2 Царе
16:1 И когато Давид беше малко над върха на хълма, ето, Сива
слугата на Мемфивостей го посрещна с два оседлани магарета и
върху тях двеста хляба и сто връзки
стафиди и сто летни плодове и бутилка вино.
16:2 И царят каза на Сива: Какво искаш да кажеш с това? И Зиба каза:
Ослите са за яздене на царския дом; и хлябът и
летни плодове за ядене на младите мъже; и виното, каквото е
припаднал в пустинята може да пие.
16:3 И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Зиба каза на
цар: Ето, той живее в Ерусалим, защото каза: Днес ще
дом Израилев, върнете ми царството на баща ми.
16:4 Тогава царят каза на Сива: Ето, твое е всичко, което принадлежи на
Мемфивостей. И Сива каза: Смирено те умолявам да намеря милост
в твоите очи, господарю мой, царю.
16:5 И когато цар Давид дойде в Бахурим, ето, оттам излезе човек от
семейството на дома на Саул, чието име беше Семей, син на Гера:
той излезе и ругаеше още докато идваше.
16:6 И хвърли камъни по Давида и по всичките слуги на цар Давид;
целият народ и всички силни мъже бяха от дясната му страна и от него
наляво.
16:7 И така каза Семей, когато прокле: Излез, излез, ти, кървав
човече, и ти човече на Велиал:
16:8 Господ върна върху тебе цялата кръв на Сауловия дом, в
чието място ти царуваш; и Господ избави царството
в ръката на сина ти Авесалом; и ето, ти си хванат в ръцете си
пакост, защото ти си кръвен човек.
16:9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: защо трябва да умре този
куче проклина господаря ми краля? нека мина, моля те, и да излетя
неговата глава.
16:10 И царят рече: какво имам аз с вас, Саруини синове? така
нека кълне, защото Господ му каза: Прокълни Давид! СЗО
тогава ще каже: защо направи това?
16:11 И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, сине мой,
който е излязъл от вътрешностите ми, търси живота ми; колко повече сега
този Бенджамит прави ли го? остави го и нека проклина; за ГОСПОДА
му е наредил.
16:12 Може би Господ ще погледне на скръбта ми и Господ
ще ми отвърне добре за ругатните му днес.
16:13 И когато Давид и хората му вървяха по пътя, Семей вървеше по пътя
на хълма срещу него и ругаеше, докато вървеше, и хвърляше камъни по него
него и хвърли прах.
16:14 И царят и всичките люде, които бяха с него, дойдоха уморени и
се освежиха там.
16:15 И Авесалом и всичките люде, израилтяните, дойдоха в Ерусалим,
и Ахитофел с него.
16:16 И когато дойде архиецът Хусай, Давидовият приятел
на Авесалом, че Хусай каза на Авесалом: Бог да пази царя, Бог да пази!
Кралят.
16:17 И Авесалом каза на Хусай: Това ли е твоята милост към приятеля ти? защо
не отиде ли с приятеля си?
16:18 И Хусай каза на Авесалома: Не! но когото Господ и този народ,
и всички мъже на Израил, изберете, негов ще бъда и с него ще бъда
търпя.
16:19 И отново, на кого да служа? не трябва ли да сервирам в присъствието на
синът му? както съм служил пред баща ти, така ще бъда и при теб
присъствие.
16:20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Посъветвайте се помежду си какво да правим
направи.
16:21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при наложниците на баща си,
който е оставил да пази къщата; и целият Израил ще чуе това
ти се отвращаваш от баща си; тогава ръцете на всички, които са
с теб бъди силен.
16:22 И разпънаха шатра за Авесалом на покрива на къщата; и Авесалом
влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил.
16:23 И съветът на Ахитофел, който той съветваше в онези дни, беше като
ако човек се беше допитал до оракула на Бога: така беше и целият съвет на
Ахитофел и с Давид, и с Авесалом.