2 Царе
2:1 И стана така, че когато Господ възнесе Илия на небето чрез а
вихрушка, че Илия отиде с Елисей от Галгал.
2:2 И Илия каза на Елисей: Остани тук, моля те; защото Господ има
изпрати ме в Бетел. И Елисей му каза: Жив е Господ и както
жива е душата ти, няма да те оставя. И така, те слязоха във Ветил.
2:3 И синовете на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей,
и му каза: Знаеш ли, че Господ ще отнеме господаря ти
от главата ти до днес? И той каза: Да, знам го; мълчете.
2:4 И Илия му каза: Елисей, остани тук, моля те; за ГОСПОДА
ме изпрати в Ерихон. И той каза: Жив е Господ и твоят!
жива душа, няма да те оставя. Така те стигнаха до Йерихон.
2:5 И синовете на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и
каза му: Знаеш ли, че Господ ще отнеме господаря ти
главата ти днес? И той отговори: Да, знам го; мълчете.
2:6 И Илия му каза: Остани, моля, тук; защото Господ има
изпрати ме в Йордания. И той каза: Жив е Господ и душата ти!
жив, няма да те оставя. И двамата продължиха.
2:7 И петдесет мъже от синовете на пророците отидоха и застанаха, за да се видят отдалеч
и те двамата застанаха до Йордан.
2:8 И Илия взе мантията си, уви я и удари
води и те се разделиха насам-натам, така че двамата вървяха
на суха земя.
2:9 И когато те преминаха, Илия каза:
Елисей, помоли какво да направя за теб, преди да бъда взет от теб.
И Елисей каза: Моля те, нека бъде двойна част от духа ти
аз
2:10 И той каза: Ти поиска тежко нещо; въпреки това, ако ме видиш
когато бъда взет от теб, така ще ти бъде; но ако не, то
няма да бъде така.
2:11 И тъй като те продължаваха и разговаряха, ето,
явиха се огнена колесница и огнени коне и ги разделиха
двете разделени; и Илия се възнесе във вихрушка на небето.
2:12 И Елисей видя това и извика: Татко мой, татко мой, колесницата на
Израил и неговите конници. И той не го видя повече: и той взе
държи собствените си дрехи и ги наема на две части.
2:13 И взе кожуха на Илия, който падна от него, и се върна,
и застана на брега на Йордан;
2:14 И взе кожуха на Илия, който падна от него, и го удари
води и каза: Къде е Господ, Бог на Илия? и когато той също имаше
удари водите, те се разделиха насам-натам; и Елисей отиде
над.
2:15 И когато синовете на пророците, които трябваше да видят в Ерихон, го видяха,
казаха: Духът на Илия почива върху Елисей. И те дойдоха на себе си
посрещнаха го и му се поклониха до земята.
2:16 И те му казаха: Ето сега, има у слугите ти петдесет
силни мъже; пусни ги, молим те, и потърси господаря си, за да не би
може би Духът Господен го е вдигнал и го е хвърлил върху него
някоя планина или в някоя долина. А той каза: Няма да пращате.
2:17 И когато го увещаваха, докато се засрами, той каза: Изпратете. Изпратиха
следователно петдесет мъже; и три дни го търсиха, но не го намериха.
2:18 И когато дойдоха отново при него (защото той остана в Ерихон), той каза
към тях: Не ви ли казах: Не вървете?
2:19 И мъжете от града казаха на Елисей: Ето, моля те,
положението на този град е приятно, както господарят ми вижда, но водата е
нищо и земята безплодна.
2:20 И той каза: Донесете ми нов съд и турете сол в него. И те
донесе му го.
2:21 И той излезе при извора на водите и хвърли солта там
там и каза: Така казва Господ: Аз излекувах тези води; там
оттам няма да има повече смърт или безплодна земя.
2:22 Така водите бяха изцелени и до днес, според думите на
Елисей, което той каза.
2:23 И оттам се изкачи във Ветил; и като се изкачваше по
начин, излязоха малки деца от града и му се подиграваха,
и му каза: Качи се, плешиво! качи се, плешива глава.
2:24 И той се обърна, погледна ги и ги прокле в името на
Господ. И излязоха две мечки от гората и разтърсаха
четиридесет и две деца от тях.
2:25 И отиде оттам на планината Кармил, и оттам се върна на
Самария.