Езекил
8:1 И това стана в шестата година, в шестия месец, в петия
ден от месеца, когато седях в къщата си и старейшините на Юда седяха
пред мен, че ръката на Господа Иеова падна там върху мен.
8:2 Тогава видях, и ето подобие като вид на огън;
вид на кръста му дори надолу, огън; и дори от кръста му
нагоре, като вид на блясък, като цвят на кехлибар.
8:3 И той протегна формата на ръка и ме хвана за кичура ми
глава; и духът ме издигна между земята и небето, и
заведе ме във виденията на Бога в Ерусалим, до вратата на вътрешното
порта, която гледа към север; където беше седалището на образа на
ревност, която провокира към ревност.
8:4 И ето, славата на Израилевия Бог беше там, според
видение, което видях в равнината.
8:5 Тогава ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си натам
Севера. И така, повдигнах очите си към север и ето
на север при портата на олтара това изображение на ревност във входа.
8:6 Още ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят? дори
големите мерзости, които израилевият дом извършва тук, които аз
трябва да се отдалеча от моето светилище? но се обърнете отново и вие
ще види по-големи мерзости.
8:7 И той ме доведе до вратата на двора; и когато погледнах, ето а
дупка в стената.
8:8 Тогава той ми каза: Сине човешки, копай сега в стената; и когато го направих
вкопана в стената, ето врата.
8:9 И той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които те
направи тук.
8:10 И така, влязох и видях; и ето всяка форма на пълзящи неща, и
отвратителни зверове и всички идоли на израилевия дом, изобразени
по стената наоколо.
8:11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на дома на
Израил и всред тях стоеше Яазания, синът на Шафан,
всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак от тамян тръгна
нагоре.
8:12 Тогава той ми каза: Сине човешки, видя ли какво казаха древните
Израилевият дом върши по тъмно, всеки в стаите си
изображения? защото казват: Господ не ни вижда; ГОСПОД е изоставил
земя.
8:13 Той също ми каза: Обърни се още веднъж, и ще видиш по-голямо
мерзости, които правят.
8:14 Тогава той ме доведе до вратата на портата на Господния дом, която беше
на север; и ето, там седяха жени, които плачеха за Тамуз.
8:15 Тогава той ми каза: Видя ли това, сине човешки? обърни се още
отново и ще видиш по-големи мерзости от тези.
8:16 И той ме въведе във вътрешния двор на дома Господен, и, ето,
при входа на Господния храм, между притвора и олтара,
бяха около двадесет и пет мъже, обърнати с гръб към слепоочието на
Господа и лицата им към изток; и се покланяха на слънцето
към изток.
8:17 Тогава той ми каза: Видя ли това, сине човешки? Светлина ли е
нещо на дома на Юда, че те извършват мерзостите, които те
ангажирам се тук? защото те напълниха земята с насилие и имат
върнаха се, за да ме разгневят; и ето, те поставиха клона на своите
нос.
8:18 Затова и аз ще действам с ярост; окото ми няма да пожали
Ще се смиля ли, и макар да викат в ушите ми със силен глас,
но няма ли да ги чуя.