Изход 16:1 И те тръгнаха от Елим и цялото общество на синовете на Израел стигнаха до пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец след тяхното излизайки от египетската земя. 16:2 И цялото общество на израилтяните заропта против Моисей и Аарон в пустинята: 16:3 И израилевите синове им рекоха: дано да бяхме умрели! ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме до плътта тенджери и кога ядохме хляб до насита; защото вие ни доведохте напред в тази пустиня, за да убие цялото това събрание с глад. 16:4 Тогава Господ каза на Моисея: Ето, Аз ще валя хляб от небето, Вие; и хората ще излизат и ще събират определена норма всеки ден, за да ги изпитам дали ще ходят по закона Ми, или не. 16:5 И на шестия ден ще го приготвят които внасят; и ще бъде два пъти повече от това, което събират всеки ден. 16:6 И Мойсей и Аарон казаха на всички израилтяни: Вечерта, тогава ще познаете, че Господ ви изведе от Египетската земя; 16:7 И на сутринта тогава ще видите славата Господня; за това той чува вашите роптания против ГОСПОДА; и какво сме ние, че вие? роптаете срещу нас? 16:8 И рече Моисей: Това ще бъде, когато Господ ви предаде в вечер месо за ядене, а сутрин хляб до насита; за това ГОСПОД чува вашите роптания, които роптаете против Него, и какви са ние? вашите роптания не са против нас, а против ГОСПОДА. 16:9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество на синове на Израил, приближете се пред Господа, защото Той чу вашите мърморене. 16:10 И стана така, когато Аарон говори на цялото общество на синовете на Израил, че те погледнаха към пустинята и, ето, славата Господна се яви в облака. 16:11 И Господ говори на Моисея, казвайки: 16:12 Чух роптанията на синовете Израилеви; говори им, казвайки: Вечерта ще ядете месо, а на сутринта ще бъдете пълнени с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. 16:13 И стана така, че привечер пъдпъдъците излязоха и покриха стан: и на сутринта росата лежеше около домакина. 16:14 И когато росата се вдигна, ето, по лицето на в пустинята лежеше малко кръгло нещо, малко като скреж по него земята. 16:15 И когато израилтяните го видяха, казаха си един на друг: Това е манна: защото не знаеха какво беше. И Моисей им каза: Това е хляба, който Господ ви даде да ядете. 16:16 Ето какво заповяда Господ: Съберете го всеки според количеството му, по гомор за всеки човек на вашите лица; вземете всеки за онези, които са в шатрите си. 16:17 И израилтяните направиха така и събраха кой повече, кой по-малко. 16:18 И когато го отмериха с гомор, този, който събра много, получи нищо излишно, и който е събрал малко, няма липса; те се събраха всеки според яденето си. 16:19 И рече Моисей: никой да не оставя от него до сутринта. 16:20 Но те не послушаха Моисея; но някои от тях останаха до сутринта, пускаше червеи и воняше; и Моисей се разгневи с тях. 16:21 И те го събираха всяка сутрин, всеки според както яде; и когато слънцето напечеше, то се стопи. 16:22 И на шестия ден те събраха двойно повече хляб, два гомера за един човек, и всички началници на събранието дойде и каза на Мойсей. 16:23 И той им каза: Това е, което Господ каза: Утре е останалата част от святата събота на ГОСПОДА; печете каквото искате печете днес и варете, че ще варите; и това, което остава сложете за вас, за да ви пазят до сутринта. 16:24 И те го оставиха до сутринта, както беше казал Моисей; и не стана воня, нито имаше червей вътре. 16:25 И рече Моисей: Яжте това днес; защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето. 16:26 Шест дни го събирайте; но на седмия ден, който е събота, в нея няма да има. 16:27 И стана така, че някои от народа излязоха седми ден за събиране, но не намериха нищо. 16:28 И рече Господ на Моисея: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми? и моите закони? 16:29 Вижте, тъй като Господ ви е дал съботата, затова и дава вие на шестия ден хляб за два дни; пребъдете всеки в своето място, никой да не излиза от мястото си на седмия ден. 16:30 Така хората си починаха на седмия ден. 16:31 И домът Израилев го нарече манна; и стана като семена от кориандър, бял; и вкусът му беше като вафли, направени с пчелен мед. 16:32 И Мойсей рече: Това е нещото, което Господ заповядва: Напълнете гомер да се пази за поколенията ви; за да могат да видят хляба с което те храних в пустинята, когато те изведох от египетската земя. 16:33 И рече Моисей на Аарона: Вземи гърне и сложи един гомор, пълен с манна в него и го поставете пред Господа, за да се пази в поколенията ви. 16:34 Както Господ заповяда на Моисея, така Аарон го тури пред свидетелството, да се пази. 16:35 И израилтяните ядоха манна четиридесет години, докато се съвзеха обитавана земя; те ядоха манна, докато стигнаха до границите от ханаанската земя. 16:36 Един омер е десетата част от ефа.