Езекил 19:1 Надигни и ти оплакване за Израилевите князе, 19:2 И кажи: Коя е майка ти? Лъвица: тя легна сред лъвове, тя отхрани малките си сред млади лъвове. 19:3 И тя отгледа едно от малките си: то стана млад лъв и то се научи да хваща плячката; то поглъщаше мъжете. 19:4 И народите чуха за Него; той беше хванат в тяхната яма, а те доведоха го с вериги в Египетската земя. 19:5 Сега, когато видя, че е чакала, и надеждата й е изгубена, тогава тя взе друго от нейните малки и го направи млад лъв. 19:6 И той ходеше между лъвовете, стана млад лъв и се научиха да хващат плячката и поглъщаха хората. 19:7 И той позна запустелите им палати и опустоши градовете им; и земята запустя и онова, което я изпълва, от неговия шум ревящ. 19:8 Тогава народите се надигнаха против него от всички страни от провинциите, и разпънаха мрежата си върху него: той беше хванат в тяхната яма. 19:9 И го туриха в затвора окован във вериги, и го заведоха при царя на Вавилон: доведоха го в трюмовете, за да изчезне гласът му чуто по планините на Израел. 19:10 Майка ти е като лоза в кръвта ти, насадена при водите; плодовит и пълен с клони поради многото води. 19:11 И тя имаше здрави жезли за скиптрите на онези, които държаха властта, и нея ръстът се извиси сред дебелите клони и тя се появи в нея височина с множеството й клони. 19:12 Но тя беше изтръгната в ярост, тя беше хвърлена на земята, и източен вятър изсуши плода му; силните му пръчки се счупиха и изсъхнаха; огънят ги изгори. 19:13 И сега тя е посадена в пустинята, в суха и жадна земя. 19:14 И от пръта на клоните й излезе огън, който я пояде плод, така че тя няма здрава тояга, която да бъде скиптър за управление. Това е оплакване и ще бъде за оплакване.