Езекил 8:1 И това стана в шестата година, в шестия месец, в петия ден от месеца, когато седях в къщата си и старейшините на Юда седяха пред мен, че ръката на Господа Иеова падна там върху мен. 8:2 Тогава видях, и ето подобие като вид на огън; вид на кръста му дори надолу, огън; и дори от кръста му нагоре, като вид на блясък, като цвят на кехлибар. 8:3 И той протегна формата на ръка и ме хвана за кичура ми глава; и духът ме издигна между земята и небето, и заведе ме във виденията на Бога в Ерусалим, до вратата на вътрешното порта, която гледа към север; където беше седалището на образа на ревност, която провокира към ревност. 8:4 И ето, славата на Израилевия Бог беше там, според видение, което видях в равнината. 8:5 Тогава ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си натам Севера. И така, повдигнах очите си към север и ето на север при портата на олтара това изображение на ревност във входа. 8:6 Още ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят? дори големите мерзости, които израилевият дом извършва тук, които аз трябва да се отдалеча от моето светилище? но се обърнете отново и вие ще види по-големи мерзости. 8:7 И той ме доведе до вратата на двора; и когато погледнах, ето а дупка в стената. 8:8 Тогава той ми каза: Сине човешки, копай сега в стената; и когато го направих вкопана в стената, ето врата. 8:9 И той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които те направи тук. 8:10 И така, влязох и видях; и ето всяка форма на пълзящи неща, и отвратителни зверове и всички идоли на израилевия дом, изобразени по стената наоколо. 8:11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на дома на Израил и всред тях стоеше Яазания, синът на Шафан, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак от тамян тръгна нагоре. 8:12 Тогава той ми каза: Сине човешки, видя ли какво казаха древните Израилевият дом върши по тъмно, всеки в стаите си изображения? защото казват: Господ не ни вижда; ГОСПОД е изоставил земя. 8:13 Той също ми каза: Обърни се още веднъж, и ще видиш по-голямо мерзости, които правят. 8:14 Тогава той ме доведе до вратата на портата на Господния дом, която беше на север; и ето, там седяха жени, които плачеха за Тамуз. 8:15 Тогава той ми каза: Видя ли това, сине човешки? обърни се още отново и ще видиш по-големи мерзости от тези. 8:16 И той ме въведе във вътрешния двор на дома Господен, и, ето, при входа на Господния храм, между притвора и олтара, бяха около двадесет и пет мъже, обърнати с гръб към слепоочието на Господа и лицата им към изток; и се покланяха на слънцето към изток. 8:17 Тогава той ми каза: Видя ли това, сине човешки? Светлина ли е нещо на дома на Юда, че те извършват мерзостите, които те ангажирам се тук? защото те напълниха земята с насилие и имат върнаха се, за да ме разгневят; и ето, те поставиха клона на своите нос. 8:18 Затова и аз ще действам с ярост; окото ми няма да пожали Ще се смиля ли, и макар да викат в ушите ми със силен глас, но няма ли да ги чуя.