Съдии
17:1 И имаше един човек от планината Ефрем, на име Михей.
17:2 И той каза на майка си: Хилядата и сто сикли сребро, които
бяха взети от теб, за които ти прокле и за които говори също в
ушите ми, ето, среброто е с мен; Взех го. И майка му
каза: Благословен да си от Господа, сине мой.
17:3 И когато той върна хилядата и сто сикли сребро на своите
майко, майка му каза, бях посветила изцяло среброто на ГОСПОДА
от ръката ми за сина ми, за да направя изваян идол и излян идол: сега
затова ще ти го върна.
17:4 Но той върна парите на майка си; а майка му взе две
сто сикли сребро и ги даде на основателя, който направи
от него изваян идол и излян идол; и те бяха в къщата на
Мика.
17:5 И човекът Михей имаше храм на бога и направи ефод и терафими,
и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
17:6 В онези дни нямаше цар в Израиля, но всеки правеше каквото иска
беше прав в собствените си очи.
17:7 И имаше един младеж от Витлеем Юдов, от Юдовия род,
който беше левит и живееше там.
17:8 И човекът излезе от града от Витлеем Юдейски, за да живее като странник
където можеше да намери място; и той дойде на планината Ефрем до къщата
на Михей, докато пътуваше.
17:9 И Михей му каза: Откъде идваш? И той му каза: Аз съм
левит от Витлеем Юда и отивам да пребивавам, където мога да намеря a
място.
17:10 И Михей му каза: Живей при мене и бъди ми баща и
свещеник и ще ти давам десет сребърни сикъла всяка година и a
облекло и храната ти. И така, левитът влезе.
17:11 И левитът се задоволи да живее при човека; и младежът беше
за него като един от синовете му.
17:12 И Михей освети левита; и младежът стана негов свещеник,
и беше в къщата на Михей.
17:13 Тогава Михей каза: Сега знам, че Господ ще ми направи добро, като имам
левит на моя свещеник.