2 Царе 16:1 И когато Давид беше малко над върха на хълма, ето, Сива слугата на Мемфивостей го посрещна с два оседлани магарета и върху тях двеста хляба и сто връзки стафиди и сто летни плодове и бутилка вино. 16:2 И царят каза на Сива: Какво искаш да кажеш с това? И Зиба каза: Ослите са за яздене на царския дом; и хлябът и летни плодове за ядене на младите мъже; и виното, каквото е припаднал в пустинята може да пие. 16:3 И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Зиба каза на цар: Ето, той живее в Ерусалим, защото каза: Днес ще дом Израилев, върнете ми царството на баща ми. 16:4 Тогава царят каза на Сива: Ето, твое е всичко, което принадлежи на Мемфивостей. И Сива каза: Смирено те умолявам да намеря милост в твоите очи, господарю мой, царю. 16:5 И когато цар Давид дойде в Бахурим, ето, оттам излезе човек от семейството на дома на Саул, чието име беше Семей, син на Гера: той излезе и ругаеше още докато идваше. 16:6 И хвърли камъни по Давида и по всичките слуги на цар Давид; целият народ и всички силни мъже бяха от дясната му страна и от него наляво. 16:7 И така каза Семей, когато прокле: Излез, излез, ти, кървав човече, и ти човече на Велиал: 16:8 Господ върна върху тебе цялата кръв на Сауловия дом, в чието място ти царуваш; и Господ избави царството в ръката на сина ти Авесалом; и ето, ти си хванат в ръцете си пакост, защото ти си кръвен човек. 16:9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: защо трябва да умре този куче проклина господаря ми краля? нека мина, моля те, и да излетя неговата глава. 16:10 И царят рече: какво имам аз с вас, Саруини синове? така нека кълне, защото Господ му каза: Прокълни Давид! СЗО тогава ще каже: защо направи това? 16:11 И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, сине мой, който е излязъл от вътрешностите ми, търси живота ми; колко повече сега този Бенджамит прави ли го? остави го и нека проклина; за ГОСПОДА му е наредил. 16:12 Може би Господ ще погледне на скръбта ми и Господ ще ми отвърне добре за ругатните му днес. 16:13 И когато Давид и хората му вървяха по пътя, Семей вървеше по пътя на хълма срещу него и ругаеше, докато вървеше, и хвърляше камъни по него него и хвърли прах. 16:14 И царят и всичките люде, които бяха с него, дойдоха уморени и се освежиха там. 16:15 И Авесалом и всичките люде, израилтяните, дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. 16:16 И когато дойде архиецът Хусай, Давидовият приятел на Авесалом, че Хусай каза на Авесалом: Бог да пази царя, Бог да пази! Кралят. 16:17 И Авесалом каза на Хусай: Това ли е твоята милост към приятеля ти? защо не отиде ли с приятеля си? 16:18 И Хусай каза на Авесалома: Не! но когото Господ и този народ, и всички мъже на Израил, изберете, негов ще бъда и с него ще бъда търпя. 16:19 И отново, на кого да служа? не трябва ли да сервирам в присъствието на синът му? както съм служил пред баща ти, така ще бъда и при теб присъствие. 16:20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Посъветвайте се помежду си какво да правим направи. 16:21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при наложниците на баща си, който е оставил да пази къщата; и целият Израил ще чуе това ти се отвращаваш от баща си; тогава ръцете на всички, които са с теб бъди силен. 16:22 И разпънаха шатра за Авесалом на покрива на къщата; и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил. 16:23 И съветът на Ахитофел, който той съветваше в онези дни, беше като ако човек се беше допитал до оракула на Бога: така беше и целият съвет на Ахитофел и с Давид, и с Авесалом.