Исая 58:1 Викай силно, не се щади, издигни гласа си като тръба и покажи ми народите престъпленията си, И Якововият дом греховете си. 58:2 Но те ме търсят всеки ден и се радват да познават пътищата ми, като народ, който вършеха правда и не изоставиха наредбата на своя Бог: те питат от мен наредбите на справедливостта; изпитват удоволствие от приближаването към Бог. 58:3 Защо постихме, казват те, а ти не виждаш? следователно имат наскърбихме душата си, а ти не приемаш знание? Ето, през деня от своя пост вие намирате удоволствие и натоварвате всичките си трудове. 58:4 Ето, вие постите за кавги и спорове и за да удряте с юмрук нечестие: няма да постите, както правите днес, за да направите своя глас да се чуе високо. 58:5 Такъв ли пост съм избрал? ден, в който човек да наскърби своите душа? е да наведе главата си като тръстика и да простира вретище и пепел под него? ще наречеш ли това пост и приемлив ден на ГОСПОДА? 58:6 Не е ли това постът, който избрах? да разхлабя лентите на нечестие, за да отменят тежките бремена и да пуснат потиснатите на свобода, и че строшите всеки ярем? 58:7 Не е ли да раздаваш хляба си на гладните и да носиш на бедните които са изгонени в дома ти? когато видиш гол, че ти покрийте го; и че не се криеш от собствената си плът? 58:8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и твоето здраве ще изгрее изникни бързо и твоята правда ще върви пред тебе; на славата на ГОСПОДА ще бъде твоята награда. 58:9 Тогава ще повикаш, и Господ ще отговори; ти ще плачеш, а той ще каже: Ето ме. Ако махнеш отсред себе си ярема, показване на пръст и говорене на суета; 58:10 И ако дадеш душата си на гладния и наситиш наскърбения душа; тогава светлината ти ще изгрее в мрака и тъмнината ти ще бъде като обяд: 58:11 И Господ ще те води винаги и ще насища душата ти в суша и угои костите ти, и ще бъдеш като напоен градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. 58:12 И онези, които ще бъдат от теб, ще съградят старите пустини: ти ще издигне основите на много поколения; и ти ще бъдеш наречен, Поправителят на пробивите, Възстановителят на пътеките, в които да живеем. 58:13 Ако отклониш крака си от съботата, за да не вършиш волята си в моят свят ден; и наречете съботата наслада, святата на Господа, почтен; и ще го почиташ, без да правиш своите пътища, нито да намираш собственото си удоволствие, нито да говориш собствените си думи: 58:14 Тогава ще се радваш в Господа; и аз ще те накарам да го направиш язди по високите места на земята и те храни с наследството на баща ти Яков, защото устата на Господа изговориха това.