Изход
16:1 И те тръгнаха от Елим и цялото общество на
синовете на Израел стигнаха до пустинята Син, която е между
Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец след тяхното
излизайки от египетската земя.
16:2 И цялото общество на израилтяните заропта против
Моисей и Аарон в пустинята:
16:3 И израилевите синове им рекоха: дано да бяхме умрели!
ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме до плътта
тенджери и кога ядохме хляб до насита; защото вие ни доведохте
напред в тази пустиня, за да убие цялото това събрание с глад.
16:4 Тогава Господ каза на Моисея: Ето, Аз ще валя хляб от небето,
Вие; и хората ще излизат и ще събират определена норма всеки ден,
за да ги изпитам дали ще ходят по закона Ми, или не.
16:5 И на шестия ден ще го приготвят
които внасят; и ще бъде два пъти повече от това, което събират всеки ден.
16:6 И Мойсей и Аарон казаха на всички израилтяни: Вечерта, тогава
ще познаете, че Господ ви изведе от Египетската земя;
16:7 И на сутринта тогава ще видите славата Господня; за това той
чува вашите роптания против ГОСПОДА; и какво сме ние, че вие?
роптаете срещу нас?
16:8 И рече Моисей: Това ще бъде, когато Господ ви предаде в
вечер месо за ядене, а сутрин хляб до насита; за това
ГОСПОД чува вашите роптания, които роптаете против Него, и какви са
ние? вашите роптания не са против нас, а против ГОСПОДА.
16:9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество на
синове на Израил, приближете се пред Господа, защото Той чу вашите
мърморене.
16:10 И стана така, когато Аарон говори на цялото общество на
синовете на Израил, че те погледнаха към пустинята и, ето,
славата Господна се яви в облака.
16:11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
16:12 Чух роптанията на синовете Израилеви; говори им,
казвайки: Вечерта ще ядете месо, а на сутринта ще бъдете
пълнени с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
16:13 И стана така, че привечер пъдпъдъците излязоха и покриха
стан: и на сутринта росата лежеше около домакина.
16:14 И когато росата се вдигна, ето, по лицето на
в пустинята лежеше малко кръгло нещо, малко като скреж по него
земята.
16:15 И когато израилтяните го видяха, казаха си един на друг: Това е
манна: защото не знаеха какво беше. И Моисей им каза: Това е
хляба, който Господ ви даде да ядете.
16:16 Ето какво заповяда Господ: Съберете го всеки
според количеството му, по гомор за всеки човек
на вашите лица; вземете всеки за онези, които са в шатрите си.
16:17 И израилтяните направиха така и събраха кой повече, кой по-малко.
16:18 И когато го отмериха с гомор, този, който събра много, получи
нищо излишно, и който е събрал малко, няма липса; те се събраха
всеки според яденето си.
16:19 И рече Моисей: никой да не оставя от него до сутринта.
16:20 Но те не послушаха Моисея; но някои от тях останаха
до сутринта, пускаше червеи и воняше; и Моисей се разгневи
с тях.
16:21 И те го събираха всяка сутрин, всеки според както яде;
и когато слънцето напечеше, то се стопи.
16:22 И на шестия ден те събраха двойно повече
хляб, два гомера за един човек, и всички началници на събранието
дойде и каза на Мойсей.
16:23 И той им каза: Това е, което Господ каза: Утре
е останалата част от святата събота на ГОСПОДА; печете каквото искате
печете днес и варете, че ще варите; и това, което остава
сложете за вас, за да ви пазят до сутринта.
16:24 И те го оставиха до сутринта, както беше казал Моисей; и не стана
воня, нито имаше червей вътре.
16:25 И рече Моисей: Яжте това днес; защото днес е събота на Господа;
днес няма да го намерите на полето.
16:26 Шест дни го събирайте; но на седмия ден, който е
събота, в нея няма да има.
16:27 И стана така, че някои от народа излязоха
седми ден за събиране, но не намериха нищо.
16:28 И рече Господ на Моисея: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми?
и моите закони?
16:29 Вижте, тъй като Господ ви е дал съботата, затова и дава
вие на шестия ден хляб за два дни; пребъдете всеки в своето
място, никой да не излиза от мястото си на седмия ден.
16:30 Така хората си починаха на седмия ден.
16:31 И домът Израилев го нарече манна; и стана като
семена от кориандър, бял; и вкусът му беше като вафли, направени с
пчелен мед.
16:32 И Мойсей рече: Това е нещото, което Господ заповядва: Напълнете
гомер да се пази за поколенията ви; за да могат да видят хляба
с което те храних в пустинята, когато те изведох
от египетската земя.
16:33 И рече Моисей на Аарона: Вземи гърне и сложи един гомор, пълен с манна
в него и го поставете пред Господа, за да се пази в поколенията ви.
16:34 Както Господ заповяда на Моисея, така Аарон го тури пред свидетелството,
да се пази.
16:35 И израилтяните ядоха манна четиридесет години, докато се съвзеха
обитавана земя; те ядоха манна, докато стигнаха до границите
от ханаанската земя.
16:36 Един омер е десетата част от ефа.