Исая 57:1 Праведният загива, и никой не го взема присърце; и милостивите хора са отнети, никой не смята, че праведният е отнет злото, което предстои. 57:2 Той ще влезе в мир; те ще почиват всеки в леглата си ходене в неговата изправеност. 57:3 Но приближете се тук, вие, синове на магьосницата, семето на прелюбодеец и блудница. 57:4 Срещу кого се забавлявате? срещу когото отваряте уста, и извади езика? не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа, 57:5 Разпалете се с идоли под всяко зелено дърво, убийте деца в долините под отвесите на скалите? 57:6 Между гладките камъни на потока е твоят дял; те, те са твои жребий: дори на тях си излял възлияние, ти си принесъл a предлагане на месо. Трябва ли да получа утеха в тях? 57:7 На висока и висока планина ти си сложил леглото си; ти се качи да принесеш жертва. 57:8 Зад вратите и стълбовете си поставил своя спомен; защото ти се откри на друг, а не на мен, и се изкачи; разширил си леглото си и си направил завет с тях; ти обичаше леглото им, където го видя. 57:9 И ти отиде при царя с миро и умножи своето благоухания и си изпратил далеч пратениците си и си унижил себе си дори до ада. 57:10 Уморен си от величието на пътя си; все пак не каза: Ето няма надежда: ти си намерил живота на ръката си; затова си бил не наскърбен. 57:11 И от кого си се страхувал или страхувал, че си излъгал, и не си ме спомнил, нито си го сложил на сърцето? не съм ли държал моя мир дори от древността, и не се страхуваш от мен? 57:12 Ще възвестя Твоята правда и Твоите дела; защото те няма да го направят печалба ти. 57:13 Когато викаш, нека твоите дружини те избавят; но вятърът ще отнесете ги всички; суета ще ги вземе, но който влага своето доверете се на мен, ще завладее земята и ще наследи светата ми планина; 57:14 И ще каже: Издигайте, издигайте, пригответе пътя, вдигнете спънка от пътя на народа ми. 57:15 Защото така казва високият и възвишен, който обитава вечността, чийто името е свято; Аз обитавам на високо и свято място, с него също на разкаян и смирен дух, за да съживи духа на смирените и за да съживи сърцето на разкаяните. 57:16 Защото няма да се боря вечно, Нито ще се гневя винаги; духът ще отпадне пред мен и душите, които съм създал. 57:17 За беззаконието на неговата алчност се разгневих и го поразих; скрих се ме, и се разгневи, и той вървеше коварно в пътя на сърцето си. 57:18 Видях пътищата му и ще го изцеля; и ще го водя, и върнете утехите на него и на скърбящите му. 57:19 Аз създавам плода на устните; Мир, мир на далечния и на близкия, казва Господ; и аз ще го излекувам. 57:20 А нечестивите са като развълнувано море, когато не може да се успокои, чийто водите хвърлят тиня и пръст. 57:21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.