2 Царе 7:1 Тогава Елисей каза: Слушайте словото Господне; Така казва Господ, До утре по това време ще се продаде мярка фино брашно за a сикъл и две мери ечемик за сикъл в портата на Самария. 7:2 Тогава един господар, на чиято ръка се облягаше царят, отговори на Божия човек и каза: Ето, ако ГОСПОД би направил прозорци на небето, можеше ли това нещо бъда? И той каза: Ето, ще го видиш с очите си, но ще да не яде от него. 7:3 И имаше четирима прокажени при влизането в портата; и те казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? 7:4 Ако речем: Ще влезем в града, тогава гладът е в града, и ние ще умрем там; и ако седим мирно тук, ние също ще умрем. Сега затова елате и нека паднем срещу войската на сирийците: ако те спаси ни живи, ще живеем; и ако ни убият, ние просто ще умрем. 7:5 И те станаха в здрач, за да отидат в стана на сирийците; и когато стигнаха до най-крайната част на сирийския стан, ето, там нямаше човек. 7:6 Защото Господ направи така, че сирийската войска да чуе шум колесници и тропот на коне, дори тропот на голямо войнство; и рекоха един на друг: Ето, израилевият цар нае срещу нас царете на хетейците и царете на египтяните да дойдат нас. 7:7 Затова те станаха и избягаха в здрача, и напуснаха шатрите си, и техните коне и техните магарета, дори лагера, какъвто беше, и избягаха живота им. 7:8 И когато тези прокажени стигнаха до най-крайната част на лагера, те си отидоха в една шатра и яде и пи, и отнесе оттам сребро, и злато и дрехи, и отиде и ги скри; и дойде отново и влезе друга шатра и отнесе и там, отиде и я скри. 7:9 Тогава рекоха един на друг: Не сме добре; този ден е ден на добро новини, и ние мълчим: ако изчакаме до утринната светлина, някои пакост ще дойде върху нас; сега, прочее, елате да отидем и да кажем домакинството на царя. 7:10 И така, те дойдоха и повикаха портиера на града; и те им казаха: казвайки: Дойдохме в стана на сирийците, и ето, нямаше човек там, нито глас човешки, но коне вързани, и магарета вързани, и палатките каквито бяха. 7:11 И повика вратарите; и казаха това на царската къща вътре. 7:12 И царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще го направя да ви покажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни; затова излязоха от стана, за да се скрият в полето, казвайки: Когато излязат от града, ще ги хванем живи, и влезте в града. 7:13 И един от слугите му отговори и рече: нека вземе, моля те, пет от останалите коне, които са останали в града, (ето, те са като цялото множество на Израил, което е останало в него: ето, аз кажи, те са като цялото множество израилтяни, които са консумирани:) и нека изпратим да видим. 7:14 И тъй, взеха два колеснични коня; и царят изпрати след войската на сирийците, казвайки: Идете и вижте. 7:15 И тръгнаха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с дрехи и съдове, които сирийците бяха захвърлили в бързината си. И пратениците се върнаха и съобщиха на царя. 7:16 И народът излезе и разграби шатрите на сирийците. Така че а мярка чисто брашно се продаваше за сикъл и две мери ечемик за сикъл, според словото Господне. 7:17 И царят назначи господаря, на чиято ръка се облягаше, да получи и народът го стъпка в портата, и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе него. 7:18 И стана така, че Божият човек беше говорил на царя, казвайки: Две мерки ечемик за сикъл и мярка фино брашно за a сикъл, ще бъде утре около това време при портата на Самария: 7:19 И този господар отговори на Божия човек и каза: Сега, ето, ако ГОСПОД трябва да направи прозорци в небето, може ли такова нещо? И той каза: Ето, ще го видиш с очите си, но няма да ядеш от него. 7:20 И така му се случи, защото народът го стъпка в портата, и той умря.