Исая
57:1 Праведният загива, и никой не го взема присърце; и милостивите хора
са отнети, никой не смята, че праведният е отнет
злото, което предстои.
57:2 Той ще влезе в мир; те ще почиват всеки в леглата си
ходене в неговата изправеност.
57:3 Но приближете се тук, вие, синове на магьосницата, семето на
прелюбодеец и блудница.
57:4 Срещу кого се забавлявате? срещу когото отваряте уста,
и извади езика? не сте ли деца на престъпление, семе на
лъжа,
57:5 Разпалете се с идоли под всяко зелено дърво, убийте
деца в долините под отвесите на скалите?
57:6 Между гладките камъни на потока е твоят дял; те, те са твои
жребий: дори на тях си излял възлияние, ти си принесъл a
предлагане на месо. Трябва ли да получа утеха в тях?
57:7 На висока и висока планина ти си сложил леглото си;
ти се качи да принесеш жертва.
57:8 Зад вратите и стълбовете си поставил своя спомен;
защото ти се откри на друг, а не на мен, и се изкачи;
разширил си леглото си и си направил завет с тях; ти
обичаше леглото им, където го видя.
57:9 И ти отиде при царя с миро и умножи своето
благоухания и си изпратил далеч пратениците си и си унижил
себе си дори до ада.
57:10 Уморен си от величието на пътя си; все пак не каза: Ето
няма надежда: ти си намерил живота на ръката си; затова си бил
не наскърбен.
57:11 И от кого си се страхувал или страхувал, че си излъгал, и
не си ме спомнил, нито си го сложил на сърцето? не съм ли държал моя
мир дори от древността, и не се страхуваш от мен?
57:12 Ще възвестя Твоята правда и Твоите дела; защото те няма да го направят
печалба ти.
57:13 Когато викаш, нека твоите дружини те избавят; но вятърът ще
отнесете ги всички; суета ще ги вземе, но който влага своето
доверете се на мен, ще завладее земята и ще наследи светата ми планина;
57:14 И ще каже: Издигайте, издигайте, пригответе пътя, вдигнете
спънка от пътя на народа ми.
57:15 Защото така казва високият и възвишен, който обитава вечността, чийто
името е свято; Аз обитавам на високо и свято място, с него също
на разкаян и смирен дух, за да съживи духа на смирените и
за да съживи сърцето на разкаяните.
57:16 Защото няма да се боря вечно, Нито ще се гневя винаги;
духът ще отпадне пред мен и душите, които съм създал.
57:17 За беззаконието на неговата алчност се разгневих и го поразих; скрих се
ме, и се разгневи, и той вървеше коварно в пътя на сърцето си.
57:18 Видях пътищата му и ще го изцеля; и ще го водя, и
върнете утехите на него и на скърбящите му.
57:19 Аз създавам плода на устните; Мир, мир на далечния и
на близкия, казва Господ; и аз ще го излекувам.
57:20 А нечестивите са като развълнувано море, когато не може да се успокои, чийто
водите хвърлят тиня и пръст.
57:21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.