2 Царе 2:1 И стана така, че когато Господ възнесе Илия на небето чрез а вихрушка, че Илия отиде с Елисей от Галгал. 2:2 И Илия каза на Елисей: Остани тук, моля те; защото Господ има изпрати ме в Бетел. И Елисей му каза: Жив е Господ и както жива е душата ти, няма да те оставя. И така, те слязоха във Ветил. 2:3 И синовете на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей, и му каза: Знаеш ли, че Господ ще отнеме господаря ти от главата ти до днес? И той каза: Да, знам го; мълчете. 2:4 И Илия му каза: Елисей, остани тук, моля те; за ГОСПОДА ме изпрати в Ерихон. И той каза: Жив е Господ и твоят! жива душа, няма да те оставя. Така те стигнаха до Йерихон. 2:5 И синовете на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и каза му: Знаеш ли, че Господ ще отнеме господаря ти главата ти днес? И той отговори: Да, знам го; мълчете. 2:6 И Илия му каза: Остани, моля, тук; защото Господ има изпрати ме в Йордания. И той каза: Жив е Господ и душата ти! жив, няма да те оставя. И двамата продължиха. 2:7 И петдесет мъже от синовете на пророците отидоха и застанаха, за да се видят отдалеч и те двамата застанаха до Йордан. 2:8 И Илия взе мантията си, уви я и удари води и те се разделиха насам-натам, така че двамата вървяха на суха земя. 2:9 И когато те преминаха, Илия каза: Елисей, помоли какво да направя за теб, преди да бъда взет от теб. И Елисей каза: Моля те, нека бъде двойна част от духа ти аз 2:10 И той каза: Ти поиска тежко нещо; въпреки това, ако ме видиш когато бъда взет от теб, така ще ти бъде; но ако не, то няма да бъде така. 2:11 И тъй като те продължаваха и разговаряха, ето, явиха се огнена колесница и огнени коне и ги разделиха двете разделени; и Илия се възнесе във вихрушка на небето. 2:12 И Елисей видя това и извика: Татко мой, татко мой, колесницата на Израил и неговите конници. И той не го видя повече: и той взе държи собствените си дрехи и ги наема на две части. 2:13 И взе кожуха на Илия, който падна от него, и се върна, и застана на брега на Йордан; 2:14 И взе кожуха на Илия, който падна от него, и го удари води и каза: Къде е Господ, Бог на Илия? и когато той също имаше удари водите, те се разделиха насам-натам; и Елисей отиде над. 2:15 И когато синовете на пророците, които трябваше да видят в Ерихон, го видяха, казаха: Духът на Илия почива върху Елисей. И те дойдоха на себе си посрещнаха го и му се поклониха до земята. 2:16 И те му казаха: Ето сега, има у слугите ти петдесет силни мъже; пусни ги, молим те, и потърси господаря си, за да не би може би Духът Господен го е вдигнал и го е хвърлил върху него някоя планина или в някоя долина. А той каза: Няма да пращате. 2:17 И когато го увещаваха, докато се засрами, той каза: Изпратете. Изпратиха следователно петдесет мъже; и три дни го търсиха, но не го намериха. 2:18 И когато дойдоха отново при него (защото той остана в Ерихон), той каза към тях: Не ви ли казах: Не вървете? 2:19 И мъжете от града казаха на Елисей: Ето, моля те, положението на този град е приятно, както господарят ми вижда, но водата е нищо и земята безплодна. 2:20 И той каза: Донесете ми нов съд и турете сол в него. И те донесе му го. 2:21 И той излезе при извора на водите и хвърли солта там там и каза: Така казва Господ: Аз излекувах тези води; там оттам няма да има повече смърт или безплодна земя. 2:22 Така водите бяха изцелени и до днес, според думите на Елисей, което той каза. 2:23 И оттам се изкачи във Ветил; и като се изкачваше по начин, излязоха малки деца от града и му се подиграваха, и му каза: Качи се, плешиво! качи се, плешива глава. 2:24 И той се обърна, погледна ги и ги прокле в името на Господ. И излязоха две мечки от гората и разтърсаха четиридесет и две деца от тях. 2:25 И отиде оттам на планината Кармил, и оттам се върна на Самария.