2 Ездра 14:1 И на третия ден седях под един дъб, и ето, чу се глас от един храст срещу мен и каза: Ездра, Есдрас. 14:2 И казах: Ето ме, Господи, и се изправих на краката си. 14:3 Тогава той ми каза: В храста явно се открих Моисей и разговарях с него, когато моите хора служеха в Египет: 14:4 И аз го изпратих и изведох народа Си от Египет, и го заведох в планината, където го държах до себе си дълъг сезон, 14:5 И му каза много чудни неща и му разкри тайните на времена и краят; и му заповяда, като каза: 14:6 Тия думи ще обявиш, а тези ще скриеш. 14:7 И сега ти казвам, 14:8 да сложиш в сърцето си знаменията, които показах, и сънищата, които си видял, и тълкуванията, които имаш чу: 14:9 Защото ще бъдеш отнет от всички и отсега нататък остани с моя Син и с такива като теб, докато настанат времената приключи. 14:10 Защото светът изгуби младостта си и времената започват да стареят. 14:11 Защото светът е разделен на дванадесет части, а десетте части са вече няма, и половината от една десета част: 14:12 И остава това, което е след половината от десетата част. 14:13 Сега, прочее, нареди дома си и изобличи народа си, утеха такива от тях, които са били в беда, а сега се отказват от покварата, 14:14 Пусни от себе си смъртните мисли, отхвърли бремето на човека, отхвърли сега слабата природа, 14:15 И остави настрана мислите, които са ти най-тежки, и бързай да избягам от тези времена. 14:16 Защото ще има още по-големи злини от тези, които си видял да се случват направено по-нататък. 14:17 Защото вижте колко светът ще бъде по-слаб с възрастта, толкова повече още повече ще се умножат злините върху живеещите там. 14:18 Защото времето изтече далече и лизингът е трудно засега ускорява бъдещото видение, което си видял. 14:19 Тогава аз отговорих пред тебе и казах: 14:20 Ето, Господи, ще отида, както си ми заповядал, и ще изоблича хора, които присъстват: но тези, които ще се родят след това, които ще ги увещава? така светът е потънал в тъмнина, а те – това живеещите там са без светлина. 14:21 Защото Твоят закон е изгорен, затова никой не знае какво става на теб или работата, която ще започне. 14:22 Но ако съм намерил благодат пред Тебе, изпрати в мене Светия Дух и Ще напиша всичко, което е направено в света от началото, които са написани в Твоя закон, за да могат хората да намерят Твоя път и те който ще живее в последните дни може да живее. 14:23 И той ми отговори, като каза: Иди си, събери народа и кажи им, че не те търсят четиридесет дни. 14:24 Но виж, приготви си много чемшири и вземи със себе си Сария, Дабрия, Селемия, Еканус и Асиел, тези пет, които са готови да пишат бързо; 14:25 И ела тук, и аз ще запаля свещ на разбиране в твоя сърце, което няма да бъде угасено, докато не бъдат извършени нещата, които ще започнеш да пишеш. 14:26 И когато направиш, някои неща ще публикуваш, а някои неща ще покажеш тайно на мъдрите: утре този час ще започнете да пишете. 14:27 Тогава излязох, както той заповяда, и събрах целия народ заедно и казаха, 14:28 Чуй тези думи, Израилю. 14:29 Нашите бащи в началото бяха пришълци в Египет, откъдето те бяха доставени: 14:30 И получиха закона на живота, който те не опазиха, който и вие имате престъпил след тях. 14:31 Тогава земята, тъкмо земята на Сион, беше разделена между вас чрез жребий, но бащите ви и вие самите сте вършили неправда и не сте спазваше пътищата, които Всевишният ти заповяда. 14:32 И тъй като той е праведен съдия, той отне от вас във времето нещо, което той ти е дал. 14:33 И сега сте тук и вашите братя между вас. 14:34 Следователно, ако е така, вие ще покорите собственото си разбиране и реформирайте сърцата си, ще останете живи и след смъртта ще получи милост. 14:35 Защото след смъртта ще дойде съдът, когато ще живеем отново; и тогава имената на праведните ще бъдат явни и делата на нечестиви ще бъдат обявени. 14:36 И тъй, никой да не идва при мене сега, нито да ме търси тия четиридесет дни. 14:37 И така, аз взех петимата мъже, както ми заповяда, и отидохме в полето, и остана там. 14:38 И на следващия ден, ето, глас ме повика и каза: Ездра, отвори си уста и питие, което ти давам да пиеш. 14:39 Тогава отворих устата си и, ето, той ми даде пълна чаша, която беше пълен сякаш с вода, но цветът му беше като огън. 14:40 И аз го взех и пих; и когато пих от него, сърцето ми изрече разум и мъдрост растяха в гърдите ми, защото духът ми укрепна паметта ми: 14:41 И устата ми се отвори и не се затвори вече. 14:42 Всевишният даде разбиране на петимата мъже и те написаха чудесни видения от нощта, които бяха разказани, които те не знаеха: и седяха четиридесет дни и пишеха през деня, а през нощта ядяха хляб. 14:43 Що се отнася до мен. Денем говорех, а нощем не сдържах езика си. 14:44 За четиридесет дни те написаха двеста и четири книги. 14:45 И стана така, когато се изпълниха четиридесетте дни, че Всевишният говори, казвайки: Първото, което си написал, публикувай открито, че достойни и недостойни могат да го прочетат: 14:46 Но запазете седемдесетте последни, за да ги предадете само на такива бъди мъдър сред хората: 14:47 Защото в тях е изворът на разума, изворът на мъдростта и потокът от знания. 14:48 И аз го направих.