Битие 18:1 И Господ му се яви в равнините на Мамре; и той седна в врата на палатката в жегата на деня; 18:2 И той вдигна очи и погледна, и ето, трима мъже застанаха до него; като ги видя, изтича да ги посрещне от вратата на шатрата и се поклони себе си към земята, 18:3 И каза: Господи мой, ако сега съм намерил благоволение пред очите Ти, не минавай далеч, моля, от слугата Си: 18:4 Моля, нека донесат малко вода, измийте нозете си и си починете себе си под дървото: 18:5 И аз ще донеса залък хляб и ще утешите сърцата си; след че ще преминете; защото затова сте дошли при слугата си. И те рекоха: Така направи, както си казал. 18:6 И Авраам бързо влезе в шатрата при Сара и рече: Пригответе се бързо три мери фино брашно, омесете го и направете питки върху огнище. 18:7 И Авраам се затича при стадото и взе едно теле нежно и добро, и даде го на млад мъж; и той побърза да го облече. 18:8 И той взе масло и мляко и телето, което беше сготвил, и сложи то пред тях; и той застана до тях под дървото и те ядоха. 18:9 И те му казаха: Къде е жена ти Сара? И той каза: Ето, вътре палатката. 18:10 И той каза: Непременно ще се върна при теб според времето на живот; и ето, жена ти Сара ще има син. И Сара го чу вратата на палатката, която беше зад него. 18:11 А Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст; и то спря да бъда със Сара по женски начин. 18:12 Затова Сара се засмя в себе си, като каза: след като остарях Ще имам ли удоволствие, тъй като и господарят ми е стар? 18:13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя и каза: ще Аз със сигурност раждам дете, което е старо? 18:14 Има ли нещо трудно за Господа? В уречения час ще се върна за теб, според времето на живота, и Сара ще има син. 18:15 Тогава Сарра се отрече, като каза: Не съм се смяла; защото тя се страхуваше. И той каза: Не; но ти се засмя. 18:16 И мъжете станаха оттам и погледнаха към Содом и Авраама отиде с тях, за да ги доведе по пътя. 18:17 И рече Господ: Да скрия ли от Авраама това, което върша? 18:18 Виждайки, че Авраам със сигурност ще стане велик и силен народ, и ще бъдат благословени в него всички народи на земята? 18:19 Защото аз го познавам, че ще заповяда на децата си и на дома си след него и ще пазят пътя Господен, за да вършат правда и преценка; за да изпълни Господ върху Авраам това, което е казал негов. 18:20 И рече Господ: защото викът на Содом и Гомор е голям и защото техният грях е много тежък; 18:21 Сега ще сляза и ще видя дали са направили всичко според това на вика му, който дойде до мене; и ако не, ще знам. 18:22 И мъжете обърнаха лицата си оттам и отидоха към Содом; Авраам още стоеше пред Господа. 18:23 И Авраам се приближи и каза: Искаш ли да погубиш и праведния с нечестивите? 18:24 Може би в града има петдесет праведници, искаш ли и ти унищожи и не пощади мястото за петдесетте праведници, които са там? 18:25 Далеч от теб да направиш така, да убиеш праведния с нечестивите; и че праведните трябва да бъдат като нечестивите, това да бъде далеч от теб: Съдията на цялата земя няма ли да постъпи право? 18:26 И рече Господ: Ако намеря в Содом петдесет праведници в града, тогава ще пощадя цялото място заради тях. 18:27 И Авраам отговори и каза: Ето сега, взех да говоря към ГОСПОДА, който съм само прах и пепел; 18:28 Може би ще липсват петима от петдесетте праведници; унищожи целия град поради липса на пет? И той каза: Ако намеря там четиридесет и пет, няма да го унищожа. 18:29 И пак му проговори и рече: може би ще стане четиридесет намерени там. И той каза: Няма да го направя заради четиридесетте. 18:30 И той му каза: Да не се разгневи Господ, и аз ще говоря: Може би там ще се намерят тридесет. И той каза: Няма да го направя направи го, ако намеря там тридесет. 18:31 И той каза: Ето, реших се да говоря на Господа: Може би там ще бъдат открити двадесет. И той каза: Няма да го направя унищожи го заради двайсетте. 18:32 И той каза: О, да не се разгневи Господ, и аз ще говоря още, но това веднъж: Може би десет ще бъдат открити там. И той каза: Няма да го направя унищожи го заради десетте. 18:33 И Господ си отиде, щом престана да общува с Авраам: и Авраам се върна на мястото си.