Еремия
17:1 Грехът на Юда е написан с желязна писалка и с върха на а
диамант: издълбан е върху масата на сърцето им и върху рогата
на вашите олтари;
17:2 Докато синовете им си спомнят жертвениците си и дъбравите си край тях
зелени дървета по високите хълмове.
17:3 О, моя планина в полето, ще дам твоя имот и всичко твое
съкровища за разграбване и високите ти места за грях във всички твои
граници.
17:4 И ти, самият ти, ще се откажеш от наследството си, което аз
даде ти; и ще те направя да служиш на враговете си в земята
което не познаваш, защото разпалихте огън в гнева Ми, който
ще гори завинаги.
17:5 Така казва Господ: Проклет да е човекът, който се доверява на човека и го прави
плътта му е ръката и чието сърце се отклонява от Господа.
17:6 Защото той ще бъде като ерека в пустинята и няма да види докога
доброто идва; но ще обитава изсъхналите места в пустинята, в
солена земя и необитаема.
17:7 Блажен човекът, който се уповава на Господа, и чиято надежда е Господ
е.
17:8 Защото той ще бъде като дърво, насадено край водите, което се простира
корените й при реката и няма да види, когато дойде жегата, но листата й
ще бъде зелено; и не трябва да внимава и в годината на суша
ще престанат да дават плод.
17:9 Сърцето е измамливо повече от всичко и крайно нечестиво: кой може
знам го?
17:10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, изпитвам вътрешностите, за да дам на всеки човек
според пътищата му и според плодовете на делата му.
17:11 Както яребицата седи на яйцата и не ги излюпва; така че той това
придобива богатства, а не по право, ще ги остави в средата на своето
дни и накрая ще бъде глупак.
17:12 Славен висок престол от началото е мястото на нашето светилище.
17:13 Господи, надеждо Израилева, всички, които Те изоставят, ще се посрамят и
които си отидат от Мене, ще бъдат записани на земята, защото те
оставиха Господа, извора на живите води.
17:14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен:
защото ти си моята хвала.
17:15 Ето, те ми казват: Къде е словото Господне? нека дойде
сега.
17:16 Що се отнася до мен, аз не съм побързал да бъда пастир, за да те последвам:
нито съм пожелал горкия ден; ти знаеш: това, което излезе
от устните ми беше точно пред теб.
17:17 Не бъди ужас за мене; ти си моята надежда в деня на зло.
17:18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, но аз да не се посрамя;
нека те се ужасят, но нека аз не се ужася; докарайте върху тях
ден на злото и ги унищожи с двойно унищожение.
17:19 Така ми каза Господ; Отидете и застанете в портата на децата на
людете, чрез които царете на Юда влизат и чрез които си отиват
навън и във всички порти на Ерусалим;
17:20 И им кажи: Слушайте словото Господне, вие, Юдови царе, и
цял Юда и всички жители на Ерусалим, които влизат през тях
порти:
17:21 Така казва Господ: Внимавайте за себе си и не носете тежест върху себе си
съботен ден, нито да го внесете през ерусалимските порти;
17:22 Нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден,
и не правете никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах
вашите бащи.
17:23 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но направиха врата си
сковани, за да не чуят, нито да получат наставление.
17:24 И това ще се случи, ако усърдно ме слушате, казва
ГОСПОДИ, да не въвеждаш товар през портите на този град на
съботен ден, но освещавайте съботния ден, за да не вършите работа в него;
17:25 Тогава ще влязат в портите на този град царе и князе
седнал на престола на Давид, яздейки на колесници и на коне,
те и техните първенци, мъжете на Юда и жителите на
Ерусалим: и този град ще остане завинаги.
17:26 И те ще дойдат от Юдовите градове и от околните места
Ерусалим, и от земята на Вениамин, и от равнината, и от
планините и от юг, принасяйки всеизгаряния и
жертви, и месни приноси, и тамян, и принасяне на жертви
хвала на дома Господен.
17:27 Но ако не ме послушате да освещавате съботния ден, а не
нося бреме, дори да влизам през портите на Йерусалим в събота
ден; тогава ще запаля огън в портите му и той ще пояде
дворците на Ерусалим и няма да угасне.