Битие 42:1 Сега, когато Яков видя, че в Египет има жито, Яков каза на своите синове, защо се гледате един друг? 42:2 И той каза: Ето, чух, че има жито в Египет; вземете си там долу и купи за нас оттам; за да живеем, а не да умрем. 42:3 И десетте братя на Йосиф слязоха да купят жито в Египет. 42:4 Но Вениамин, Иосифовия брат, Яков не изпрати с братята му; за него каза: Да не би да го сполети зло. 42:5 И израилтяните дойдоха да купят жито сред дошлите; имаше глад в ханаанската земя. 42:6 Иосиф беше управител на земята и той беше този, на когото се продаваше всичките люде на земята; и братята на Йосиф дойдоха и се поклониха себе си пред него с лица към земята. 42:7 И Иосиф видя братята си и ги позна, но се направи странен към тях и им говореше грубо; и им рече: Откъде ела ти И те казаха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 42:8 Иосиф позна братята си, но те него не познаха. 42:9 И Иосиф си спомни сънищата, които сънуваше за тях, и каза: тях: Вие сте шпиони; дойдохте да видите голотата на земята. 42:10 А те му казаха: Не, господарю, но за да купят храна са твоите слуги идвам. 42:11 Ние всички сме синове на един човек; ние сме истински хора, твоите слуги не са шпиони. 42:12 И той им каза: Не, но вие сте за да видите голотата на земята идвам. 42:13 И те казаха: Слугите ти са дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя; и ето, най-младият е днес с нас баща, а един не е. 42:14 И Иосиф им каза: Това е, което ви говорих, като казах: Вие са шпиони: 42:15 С това ще бъдете изпитани: Кълна се в живота на фараона, вие няма да излезете следователно, освен най-малкият ви брат да дойде тук. 42:16 Изпратете един от вас да доведе брат ви, и вие ще бъдете държани затвор, за да се докажат думите ви, дали има истина в тях вие; иначе, кълна се в живота на фараона, вие със сигурност сте шпиони. 42:17 И тури ги всички под стража за три дни. 42:18 И Йосиф им каза на третия ден: Направете това и ще живеете; защото се страхувам Бог: 42:19 Ако сте истински мъже, нека един от вашите братя бъде вързан в къщата на вашият затвор; идете, носете жито за глада на вашите къщи; 42:20 Но доведете най-малкия си брат при мене; така ще бъдат и думите ти проверено и няма да умрете. И те го направиха. 42:21 И те казаха един на друг: Ние наистина сме виновни за нашите брате, в това, че видяхме мъката на душата му, когато ни молеше, и не искахме да чуем; затова ни сполетя това бедствие. 42:22 И Рувим им отговори и каза: Не съм ви говорил, казвайки: Не грях срещу детето; и вие не чухте? следователно, ето, също кръвта му се изисква. 42:23 И те не знаеха, че Йосиф ги разбира; защото той им говори чрез преводач. 42:24 И той се обърна от тях и заплака; и се върна при тях отново, и говори с тях, и взе от тях Симеон, и го върза пред очите им. 42:25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито и да върнат парите на всеки в чувала му и да им даде храна за пътя; и така постъпи с тях. 42:26 И те натовариха ослите си с житото и си отидоха оттам. 42:27 И когато един от тях отвори чувала си, за да даде храна на магарето си в гостилницата, той забеляза парите си; защото, ето, беше в устата на чувала му. 42:28 И той каза на братята си: Парите ми са върнати; и ето, четно е в чувала ми; и сърцето им отказа и те се уплашиха, казвайки един на друг: Какво е това, което Бог ни направи? 42:29 И те дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя и казаха всичко, което им се случи; казвайки, 42:30 Човекът, който е господарят на земята, ни говори грубо и ни взе за шпиони на страната. 42:31 И ние му казахме: Ние сме истински хора; ние не сме шпиони: 42:32 Ние сме дванадесет братя, синове на баща ни; един не е, и най-младият е този ден с нашия баща в Ханаанската земя. 42:33 И човекът, господарят на страната, ни каза: По това ще узная че вие сте истински мъже; остави един от братята си тук при мен и вземи храна за глада на домочадието ви и си отидете: 42:34 И доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че сте без шпиони, но вие сте истински хора; така ще ви предам брат ви, и ще търгувате със земята. 42:35 И когато изпразваха чувалите си, ето, всеки пачката пари на човека беше в чувала му: и когато и те, и техните бащата видя пачките с пари, те се уплашиха. 42:36 И баща им Яков им рече: лишихте ме от мен деца: Йосиф го няма и Симеон го няма, а вие ще вземете Вениамин далеч: всички тези неща са против мен. 42:37 И Рувим говори на баща си, казвайки: Убийте двамата ми сина, ако доведа не ти го предай в ръцете ми и аз ще ти го доведа отново. 42:38 А той каза: Синът ми няма да слезе с вас; защото брат му е мъртъв, и той остава сам; ако го сполети зло по пътя, в който вие иди, тогава ще свалиш белите ми коси със скръб в гроба.