работа 2:1 Отново имаше ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, и Сатана също дойде между тях, за да се представи пред Господа. 2:2 И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? И Сатаната ГОСПОД отговори и каза: От обикаляне насам-натам по земята и от ходене нагоре-надолу в него. 2:3 И Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, съвършен и праведен човек, един който се бои от Бога и избягва злото? и все още държи здраво своето почтеност, въпреки че ти ме подтикна срещу него, за да го унищожа без причина. 2:4 И Сатана отговори на Господа и каза: Кожа за кожа, да, всичко, което човек ще даде за живота си. 2:5 Но простри сега ръката си и се докосни до костта му и плътта му, и той ще те прокълне в лицето ти. 2:6 И Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; но спаси неговото живот. 2:7 И тъй, Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Иов с циреи от стъпалото на крака му до темето му. 2:8 И взе му една черепка, за да се остърже с нея; и той седна сред пепелта. 2:9 Тогава жена му му каза: Пазиш ли още непорочността си? проклинай Бог и умри. 2:10 Но той й каза: Ти говориш като една от глупавите жени говори. Какво? ще получим ли добро от ръката на Бог и ще го направим да не получиш зло? Във всичко това Йов не съгреши с устните си. 2:11 Сега, когато тримата приятели на Йов чуха за цялото това зло, което беше сполетяно него, те дойдоха всеки от своето място; Елифаз теманецът и Вилдад шухецът и Софар нааматецът, защото те бяха направили среща заедно, за да дойдем да скърбим с него и да го утешим. 2:12 И като подигнаха очите си надалеч и не Го познаха, те издигнаха гласа си и плакаха; и всеки разкъсва мантията си, и поръсиха с прах главите си към небето. 2:13 И седяха с него на земята седем дни и седем нощи, и никой не му каза нито дума, защото видяха, че скръбта му беше голяма страхотен.