Съдии 17:1 И имаше един човек от планината Ефрем, на име Михей. 17:2 И той каза на майка си: Хилядата и сто сикли сребро, които бяха взети от теб, за които ти прокле и за които говори също в ушите ми, ето, среброто е с мен; Взех го. И майка му каза: Благословен да си от Господа, сине мой. 17:3 И когато той върна хилядата и сто сикли сребро на своите майко, майка му каза, бях посветила изцяло среброто на ГОСПОДА от ръката ми за сина ми, за да направя изваян идол и излян идол: сега затова ще ти го върна. 17:4 Но той върна парите на майка си; а майка му взе две сто сикли сребро и ги даде на основателя, който направи от него изваян идол и излян идол; и те бяха в къщата на Мика. 17:5 И човекът Михей имаше храм на бога и направи ефод и терафими, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник. 17:6 В онези дни нямаше цар в Израиля, но всеки правеше каквото иска беше прав в собствените си очи. 17:7 И имаше един младеж от Витлеем Юдов, от Юдовия род, който беше левит и живееше там. 17:8 И човекът излезе от града от Витлеем Юдейски, за да живее като странник където можеше да намери място; и той дойде на планината Ефрем до къщата на Михей, докато пътуваше. 17:9 И Михей му каза: Откъде идваш? И той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юда и отивам да пребивавам, където мога да намеря a място. 17:10 И Михей му каза: Живей при мене и бъди ми баща и свещеник и ще ти давам десет сребърни сикъла всяка година и a облекло и храната ти. И така, левитът влезе. 17:11 И левитът се задоволи да живее при човека; и младежът беше за него като един от синовете му. 17:12 И Михей освети левита; и младежът стана негов свещеник, и беше в къщата на Михей. 17:13 Тогава Михей каза: Сега знам, че Господ ще ми направи добро, като имам левит на моя свещеник.