Исая
6:1 В годината, в която цар Озия умря, видях също Господ да седи на a
трон, висок и издигнат, и влакът му изпълни храма.
6:2 Над него стояха серафимите; всеки имаше по шест крила; с двама той
покри лицето си, с двама покри нозете си и с двама той
летеше.
6:3 И един викаше към друг и казваше: Свят, свят, свят е Господ на
домакини: цялата земя е пълна със славата Му.
6:4 И стълбовете на вратата се раздвижиха от гласа на този, който викаше, и
къщата беше пълна с дим.
6:5 Тогава рекох: Горко ми! защото аз съм унищожен; защото аз съм нечист човек
устни и живея всред народ с нечисти устни: за моите
очите са видели Царя, Господа на Силите.
6:6 Тогава един от серафимите долетя при мен, държейки въглен в ръката си,
които той беше взел с клещите от олтара:
6:7 И той го постави на устата ми и каза: Ето, това докосна устните ти;
и твоето беззаконие се отнеме, и твоят грях се очисти.
6:8 Чух и гласа на Господа, който казваше: кого да изпратя и кого
ще отиде за нас? Тогава казах: Ето ме; изпрати ми.
6:9 И каза: Иди и кажи на този народ: Слушайте наистина, но разбирайте
не; и вие наистина виждате, но не виждате.
6:10 Направи сърцето на този народ тлъсто, натежи и затвори ушите им
очите им; за да не видят с очите си и да чуят с ушите си, и
разбират със сърцето си, обръщат се и се изцеляват.
6:11 Тогава рекох: Господи, докога? А той отговори: Докато градовете бъдат опустошени
без жител, и къщите без човек, и земята да бъде напълно
запустял,
6:12 И Господ отдалечи човеците, и настана голямо изоставяне
в средата на земята.
6:13 Но в него ще има още една десета, и то ще се върне и ще бъде изядено;
като теилово дърво и като дъб, чиято субстанция е в тях, когато те
хвърлят листата си: така святото семе ще бъде същността му.