2 Царе
7:1 Тогава Елисей каза: Слушайте словото Господне; Така казва Господ, До
утре по това време ще се продаде мярка фино брашно за a
сикъл и две мери ечемик за сикъл в портата на Самария.
7:2 Тогава един господар, на чиято ръка се облягаше царят, отговори на Божия човек и
каза: Ето, ако ГОСПОД би направил прозорци на небето, можеше ли това нещо
бъда? И той каза: Ето, ще го видиш с очите си, но ще
да не яде от него.
7:3 И имаше четирима прокажени при влизането в портата; и те
казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?
7:4 Ако речем: Ще влезем в града, тогава гладът е в града,
и ние ще умрем там; и ако седим мирно тук, ние също ще умрем. Сега
затова елате и нека паднем срещу войската на сирийците: ако те
спаси ни живи, ще живеем; и ако ни убият, ние просто ще умрем.
7:5 И те станаха в здрач, за да отидат в стана на сирийците;
и когато стигнаха до най-крайната част на сирийския стан,
ето, там нямаше човек.
7:6 Защото Господ направи така, че сирийската войска да чуе шум
колесници и тропот на коне, дори тропот на голямо войнство; и
рекоха един на друг: Ето, израилевият цар нае срещу нас
царете на хетейците и царете на египтяните да дойдат
нас.
7:7 Затова те станаха и избягаха в здрача, и напуснаха шатрите си, и
техните коне и техните магарета, дори лагера, какъвто беше, и избягаха
живота им.
7:8 И когато тези прокажени стигнаха до най-крайната част на лагера, те си отидоха
в една шатра и яде и пи, и отнесе оттам сребро, и
злато и дрехи, и отиде и ги скри; и дойде отново и влезе
друга шатра и отнесе и там, отиде и я скри.
7:9 Тогава рекоха един на друг: Не сме добре; този ден е ден на добро
новини, и ние мълчим: ако изчакаме до утринната светлина, някои
пакост ще дойде върху нас; сега, прочее, елате да отидем и да кажем
домакинството на царя.
7:10 И така, те дойдоха и повикаха портиера на града; и те им казаха:
казвайки: Дойдохме в стана на сирийците, и ето, нямаше
човек там, нито глас човешки, но коне вързани, и магарета вързани, и
палатките каквито бяха.
7:11 И повика вратарите; и казаха това на царската къща вътре.
7:12 И царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще го направя
да ви покажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни;
затова излязоха от стана, за да се скрият в полето,
казвайки: Когато излязат от града, ще ги хванем живи, и
влезте в града.
7:13 И един от слугите му отговори и рече: нека вземе, моля те,
пет от останалите коне, които са останали в града, (ето,
те са като цялото множество на Израил, което е останало в него: ето, аз
кажи, те са като цялото множество израилтяни, които са
консумирани:) и нека изпратим да видим.
7:14 И тъй, взеха два колеснични коня; и царят изпрати след войската
на сирийците, казвайки: Идете и вижте.
7:15 И тръгнаха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с
дрехи и съдове, които сирийците бяха захвърлили в бързината си.
И пратениците се върнаха и съобщиха на царя.
7:16 И народът излезе и разграби шатрите на сирийците. Така че а
мярка чисто брашно се продаваше за сикъл и две мери ечемик
за сикъл, според словото Господне.
7:17 И царят назначи господаря, на чиято ръка се облягаше, да получи
и народът го стъпка в портата, и той
умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе
него.
7:18 И стана така, че Божият човек беше говорил на царя, казвайки:
Две мерки ечемик за сикъл и мярка фино брашно за a
сикъл, ще бъде утре около това време при портата на Самария:
7:19 И този господар отговори на Божия човек и каза: Сега, ето, ако
ГОСПОД трябва да направи прозорци в небето, може ли такова нещо? И той каза:
Ето, ще го видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
7:20 И така му се случи, защото народът го стъпка в портата,
и той умря.