2 Ездра
14:1 И на третия ден седях под един дъб, и ето,
чу се глас от един храст срещу мен и каза: Ездра,
Есдрас.
14:2 И казах: Ето ме, Господи, и се изправих на краката си.
14:3 Тогава той ми каза: В храста явно се открих
Моисей и разговарях с него, когато моите хора служеха в Египет:
14:4 И аз го изпратих и изведох народа Си от Египет, и го заведох в
планината, където го държах до себе си дълъг сезон,
14:5 И му каза много чудни неща и му разкри тайните на
времена и краят; и му заповяда, като каза:
14:6 Тия думи ще обявиш, а тези ще скриеш.
14:7 И сега ти казвам,
14:8 да сложиш в сърцето си знаменията, които показах, и
сънищата, които си видял, и тълкуванията, които имаш
чу:
14:9 Защото ще бъдеш отнет от всички и отсега нататък
остани с моя Син и с такива като теб, докато настанат времената
приключи.
14:10 Защото светът изгуби младостта си и времената започват да стареят.
14:11 Защото светът е разделен на дванадесет части, а десетте части са
вече няма, и половината от една десета част:
14:12 И остава това, което е след половината от десетата част.
14:13 Сега, прочее, нареди дома си и изобличи народа си, утеха
такива от тях, които са били в беда, а сега се отказват от покварата,
14:14 Пусни от себе си смъртните мисли, отхвърли бремето на човека, отхвърли
сега слабата природа,
14:15 И остави настрана мислите, които са ти най-тежки, и бързай
да избягам от тези времена.
14:16 Защото ще има още по-големи злини от тези, които си видял да се случват
направено по-нататък.
14:17 Защото вижте колко светът ще бъде по-слаб с възрастта, толкова повече
още повече ще се умножат злините върху живеещите там.
14:18 Защото времето изтече далече и лизингът е трудно засега
ускорява бъдещото видение, което си видял.
14:19 Тогава аз отговорих пред тебе и казах:
14:20 Ето, Господи, ще отида, както си ми заповядал, и ще изоблича
хора, които присъстват: но тези, които ще се родят след това, които
ще ги увещава? така светът е потънал в тъмнина, а те – това
живеещите там са без светлина.
14:21 Защото Твоят закон е изгорен, затова никой не знае какво става
на теб или работата, която ще започне.
14:22 Но ако съм намерил благодат пред Тебе, изпрати в мене Светия Дух и
Ще напиша всичко, което е направено в света от началото,
които са написани в Твоя закон, за да могат хората да намерят Твоя път и те
който ще живее в последните дни може да живее.
14:23 И той ми отговори, като каза: Иди си, събери народа и
кажи им, че не те търсят четиридесет дни.
14:24 Но виж, приготви си много чемшири и вземи със себе си Сария,
Дабрия, Селемия, Еканус и Асиел, тези пет, които са готови да пишат
бързо;
14:25 И ела тук, и аз ще запаля свещ на разбиране в твоя
сърце, което няма да бъде угасено, докато не бъдат извършени нещата, които
ще започнеш да пишеш.
14:26 И когато направиш, някои неща ще публикуваш, а някои неща
ще покажеш тайно на мъдрите: утре този час ще
започнете да пишете.
14:27 Тогава излязох, както той заповяда, и събрах целия народ
заедно и казаха,
14:28 Чуй тези думи, Израилю.
14:29 Нашите бащи в началото бяха пришълци в Египет, откъдето те
бяха доставени:
14:30 И получиха закона на живота, който те не опазиха, който и вие имате
престъпил след тях.
14:31 Тогава земята, тъкмо земята на Сион, беше разделена между вас чрез жребий, но
бащите ви и вие самите сте вършили неправда и не сте
спазваше пътищата, които Всевишният ти заповяда.
14:32 И тъй като той е праведен съдия, той отне от вас във времето
нещо, което той ти е дал.
14:33 И сега сте тук и вашите братя между вас.
14:34 Следователно, ако е така, вие ще покорите собственото си разбиране и
реформирайте сърцата си, ще останете живи и след смъртта ще
получи милост.
14:35 Защото след смъртта ще дойде съдът, когато ще живеем отново; и
тогава имената на праведните ще бъдат явни и делата на
нечестиви ще бъдат обявени.
14:36 И тъй, никой да не идва при мене сега, нито да ме търси тия четиридесет
дни.
14:37 И така, аз взех петимата мъже, както ми заповяда, и отидохме в полето,
и остана там.
14:38 И на следващия ден, ето, глас ме повика и каза: Ездра, отвори си
уста и питие, което ти давам да пиеш.
14:39 Тогава отворих устата си и, ето, той ми даде пълна чаша, която беше
пълен сякаш с вода, но цветът му беше като огън.
14:40 И аз го взех и пих; и когато пих от него, сърцето ми изрече
разум и мъдрост растяха в гърдите ми, защото духът ми укрепна
паметта ми:
14:41 И устата ми се отвори и не се затвори вече.
14:42 Всевишният даде разбиране на петимата мъже и те написаха
чудесни видения от нощта, които бяха разказани, които те не знаеха: и
седяха четиридесет дни и пишеха през деня, а през нощта ядяха
хляб.
14:43 Що се отнася до мен. Денем говорех, а нощем не сдържах езика си.
14:44 За четиридесет дни те написаха двеста и четири книги.
14:45 И стана така, когато се изпълниха четиридесетте дни, че Всевишният
говори, казвайки: Първото, което си написал, публикувай открито, че
достойни и недостойни могат да го прочетат:
14:46 Но запазете седемдесетте последни, за да ги предадете само на такива
бъди мъдър сред хората:
14:47 Защото в тях е изворът на разума, изворът на мъдростта и
потокът от знания.
14:48 И аз го направих.