Еремия
4:1 Ако искаш да се върнеш, Израилю, казва Господ, върни се при Мене, и ако
ще отхвърлиш мерзостите си от очите ми, тогава ще го направиш
не премахвайте.
4:2 И ще се закълнеш, че е жив Господ в истината, в правдата и в
праведност; и народите ще се благославят в него и в него
ще се славят ли.
4:3 Защото така казва Господ на мъжете на Юда и Ерусалим: Разбийте вашите
угар и не сей между тръни.
4:4 Обрежете се пред Господа и махнете краекожията си
сърце, мъже от Юда и жители на Ерусалим, за да не дойде яростта Ми
излез като огън и гори така, че никой не може да го угаси поради злото
от вашите дела.
4:5 Разгласете в Юда, и разгласете в Ерусалим; и кажи, Да духаш
затръбете в земята; извикайте, съберете се и кажете: Съберете се,
и да влезем в укрепените градове.
4:6 Издигнете знаме към Сион; оттеглете се, не оставайте; защото ще донеса зло
от север и голямо разрушение.
4:7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите
е на път; той излезе от мястото си, за да направи земята ти
запустял; и градовете ти ще бъдат запустени, без жител.
4:8 Заради това се препашете с вретище, плачете и ридайте, заради пламенния гняв
на Господа не се върна от нас.
4:9 И в онзи ден, казва Господ, сърцето на
царят ще загине и сърцето на князете; и свещениците
ще се удивят и пророците ще се чудят.
4:10 Тогава казах: О, Господи Боже! сигурно много си измамил този народ
и Ерусалим, казвайки: Ще имате мир; докато мечът достига
към душата.
4:11 В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Сух
вятър на високите места в пустинята към моята дъщеря
хора, нито за раздухване, нито за очистване,
4:12 Даже силен вятър от ония места ще дойде при мене; сега и аз ще дойда
издайте присъда срещу тях.
4:13 Ето, той ще се издигне като облаци, и колесниците му ще бъдат като
вихрушка: конете му са по-бързи от орли. Горко ни! тъй като ние сме
разглезен.
4:14 О, Ерусалиме, измий сърцето си от нечестие, за да бъдеш
запазени. Докога твоите суетни мисли ще живеят в теб?
4:15 Защото глас възвестява от Дан, И разгласява скръбта от планината
Ефрем.
4:16 Споменете на народите; ето, обяви против Ерусалим това
наблюдателите идват от далечна страна и издават гласа си срещу
градове на Юда.
4:17 Като пазачи на нива са те наоколо против нея; защото тя
се разбунтува против Мене, казва Господ.
4:18 Твоят път и твоите дела са ти осигурили това; това е твоето
нечестие, защото е горчиво, защото стига до сърцето ти.
4:19 Моите черва, моите черва! Боли ме в сърцето ми; сърцето ми прави а
шум в мен; Не мога да мълча, защото ти чу, о, душа моя,
гласът на тръбата, тревогата на войната.
4:20 Унищожение след унищожение се вика; защото цялата земя е разорена:
внезапно шатрите ми се развалят и завесите ми след миг.
4:21 Докога ще гледам знамето и ще чувам гласа на тръбата?
4:22 Защото народът ми е безумен, не ме е познал; те са мръсни
деца, и те нямат разум: мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро, те не знаят.
4:23 Погледнах земята, и ето, тя беше безвидна и празна; и на
небеса и нямаха светлина.
4:24 Погледнах планините, и ето, те трепереха, и всички хълмове се поклатиха
леко.
4:25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици
бяха избягали.
4:26 Погледнах, и ето, плодородното място беше пустиня, и всички
градовете му бяха разрушени от присъствието на Господа и от Него
свиреп гняв.
4:27 Защото така каза Господ: Цялата земя ще запустее; все пак ще
Не правя пълен край.
4:28 Заради това земята ще жалее, и небето горе ще почернее, защото
Аз го казах, имах цел и няма да се покая, нито ще го направя
Отвръщам се от него.
4:29 Целият град ще избяга от шума на конниците и стрелците с лък; те
ще отиде в гъсталаците и ще се изкачи на скалите; всеки град ще бъде
изоставен и в него не живее човек.
4:30 И когато бъдеш ограбен, какво ще правиш? Въпреки че си облечен
себе си с пурпурно, макар и да се украсяваш със златни украшения,
ако и да разкъсаш лицето си с рисуване, напразно ще направиш
себе си справедлив; любовниците ти ще те презрат, ще търсят живота ти.
4:31 Защото чух глас като на жена, която ражда, И мъката като на
тя, която ражда първото си дете, гласът на дъщерята на
Сион, който плаче за себе си, който простира ръцете си, казвайки: Горко!
аз сега! защото душата ми е уморена от убийци.