Езекил
19:1 Надигни и ти оплакване за Израилевите князе,
19:2 И кажи: Коя е майка ти? Лъвица: тя легна сред лъвове, тя
отхрани малките си сред млади лъвове.
19:3 И тя отгледа едно от малките си: то стана млад лъв и то
се научи да хваща плячката; то поглъщаше мъжете.
19:4 И народите чуха за Него; той беше хванат в тяхната яма, а те
доведоха го с вериги в Египетската земя.
19:5 Сега, когато видя, че е чакала, и надеждата й е изгубена, тогава тя
взе друго от нейните малки и го направи млад лъв.
19:6 И той ходеше между лъвовете, стана млад лъв и
се научиха да хващат плячката и поглъщаха хората.
19:7 И той позна запустелите им палати и опустоши градовете им; и
земята запустя и онова, което я изпълва, от неговия шум
ревящ.
19:8 Тогава народите се надигнаха против него от всички страни от провинциите, и
разпънаха мрежата си върху него: той беше хванат в тяхната яма.
19:9 И го туриха в затвора окован във вериги, и го заведоха при царя на
Вавилон: доведоха го в трюмовете, за да изчезне гласът му
чуто по планините на Израел.
19:10 Майка ти е като лоза в кръвта ти, насадена при водите;
плодовит и пълен с клони поради многото води.
19:11 И тя имаше здрави жезли за скиптрите на онези, които държаха властта, и нея
ръстът се извиси сред дебелите клони и тя се появи в нея
височина с множеството й клони.
19:12 Но тя беше изтръгната в ярост, тя беше хвърлена на земята, и
източен вятър изсуши плода му; силните му пръчки се счупиха и изсъхнаха;
огънят ги изгори.
19:13 И сега тя е посадена в пустинята, в суха и жадна земя.
19:14 И от пръта на клоните й излезе огън, който я пояде
плод, така че тя няма здрава тояга, която да бъде скиптър за управление. Това е
оплакване и ще бъде за оплакване.