Исая
58:1 Викай силно, не се щади, издигни гласа си като тръба и покажи ми
народите престъпленията си, И Якововият дом греховете си.
58:2 Но те ме търсят всеки ден и се радват да познават пътищата ми, като народ, който
вършеха правда и не изоставиха наредбата на своя Бог: те питат
от мен наредбите на справедливостта; изпитват удоволствие от приближаването към
Бог.
58:3 Защо постихме, казват те, а ти не виждаш? следователно имат
наскърбихме душата си, а ти не приемаш знание? Ето, през деня
от своя пост вие намирате удоволствие и натоварвате всичките си трудове.
58:4 Ето, вие постите за кавги и спорове и за да удряте с юмрук
нечестие: няма да постите, както правите днес, за да направите своя глас
да се чуе високо.
58:5 Такъв ли пост съм избрал? ден, в който човек да наскърби своите
душа? е да наведе главата си като тръстика и да простира вретище
и пепел под него? ще наречеш ли това пост и приемлив ден
на ГОСПОДА?
58:6 Не е ли това постът, който избрах? да разхлабя лентите на
нечестие, за да отменят тежките бремена и да пуснат потиснатите на свобода,
и че строшите всеки ярем?
58:7 Не е ли да раздаваш хляба си на гладните и да носиш на бедните
които са изгонени в дома ти? когато видиш гол, че ти
покрийте го; и че не се криеш от собствената си плът?
58:8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и твоето здраве ще изгрее
изникни бързо и твоята правда ще върви пред тебе; на
славата на ГОСПОДА ще бъде твоята награда.
58:9 Тогава ще повикаш, и Господ ще отговори; ти ще плачеш, а той
ще каже: Ето ме. Ако махнеш отсред себе си ярема,
показване на пръст и говорене на суета;
58:10 И ако дадеш душата си на гладния и наситиш наскърбения
душа; тогава светлината ти ще изгрее в мрака и тъмнината ти ще бъде като
обяд:
58:11 И Господ ще те води винаги и ще насища душата ти в
суша и угои костите ти, и ще бъдеш като напоен
градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.
58:12 И онези, които ще бъдат от теб, ще съградят старите пустини: ти
ще издигне основите на много поколения; и ти ще бъдеш
наречен, Поправителят на пробивите, Възстановителят на пътеките, в които да живеем.
58:13 Ако отклониш крака си от съботата, за да не вършиш волята си в
моят свят ден; и наречете съботата наслада, святата на Господа,
почтен; и ще го почиташ, без да правиш своите пътища, нито да намираш
собственото си удоволствие, нито да говориш собствените си думи:
58:14 Тогава ще се радваш в Господа; и аз ще те накарам да го направиш
язди по високите места на земята и те храни с наследството
на баща ти Яков, защото устата на Господа изговориха това.