Битие 37:1 И Яков живееше в земята, в която баща му беше странник, в ханаанска земя. 37:2 Това са поколенията на Яков. Йосиф, който беше на седемнадесет години, пасеше стадото с братята си; и момчето беше със синовете от Вала и със синовете на Зелфа, бащините му жени, и Йосиф донесе на баща си техния зъл доклад. 37:3 Сега Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото той беше син на старостта му; и той му направи многоцветна дреха. 37:4 И като видяха братята му, че баща им го обича повече от всички негови братя, те го мразеха и не можеха да говорят мирно с него. 37:5 И Иосиф видя сън и го разказа на братята си; и те се намразиха него още повече. 37:6 И рече им: Чуйте, моля ви, този сън, който имам мечтаех: 37:7 Защото, ето, ние връзвахме снопи в полето, и ето, моят сноп стана и също се изправи; и ето, вашите снопове стояха наоколо наоколо и направи поклон пред моя сноп. 37:8 И братята му му казаха: Наистина ли ще царуваш над нас? или ще наистина ли господстваш над нас? И още повече го мразеха мечтите му и думите му. 37:9 И той сънува още един сън, който разказа на братята си и рече: Ето, сънувах още един сън; и ето, слънцето и луната и единадесетте звезди ми се поклониха. 37:10 И той каза това на баща си и на братята си, и на баща си смъмри го и му каза: Какъв е този сън, който си сънувал? мечтал? Наистина ли аз, майка ти и братята ти ще дойдем да се поклоним себе си към теб към земята? 37:11 И братята му му завидяха; но баща му спази думата. 37:12 И братята му отидоха да пасат стадото на баща си в Сихем. 37:13 Тогава Израил рече на Иосифа: Да не пасат твоите братя стадото Сихем? ела и ще те изпратя при тях. И той му каза: Ето аз ли съм 37:14 И той му каза: иди, моля, виж дали е добре с твоя братя, и добре със стадата; и ми извести отново. Така той изпрати Той излезе от Хевронската долина и дойде в Сихем. 37:15 И един човек го намери, и, ето, той се скиташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Какво търсиш? 37:16 И той каза: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат техните стада. 37:17 И човекът рече: заминаха оттук; защото ги чух да казват: Нека! отидете в Дотан. И Йосиф тръгна след братята си и ги намери вътре Дотан. 37:18 И когато го видяха отдалеч, още преди да се приближи до тях, те заговорничели срещу него, за да го убият. 37:19 И казаха един на друг: Ето, иде този съновидец. 37:20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в някоя яма, ще кажем: Някакъв зъл звяр го е изял; и ще видим какво ще стане от неговите мечти. 37:21 И Рувим чу това и го избави от ръцете им; и каза, Нека не го убиваме. 37:22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв, а го хвърлете в тази яма който е в пустинята, и не слагайте ръка на него; че той може да се отърве от ръцете им, за да го предадат отново на баща му. 37:23 И когато Иосиф дойде при братята си, те съблече Йосиф от палтото му, разноцветната му дреха, която беше на него; 37:24 И те го взеха и го хвърлиха в яма; и ямата беше празна там нямаше вода в него. 37:25 И те седнаха да ядат хляб, и те повдигнаха очите си и погледна, и ето, група исмаилтяни идваха от Галаад с камилите им, носещи аромати, балсам и смирна, за да го занесат до Египет. 37:26 И Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием нашите? брат, и да скриеш кръвта му? 37:27 Елате да го продадем на исмаилтяните и ръката ни да не бъде върху него; защото той е наш брат и наша плът. И братята му бяха съдържание. 37:28 Тогава минаваха мадиамски търговци; и те теглиха и вдигнаха Йосиф извади от ямата и продаде Йосиф на исмаилтяните за двадесет сребърници; и доведоха Йосиф в Египет. 37:29 И Рувим се върна при ямата; и ето, Йосиф не беше в яма; и той наема дрехите си. 37:30 И той се върна при братята си и каза: Детето го няма; и аз, къде да отида 37:31 И те взеха дрехата на Иосифа, заклаха едно яре и го натопиха козината в кръвта; 37:32 И изпратиха многоцветната дреха и я донесоха на своите баща; и каза: Това намерихме; познай сега дали е на сина ти палто или не. 37:33 И той го позна и каза: това е дрехата на сина ми; зъл звяр има погълна го; Джоузеф без съмнение е разкъсан на парчета. 37:34 И Яков раздра дрехите си и тури вретище на кръста си, оплакваше сина си много дни. 37:35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той отказа да бъде утешен; и каза: защото ще сляза в гроба за сина ми траур. Така баща му плака за него. 37:36 И мадиамците го продадоха в Египет на Потифар, служител на На фараона и капитан на гвардията.