Деянията
27:1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, те
предаде Павел и някои други затворници на един на име Юлий, а
центурион от групата на Август.
27:2 И като влязохме в кораба на Адрамитиум, ние потеглихме, за да плаваме през
бреговете на Азия; един Аристарх, македонец от Солун, е
с нас.
27:3 И на следващия ден стигнахме до Сидон. И Юлий учтиво се обърна към него
Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се освежи.
27:4 И като потеглихме оттам, плавахме под Кипър, защото
ветровете бяха насрещни.
27:5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме до
Мира, град в Ликия.
27:6 И там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше към Италия;
и той ни постави там.
27:7 И като плавахме бавно много дни, и едвам бяхме дошли
срещу Книд, вятърът не ни понасяше, плавахме под Крит, над
срещу Salmone;
27:8 И като го подмина с мъка, стигна до място, което се нарича Панаир
убежища; близо до който беше град Ласея.
27:9 Сега, когато беше прекарано много време и когато плаването вече беше опасно,
понеже постът беше вече минал, Павел ги предупреди,
27:10 И им каза: Господа, виждам, че това пътуване ще бъде с болка
и много щети, не само на товара и кораба, но и на живота ни.
27:11 Въпреки това стотникът повярва на господаря и собственика на
кораб, повече от тези неща, които бяха казани от Павел.
27:12 И понеже пристанището не беше удобно за зимуване, още повече
посъветвани също да си тръгнат оттам, ако по някакъв начин могат да го постигнат
Финикия и там да зимува; който е пристанище на Крит и лежи
към югозапад и северозапад.
27:13 И когато южният вятър задуха тихо, мислеха, че са получили
целта си, губейки оттам, те плаваха близо до Крит.
27:14 Но не след дълго срещу него се надигна бурен вятър, наречен
Евроклидон.
27:15 И когато корабът беше хванат и не можа да устои на вятъра, ние
остави я да кара.
27:16 И тичайки под един остров, който се нарича Клауда, имахме много
работа за идване с лодката:
27:17 И като ги вдигнаха, използваха помощници, за да закрепят кораба;
и, страхувайки се да не паднат в плаващите пясъци, опънаха платна и
така бяха карани.
27:18 И ние, като бяхме разтърсени от буря, на следващия ден те
облекчи кораба;
27:19 И на третия ден изхвърлихме със собствените си ръце оръжието на
кораб.
27:20 И когато нито слънце, нито звезди се появиха много дни, и то не малко
бурята лежеше върху нас, всяка надежда, че ще бъдем спасени, беше отнета.
27:21 Но след дълго въздържание Павел застана всред тях и
каза: Господа, трябваше да ме послушате и да не се откъсвате
Крит, и да са спечелили тази вреда и загуба.
27:22 И сега ви увещавам да бъдете в добро настроение, защото няма да има загуба
живота на всеки човек сред вас, освен на кораба.
27:23 Защото тази нощ стоеше до мен Божият ангел, чийто съм и кой съм
Аз сервирам,
27:24 казвайки: Не бой се, Павле; трябва да бъдеш изправен пред Цезаря; и ето, Бог
даде ти всички, които плават с теб.
27:25 Затова, господа, дерзайте, защото вярвам в Бога, че ще бъде
дори както ми казаха.
27:26 Но ние трябва да бъдем хвърлени на определен остров.
27:27 Но когато настъпи четиринадесетата нощ, ние бяхме тласнати нагоре-надолу
Адрия, около полунощ корабоплавателите решиха, че се приближават до някои
държава;
27:28 И проследиха, и намериха двадесет сажена; и когато отидоха
малко по-нататък, те отново издигнаха и го намериха на петнадесет фатома.
27:29 Тогава, страхувайки се да не паднем на камъни, те хвърлиха четири
котва от кърмата и пожела за деня.
27:30 И когато корабоплавателите се канеха да избягат от кораба, когато го оставиха
надолу по лодката в морето, под цвят, сякаш биха хвърлили
котви извън носа,
27:31 Павел рече на стотника и на войниците: освен тези да останат
корабът, не можете да бъдете спасени.
27:32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне.
27:33 И когато се разсъмна, Павел ги помоли всички да ядат месо,
казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто се забавихте и
продължи гладуването, без да приема нищо.
27:34 Затова ви моля да вземете малко месо, защото това е за вашето здраве, защото
нито косъм няма да падне от главата на никой от вас.
27:35 И като каза това, взе хляб и благодари на Бога
присъствието на всички тях; и като го разчупи, започна да яде.
27:36 Тогава всички се развеселиха и хапнаха също малко месо.
27:37 И ние бяхме всичко в кораба двеста шестдесет и шестнадесет души.
27:38 И като се нахраниха, облекчиха кораба и го изхвърлиха
житото в морето.
27:39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; но откриха a
определена рекичка с бряг, към която са били склонни, ако е така
възможно, да се напъха в кораба.
27:40 И когато вдигнаха котвите, те се ангажираха
морето, разхлаби лентите на кормилото и вдигна грота към
вятър и насочен към брега.
27:41 И като паднаха на място, където се срещат две морета, корабът заседна;
и предната част се залепи здраво и остана неподвижна, но задната част
част беше разбита от мощта на вълните.
27:42 И съветът на войниците беше да убият затворниците, за да не би някой от тях
трябва да изплува и да избяга.
27:43 Но стотникът, който желаеше да спаси Павел, ги възпря от намерението им;
и заповяда тези, които могат да плуват, да се хвърлят първи
в морето и да стигна до сушата:
27:44 А останалите, едни на дъски, а други на счупени части от кораба. И
така се случи, че всички избягаха здрави на сушата.