Битие
18:1 И Господ му се яви в равнините на Мамре; и той седна в
врата на палатката в жегата на деня;
18:2 И той вдигна очи и погледна, и ето, трима мъже застанаха до него;
като ги видя, изтича да ги посрещне от вратата на шатрата и се поклони
себе си към земята,
18:3 И каза: Господи мой, ако сега съм намерил благоволение пред очите Ти, не минавай
далеч, моля, от слугата Си:
18:4 Моля, нека донесат малко вода, измийте нозете си и си починете
себе си под дървото:
18:5 И аз ще донеса залък хляб и ще утешите сърцата си; след
че ще преминете; защото затова сте дошли при слугата си. И
те рекоха: Така направи, както си казал.
18:6 И Авраам бързо влезе в шатрата при Сара и рече: Пригответе се
бързо три мери фино брашно, омесете го и направете питки върху
огнище.
18:7 И Авраам се затича при стадото и взе едно теле нежно и добро, и
даде го на млад мъж; и той побърза да го облече.
18:8 И той взе масло и мляко и телето, което беше сготвил, и сложи
то пред тях; и той застана до тях под дървото и те ядоха.
18:9 И те му казаха: Къде е жена ти Сара? И той каза: Ето, вътре
палатката.
18:10 И той каза: Непременно ще се върна при теб според времето на
живот; и ето, жена ти Сара ще има син. И Сара го чу
вратата на палатката, която беше зад него.
18:11 А Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст; и то спря
да бъда със Сара по женски начин.
18:12 Затова Сара се засмя в себе си, като каза: след като остарях
Ще имам ли удоволствие, тъй като и господарят ми е стар?
18:13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя и каза: ще
Аз със сигурност раждам дете, което е старо?
18:14 Има ли нещо трудно за Господа? В уречения час ще се върна
за теб, според времето на живота, и Сара ще има син.
18:15 Тогава Сарра се отрече, като каза: Не съм се смяла; защото тя се страхуваше. И той
каза: Не; но ти се засмя.
18:16 И мъжете станаха оттам и погледнаха към Содом и Авраама
отиде с тях, за да ги доведе по пътя.
18:17 И рече Господ: Да скрия ли от Авраама това, което върша?
18:18 Виждайки, че Авраам със сигурност ще стане велик и силен народ, и
ще бъдат благословени в него всички народи на земята?
18:19 Защото аз го познавам, че ще заповяда на децата си и на дома си
след него и ще пазят пътя Господен, за да вършат правда и
преценка; за да изпълни Господ върху Авраам това, което е казал
негов.
18:20 И рече Господ: защото викът на Содом и Гомор е голям и
защото техният грях е много тежък;
18:21 Сега ще сляза и ще видя дали са направили всичко според това
на вика му, който дойде до мене; и ако не, ще знам.
18:22 И мъжете обърнаха лицата си оттам и отидоха към Содом;
Авраам още стоеше пред Господа.
18:23 И Авраам се приближи и каза: Искаш ли да погубиш и праведния
с нечестивите?
18:24 Може би в града има петдесет праведници, искаш ли и ти
унищожи и не пощади мястото за петдесетте праведници, които са
там?
18:25 Далеч от теб да направиш така, да убиеш праведния
с нечестивите; и че праведните трябва да бъдат като нечестивите, това да бъде
далеч от теб: Съдията на цялата земя няма ли да постъпи право?
18:26 И рече Господ: Ако намеря в Содом петдесет праведници в града,
тогава ще пощадя цялото място заради тях.
18:27 И Авраам отговори и каза: Ето сега, взех да говоря
към ГОСПОДА, който съм само прах и пепел;
18:28 Може би ще липсват петима от петдесетте праведници;
унищожи целия град поради липса на пет? И той каза: Ако намеря там
четиридесет и пет, няма да го унищожа.
18:29 И пак му проговори и рече: може би ще стане
четиридесет намерени там. И той каза: Няма да го направя заради четиридесетте.
18:30 И той му каза: Да не се разгневи Господ, и аз ще говоря:
Може би там ще се намерят тридесет. И той каза: Няма да го направя
направи го, ако намеря там тридесет.
18:31 И той каза: Ето, реших се да говоря на Господа:
Може би там ще бъдат открити двадесет. И той каза: Няма да го направя
унищожи го заради двайсетте.
18:32 И той каза: О, да не се разгневи Господ, и аз ще говоря още, но това
веднъж: Може би десет ще бъдат открити там. И той каза: Няма да го направя
унищожи го заради десетте.
18:33 И Господ си отиде, щом престана да общува с
Авраам: и Авраам се върна на мястото си.