Деянията 27:1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, те предаде Павел и някои други затворници на един на име Юлий, а центурион от групата на Август. 27:2 И като влязохме в кораба на Адрамитиум, ние потеглихме, за да плаваме през бреговете на Азия; един Аристарх, македонец от Солун, е с нас. 27:3 И на следващия ден стигнахме до Сидон. И Юлий учтиво се обърна към него Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се освежи. 27:4 И като потеглихме оттам, плавахме под Кипър, защото ветровете бяха насрещни. 27:5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме до Мира, град в Ликия. 27:6 И там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше към Италия; и той ни постави там. 27:7 И като плавахме бавно много дни, и едвам бяхме дошли срещу Книд, вятърът не ни понасяше, плавахме под Крит, над срещу Salmone; 27:8 И като го подмина с мъка, стигна до място, което се нарича Панаир убежища; близо до който беше град Ласея. 27:9 Сега, когато беше прекарано много време и когато плаването вече беше опасно, понеже постът беше вече минал, Павел ги предупреди, 27:10 И им каза: Господа, виждам, че това пътуване ще бъде с болка и много щети, не само на товара и кораба, но и на живота ни. 27:11 Въпреки това стотникът повярва на господаря и собственика на кораб, повече от тези неща, които бяха казани от Павел. 27:12 И понеже пристанището не беше удобно за зимуване, още повече посъветвани също да си тръгнат оттам, ако по някакъв начин могат да го постигнат Финикия и там да зимува; който е пристанище на Крит и лежи към югозапад и северозапад. 27:13 И когато южният вятър задуха тихо, мислеха, че са получили целта си, губейки оттам, те плаваха близо до Крит. 27:14 Но не след дълго срещу него се надигна бурен вятър, наречен Евроклидон. 27:15 И когато корабът беше хванат и не можа да устои на вятъра, ние остави я да кара. 27:16 И тичайки под един остров, който се нарича Клауда, имахме много работа за идване с лодката: 27:17 И като ги вдигнаха, използваха помощници, за да закрепят кораба; и, страхувайки се да не паднат в плаващите пясъци, опънаха платна и така бяха карани. 27:18 И ние, като бяхме разтърсени от буря, на следващия ден те облекчи кораба; 27:19 И на третия ден изхвърлихме със собствените си ръце оръжието на кораб. 27:20 И когато нито слънце, нито звезди се появиха много дни, и то не малко бурята лежеше върху нас, всяка надежда, че ще бъдем спасени, беше отнета. 27:21 Но след дълго въздържание Павел застана всред тях и каза: Господа, трябваше да ме послушате и да не се откъсвате Крит, и да са спечелили тази вреда и загуба. 27:22 И сега ви увещавам да бъдете в добро настроение, защото няма да има загуба живота на всеки човек сред вас, освен на кораба. 27:23 Защото тази нощ стоеше до мен Божият ангел, чийто съм и кой съм Аз сервирам, 27:24 казвайки: Не бой се, Павле; трябва да бъдеш изправен пред Цезаря; и ето, Бог даде ти всички, които плават с теб. 27:25 Затова, господа, дерзайте, защото вярвам в Бога, че ще бъде дори както ми казаха. 27:26 Но ние трябва да бъдем хвърлени на определен остров. 27:27 Но когато настъпи четиринадесетата нощ, ние бяхме тласнати нагоре-надолу Адрия, около полунощ корабоплавателите решиха, че се приближават до някои държава; 27:28 И проследиха, и намериха двадесет сажена; и когато отидоха малко по-нататък, те отново издигнаха и го намериха на петнадесет фатома. 27:29 Тогава, страхувайки се да не паднем на камъни, те хвърлиха четири котва от кърмата и пожела за деня. 27:30 И когато корабоплавателите се канеха да избягат от кораба, когато го оставиха надолу по лодката в морето, под цвят, сякаш биха хвърлили котви извън носа, 27:31 Павел рече на стотника и на войниците: освен тези да останат корабът, не можете да бъдете спасени. 27:32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне. 27:33 И когато се разсъмна, Павел ги помоли всички да ядат месо, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто се забавихте и продължи гладуването, без да приема нищо. 27:34 Затова ви моля да вземете малко месо, защото това е за вашето здраве, защото нито косъм няма да падне от главата на никой от вас. 27:35 И като каза това, взе хляб и благодари на Бога присъствието на всички тях; и като го разчупи, започна да яде. 27:36 Тогава всички се развеселиха и хапнаха също малко месо. 27:37 И ние бяхме всичко в кораба двеста шестдесет и шестнадесет души. 27:38 И като се нахраниха, облекчиха кораба и го изхвърлиха житото в морето. 27:39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; но откриха a определена рекичка с бряг, към която са били склонни, ако е така възможно, да се напъха в кораба. 27:40 И когато вдигнаха котвите, те се ангажираха морето, разхлаби лентите на кормилото и вдигна грота към вятър и насочен към брега. 27:41 И като паднаха на място, където се срещат две морета, корабът заседна; и предната част се залепи здраво и остана неподвижна, но задната част част беше разбита от мощта на вълните. 27:42 И съветът на войниците беше да убият затворниците, за да не би някой от тях трябва да изплува и да избяга. 27:43 Но стотникът, който желаеше да спаси Павел, ги възпря от намерението им; и заповяда тези, които могат да плуват, да се хвърлят първи в морето и да стигна до сушата: 27:44 А останалите, едни на дъски, а други на счупени части от кораба. И така се случи, че всички избягаха здрави на сушата.