Битие
42:1 Сега, когато Яков видя, че в Египет има жито, Яков каза на своите
синове, защо се гледате един друг?
42:2 И той каза: Ето, чух, че има жито в Египет; вземете си
там долу и купи за нас оттам; за да живеем, а не да умрем.
42:3 И десетте братя на Йосиф слязоха да купят жито в Египет.
42:4 Но Вениамин, Иосифовия брат, Яков не изпрати с братята му; за него
каза: Да не би да го сполети зло.
42:5 И израилтяните дойдоха да купят жито сред дошлите;
имаше глад в ханаанската земя.
42:6 Иосиф беше управител на земята и той беше този, на когото се продаваше
всичките люде на земята; и братята на Йосиф дойдоха и се поклониха
себе си пред него с лица към земята.
42:7 И Иосиф видя братята си и ги позна, но се направи странен
към тях и им говореше грубо; и им рече: Откъде
ела ти И те казаха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
42:8 Иосиф позна братята си, но те него не познаха.
42:9 И Иосиф си спомни сънищата, които сънуваше за тях, и каза:
тях: Вие сте шпиони; дойдохте да видите голотата на земята.
42:10 А те му казаха: Не, господарю, но за да купят храна са твоите слуги
идвам.
42:11 Ние всички сме синове на един човек; ние сме истински хора, твоите слуги не са шпиони.
42:12 И той им каза: Не, но вие сте за да видите голотата на земята
идвам.
42:13 И те казаха: Слугите ти са дванадесет братя, синове на един човек в
ханаанската земя; и ето, най-младият е днес с нас
баща, а един не е.
42:14 И Иосиф им каза: Това е, което ви говорих, като казах: Вие
са шпиони:
42:15 С това ще бъдете изпитани: Кълна се в живота на фараона, вие няма да излезете
следователно, освен най-малкият ви брат да дойде тук.
42:16 Изпратете един от вас да доведе брат ви, и вие ще бъдете държани
затвор, за да се докажат думите ви, дали има истина в тях
вие; иначе, кълна се в живота на фараона, вие със сигурност сте шпиони.
42:17 И тури ги всички под стража за три дни.
42:18 И Йосиф им каза на третия ден: Направете това и ще живеете; защото се страхувам
Бог:
42:19 Ако сте истински мъже, нека един от вашите братя бъде вързан в къщата на
вашият затвор; идете, носете жито за глада на вашите къщи;
42:20 Но доведете най-малкия си брат при мене; така ще бъдат и думите ти
проверено и няма да умрете. И те го направиха.
42:21 И те казаха един на друг: Ние наистина сме виновни за нашите
брате, в това, че видяхме мъката на душата му, когато ни молеше,
и не искахме да чуем; затова ни сполетя това бедствие.
42:22 И Рувим им отговори и каза: Не съм ви говорил, казвайки: Не
грях срещу детето; и вие не чухте? следователно, ето, също
кръвта му се изисква.
42:23 И те не знаеха, че Йосиф ги разбира; защото той им говори чрез
преводач.
42:24 И той се обърна от тях и заплака; и се върна при тях
отново, и говори с тях, и взе от тях Симеон, и го върза
пред очите им.
42:25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито и да върнат
парите на всеки в чувала му и да им даде храна за пътя;
и така постъпи с тях.
42:26 И те натовариха ослите си с житото и си отидоха оттам.
42:27 И когато един от тях отвори чувала си, за да даде храна на магарето си в гостилницата,
той забеляза парите си; защото, ето, беше в устата на чувала му.
42:28 И той каза на братята си: Парите ми са върнати; и ето, четно е
в чувала ми; и сърцето им отказа и те се уплашиха, казвайки
един на друг: Какво е това, което Бог ни направи?
42:29 И те дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя и казаха
всичко, което им се случи; казвайки,
42:30 Човекът, който е господарят на земята, ни говори грубо и ни взе
за шпиони на страната.
42:31 И ние му казахме: Ние сме истински хора; ние не сме шпиони:
42:32 Ние сме дванадесет братя, синове на баща ни; един не е, и най-младият
е този ден с нашия баща в Ханаанската земя.
42:33 И човекът, господарят на страната, ни каза: По това ще узная
че вие сте истински мъже; остави един от братята си тук при мен и вземи
храна за глада на домочадието ви и си отидете:
42:34 И доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че сте
без шпиони, но вие сте истински хора; така ще ви предам брат ви,
и ще търгувате със земята.
42:35 И когато изпразваха чувалите си, ето, всеки
пачката пари на човека беше в чувала му: и когато и те, и техните
бащата видя пачките с пари, те се уплашиха.
42:36 И баща им Яков им рече: лишихте ме от мен
деца: Йосиф го няма и Симеон го няма, а вие ще вземете Вениамин
далеч: всички тези неща са против мен.
42:37 И Рувим говори на баща си, казвайки: Убийте двамата ми сина, ако доведа
не ти го предай в ръцете ми и аз ще ти го доведа
отново.
42:38 А той каза: Синът ми няма да слезе с вас; защото брат му е мъртъв,
и той остава сам; ако го сполети зло по пътя, в който вие
иди, тогава ще свалиш белите ми коси със скръб в гроба.