 Така съм създаден да притежавам месеци на суета и уморителни нощи
назначени за мен.
7:4 Когато лягам, казвам: Кога ще стана, и нощта си отива? и аз
пълен съм с хвърляния насам-натам до изгрева на деня.
7:5 Плътта ми е облечена с червеи и буци пръст; кожата ми е счупена и
ставам отвратителен.
7:6 Дните ми са по-бързи от тъкачска совалка и минават без надежда.
7:7 Помни, че животът ми е вятър: окото ми няма вече да види добро.
7:8 Окото на онзи, който ме е видял, няма вече да ме види; твоите очи са
върху мен, а аз не съм.
7:9 Както облакът изчезва и изчезва, така и онзи, който слиза
гробът вече няма да изплува.
7:10 Няма да се върне вече у дома си, нито мястото му ще го познае
повече.
7:11 Затова няма да въздържа устата си; Ще говоря в мъките си
дух; Ще се оплача в горчивината на душата си.
7:12 Море ли съм, или кит, та ме поставяш стража?
7:13 Когато кажа: леглото ми ще ме утеши, ложето ми ще облекчи оплакването ми;
7:14 Тогава ти ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;
7:15 така че душата ми предпочита удушаване и смърт вместо живота ми.
7:16 Ненавиждам го; Не бих живял винаги: остави ме на мира; защото моите дни са
суета.
7:17 Какво е човек, че да го величаеш? и че трябва
насочи сърцето си към него?
7:18 И че трябва да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка сутрин
момент?
7:19 Докога няма да се отдалечиш от мен, нито да ме оставиш, докато не преглътна
в моята слюнка?
7:20 Съгреших; какво да ти сторя, о ти, пазителю на хората? защо
Поставил си ме като белег против себе си, тъй че съм бреме за теб
себе си?
7:21 И защо не простиш престъплението ми и не отнемеш моето?
беззаконие? защото сега ще спя в пръстта; и ще ме потърсиш вътре
сутринта, но няма да ме има.