Битие
37:1 И Яков живееше в земята, в която баща му беше странник, в
ханаанска земя.
37:2 Това са поколенията на Яков. Йосиф, който беше на седемнадесет години,
пасеше стадото с братята си; и момчето беше със синовете
от Вала и със синовете на Зелфа, бащините му жени, и Йосиф
донесе на баща си техния зъл доклад.
37:3 Сега Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото той беше
син на старостта му; и той му направи многоцветна дреха.
37:4 И като видяха братята му, че баща им го обича повече от всички негови
братя, те го мразеха и не можеха да говорят мирно с него.
37:5 И Иосиф видя сън и го разказа на братята си; и те се намразиха
него още повече.
37:6 И рече им: Чуйте, моля ви, този сън, който имам
мечтаех:
37:7 Защото, ето, ние връзвахме снопи в полето, и ето, моят сноп
стана и също се изправи; и ето, вашите снопове стояха наоколо
наоколо и направи поклон пред моя сноп.
37:8 И братята му му казаха: Наистина ли ще царуваш над нас? или ще
наистина ли господстваш над нас? И още повече го мразеха
мечтите му и думите му.
37:9 И той сънува още един сън, който разказа на братята си и рече:
Ето, сънувах още един сън; и ето, слънцето и луната
и единадесетте звезди ми се поклониха.
37:10 И той каза това на баща си и на братята си, и на баща си
смъмри го и му каза: Какъв е този сън, който си сънувал?
мечтал? Наистина ли аз, майка ти и братята ти ще дойдем да се поклоним
себе си към теб към земята?
37:11 И братята му му завидяха; но баща му спази думата.
37:12 И братята му отидоха да пасат стадото на баща си в Сихем.
37:13 Тогава Израил рече на Иосифа: Да не пасат твоите братя стадото
Сихем? ела и ще те изпратя при тях. И той му каза: Ето
аз ли съм
37:14 И той му каза: иди, моля, виж дали е добре с твоя
братя, и добре със стадата; и ми извести отново. Така той изпрати
Той излезе от Хевронската долина и дойде в Сихем.
37:15 И един човек го намери, и, ето, той се скиташе из полето;
и човекът го попита, казвайки: Какво търсиш?
37:16 И той каза: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат
техните стада.
37:17 И човекът рече: заминаха оттук; защото ги чух да казват: Нека!
отидете в Дотан. И Йосиф тръгна след братята си и ги намери вътре
Дотан.
37:18 И когато го видяха отдалеч, още преди да се приближи до тях, те
заговорничели срещу него, за да го убият.
37:19 И казаха един на друг: Ето, иде този съновидец.
37:20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в някоя яма,
ще кажем: Някакъв зъл звяр го е изял; и ще видим какво
ще стане от неговите мечти.
37:21 И Рувим чу това и го избави от ръцете им; и каза,
Нека не го убиваме.
37:22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв, а го хвърлете в тази яма
който е в пустинята, и не слагайте ръка на него; че той може да се отърве
от ръцете им, за да го предадат отново на баща му.
37:23 И когато Иосиф дойде при братята си, те
съблече Йосиф от палтото му, разноцветната му дреха, която беше на него;
37:24 И те го взеха и го хвърлиха в яма; и ямата беше празна там
нямаше вода в него.
37:25 И те седнаха да ядат хляб, и те повдигнаха очите си и
погледна, и ето, група исмаилтяни идваха от Галаад с
камилите им, носещи аромати, балсам и смирна, за да го занесат
до Египет.
37:26 И Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием нашите?
брат, и да скриеш кръвта му?
37:27 Елате да го продадем на исмаилтяните и ръката ни да не бъде
върху него; защото той е наш брат и наша плът. И братята му бяха
съдържание.
37:28 Тогава минаваха мадиамски търговци; и те теглиха и вдигнаха
Йосиф извади от ямата и продаде Йосиф на исмаилтяните за двадесет
сребърници; и доведоха Йосиф в Египет.
37:29 И Рувим се върна при ямата; и ето, Йосиф не беше в
яма; и той наема дрехите си.
37:30 И той се върна при братята си и каза: Детето го няма; и аз,
къде да отида
37:31 И те взеха дрехата на Иосифа, заклаха едно яре и го натопиха
козината в кръвта;
37:32 И изпратиха многоцветната дреха и я донесоха на своите
баща; и каза: Това намерихме; познай сега дали е на сина ти
палто или не.
37:33 И той го позна и каза: това е дрехата на сина ми; зъл звяр има
погълна го; Джоузеф без съмнение е разкъсан на парчета.
37:34 И Яков раздра дрехите си и тури вретище на кръста си,
оплакваше сина си много дни.
37:35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той
отказа да бъде утешен; и каза: защото ще сляза в гроба
за сина ми траур. Така баща му плака за него.
37:36 И мадиамците го продадоха в Египет на Потифар, служител на
На фараона и капитан на гвардията.