Исая 6:1 В годината, в която цар Озия умря, видях също Господ да седи на a трон, висок и издигнат, и влакът му изпълни храма. 6:2 Над него стояха серафимите; всеки имаше по шест крила; с двама той покри лицето си, с двама покри нозете си и с двама той летеше. 6:3 И един викаше към друг и казваше: Свят, свят, свят е Господ на домакини: цялата земя е пълна със славата Му. 6:4 И стълбовете на вратата се раздвижиха от гласа на този, който викаше, и къщата беше пълна с дим. 6:5 Тогава рекох: Горко ми! защото аз съм унищожен; защото аз съм нечист човек устни и живея всред народ с нечисти устни: за моите очите са видели Царя, Господа на Силите. 6:6 Тогава един от серафимите долетя при мен, държейки въглен в ръката си, които той беше взел с клещите от олтара: 6:7 И той го постави на устата ми и каза: Ето, това докосна устните ти; и твоето беззаконие се отнеме, и твоят грях се очисти. 6:8 Чух и гласа на Господа, който казваше: кого да изпратя и кого ще отиде за нас? Тогава казах: Ето ме; изпрати ми. 6:9 И каза: Иди и кажи на този народ: Слушайте наистина, но разбирайте не; и вие наистина виждате, но не виждате. 6:10 Направи сърцето на този народ тлъсто, натежи и затвори ушите им очите им; за да не видят с очите си и да чуят с ушите си, и разбират със сърцето си, обръщат се и се изцеляват. 6:11 Тогава рекох: Господи, докога? А той отговори: Докато градовете бъдат опустошени без жител, и къщите без човек, и земята да бъде напълно запустял, 6:12 И Господ отдалечи човеците, и настана голямо изоставяне в средата на земята. 6:13 Но в него ще има още една десета, и то ще се върне и ще бъде изядено; като теилово дърво и като дъб, чиято субстанция е в тях, когато те хвърлят листата си: така святото семе ще бъде същността му.