работа
2:1 Отново имаше ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят
пред Господа, и Сатана също дойде между тях, за да се представи
пред Господа.
2:2 И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? И Сатаната
ГОСПОД отговори и каза: От обикаляне насам-натам по земята и
от ходене нагоре-надолу в него.
2:3 И Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че
няма подобен на него на земята, съвършен и праведен човек, един
който се бои от Бога и избягва злото? и все още държи здраво своето
почтеност, въпреки че ти ме подтикна срещу него, за да го унищожа без
причина.
2:4 И Сатана отговори на Господа и каза: Кожа за кожа, да, всичко, което
човек ще даде за живота си.
2:5 Но простри сега ръката си и се докосни до костта му и плътта му, и той
ще те прокълне в лицето ти.
2:6 И Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; но спаси неговото
живот.
2:7 И тъй, Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Иов с
циреи от стъпалото на крака му до темето му.
2:8 И взе му една черепка, за да се остърже с нея; и той седна
сред пепелта.
2:9 Тогава жена му му каза: Пазиш ли още непорочността си?
проклинай Бог и умри.
2:10 Но той й каза: Ти говориш като една от глупавите жени
говори. Какво? ще получим ли добро от ръката на Бог и ще го направим
да не получиш зло? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
2:11 Сега, когато тримата приятели на Йов чуха за цялото това зло, което беше сполетяно
него, те дойдоха всеки от своето място; Елифаз теманецът и
Вилдад шухецът и Софар нааматецът, защото те бяха направили
среща заедно, за да дойдем да скърбим с него и да го утешим.
2:12 И като подигнаха очите си надалеч и не Го познаха, те
издигнаха гласа си и плакаха; и всеки разкъсва мантията си, и
поръсиха с прах главите си към небето.
2:13 И седяха с него на земята седем дни и седем нощи,
и никой не му каза нито дума, защото видяха, че скръбта му беше голяма
страхотен.