Еремия 4:1 Ако искаш да се върнеш, Израилю, казва Господ, върни се при Мене, и ако ще отхвърлиш мерзостите си от очите ми, тогава ще го направиш не премахвайте. 4:2 И ще се закълнеш, че е жив Господ в истината, в правдата и в праведност; и народите ще се благославят в него и в него ще се славят ли. 4:3 Защото така казва Господ на мъжете на Юда и Ерусалим: Разбийте вашите угар и не сей между тръни. 4:4 Обрежете се пред Господа и махнете краекожията си сърце, мъже от Юда и жители на Ерусалим, за да не дойде яростта Ми излез като огън и гори така, че никой не може да го угаси поради злото от вашите дела. 4:5 Разгласете в Юда, и разгласете в Ерусалим; и кажи, Да духаш затръбете в земята; извикайте, съберете се и кажете: Съберете се, и да влезем в укрепените градове. 4:6 Издигнете знаме към Сион; оттеглете се, не оставайте; защото ще донеса зло от север и голямо разрушение. 4:7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите е на път; той излезе от мястото си, за да направи земята ти запустял; и градовете ти ще бъдат запустени, без жител. 4:8 Заради това се препашете с вретище, плачете и ридайте, заради пламенния гняв на Господа не се върна от нас. 4:9 И в онзи ден, казва Господ, сърцето на царят ще загине и сърцето на князете; и свещениците ще се удивят и пророците ще се чудят. 4:10 Тогава казах: О, Господи Боже! сигурно много си измамил този народ и Ерусалим, казвайки: Ще имате мир; докато мечът достига към душата. 4:11 В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Сух вятър на високите места в пустинята към моята дъщеря хора, нито за раздухване, нито за очистване, 4:12 Даже силен вятър от ония места ще дойде при мене; сега и аз ще дойда издайте присъда срещу тях. 4:13 Ето, той ще се издигне като облаци, и колесниците му ще бъдат като вихрушка: конете му са по-бързи от орли. Горко ни! тъй като ние сме разглезен. 4:14 О, Ерусалиме, измий сърцето си от нечестие, за да бъдеш запазени. Докога твоите суетни мисли ще живеят в теб? 4:15 Защото глас възвестява от Дан, И разгласява скръбта от планината Ефрем. 4:16 Споменете на народите; ето, обяви против Ерусалим това наблюдателите идват от далечна страна и издават гласа си срещу градове на Юда. 4:17 Като пазачи на нива са те наоколо против нея; защото тя се разбунтува против Мене, казва Господ. 4:18 Твоят път и твоите дела са ти осигурили това; това е твоето нечестие, защото е горчиво, защото стига до сърцето ти. 4:19 Моите черва, моите черва! Боли ме в сърцето ми; сърцето ми прави а шум в мен; Не мога да мълча, защото ти чу, о, душа моя, гласът на тръбата, тревогата на войната. 4:20 Унищожение след унищожение се вика; защото цялата земя е разорена: внезапно шатрите ми се развалят и завесите ми след миг. 4:21 Докога ще гледам знамето и ще чувам гласа на тръбата? 4:22 Защото народът ми е безумен, не ме е познал; те са мръсни деца, и те нямат разум: мъдри са да вършат зло, но да вършат добро, те не знаят. 4:23 Погледнах земята, и ето, тя беше безвидна и празна; и на небеса и нямаха светлина. 4:24 Погледнах планините, и ето, те трепереха, и всички хълмове се поклатиха леко. 4:25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. 4:26 Погледнах, и ето, плодородното място беше пустиня, и всички градовете му бяха разрушени от присъствието на Господа и от Него свиреп гняв. 4:27 Защото така каза Господ: Цялата земя ще запустее; все пак ще Не правя пълен край. 4:28 Заради това земята ще жалее, и небето горе ще почернее, защото Аз го казах, имах цел и няма да се покая, нито ще го направя Отвръщам се от него. 4:29 Целият град ще избяга от шума на конниците и стрелците с лък; те ще отиде в гъсталаците и ще се изкачи на скалите; всеки град ще бъде изоставен и в него не живее човек. 4:30 И когато бъдеш ограбен, какво ще правиш? Въпреки че си облечен себе си с пурпурно, макар и да се украсяваш със златни украшения, ако и да разкъсаш лицето си с рисуване, напразно ще направиш себе си справедлив; любовниците ти ще те презрат, ще търсят живота ти. 4:31 Защото чух глас като на жена, която ражда, И мъката като на тя, която ражда първото си дете, гласът на дъщерята на Сион, който плаче за себе си, който простира ръцете си, казвайки: Горко! аз сега! защото душата ми е уморена от убийци.