2 Ездра 10:1 И стана така, че когато синът ми влезе на сватбата си камера, той падна и умря. 10:2 Тогава всички съборихме светлините и всичките ми съседи се надигнаха утеши ме: така си починах до втория ден през нощта. 10:3 И стана така, че когато всички те си тръгнаха да ме утешават, на край може да съм тих; тогава станах през нощта и избягах, и дойдох тук в това поле, както виждаш. 10:4 И сега смятам да не се връщам в града, а да остана тук и нито да ям, нито да пия, но непрестанно да скърбя и да постя, докато аз умирам. 10:5 Тогава оставих размишленията, в които бях, и й говорих с гняв, казвайки, 10:6 Ти, глупава жено повече от всички, не виждаш ли нашата печал и какво се случва с нас? 10:7 Как нашата майка Сион е изпълнена с всякаква тежест и много смирена, траур много болезнено? 10:8 И сега, като виждаме, че всички скърбим и сме тъжни, защото всички сме в тежест, тъгуваш ли за един син? 10:9 Защото попитай земята, и тя ще ти каже, че тя е тази, която трябва да скърби за падането на толкова много, които растат върху нея. 10:10 Защото от нея всичко произлезе отначало, и от нея ще излязат всички останали идват, и ето, те вървят почти всички в погибел, и а множество от тях е напълно изкоренено. 10:11 Тогава кой би трябвало да скърби повече от нея, която е загубила толкова голяма а множество; а не ти, за което съжаляваш освен за едно? 10:12 Но ако ми кажеш: Моят плач не е като земния, защото изгубих плода на утробата си, с който родих болки и голи от скърби; 10:13 Но земята не е така, защото множеството, присъстващо на нея според курсът на земята си отиде, както дойде: 10:14 Тогава ти казвам: Както си родила с труд; дори така и земята е дала плода си, а именно човека, откакто започвайки с този, който я е направил. 10:15 Сега, прочее, задръж скръбта си за себе си и я понасяй смело това, което те е сполетяло. 10:16 Защото, ако признаеш решението на Бога да бъдеш справедлив, както ще приемеш сина си навреме, така и ще бъдеш похвален сред жените. 10:17 Иди, прочее, в града при мъжа си. 10:18 И тя ми каза: това няма да направя; няма да отида в града, но тук ще умра. 10:19 Затова продължих да говоря с нея и казах: 10:20 Недей така, но се посъветвай. от мен: за колко са несгодите на Сион? утешавайте се от скръбта на Йерусалим. 10:21 Защото виждаш, че светилището ни е опустошено, олтарът ни съборен, нашият храм е разрушен; 10:22 Нашият псалтир е положен на земята, нашата песен е заглушена, нашата радостта е към края си, светлината на нашия светилник е угаснала, ковчегът на нашия завет е развален, нашите свети неща са осквернени и името това, което се призовава към нас, е почти осквернено: нашите деца са подложени на срам, нашите свещеници са изгорени, нашите левити са отишли в плен, нашите девиците са осквернени и жените ни грабени; нашите праведници носеха далеч, нашите малки са унищожени, нашите млади мъже са доведени в робство, и нашите силни мъже станаха слаби; 10:23 И, което е най-великото от всичко, печатът на Сион вече я загуби чест; защото тя е предадена в ръцете на онези, които ни мразят. 10:24 Затова отърси се от голямата си тежест и отхвърли множеството от скърби, за да може Могъщият отново да бъде милостив към теб и Всевишният ще ти даде почивка и облекчение от труда ти. 10:25 И когато говорех с нея, ето лицето й върху нея внезапно блесна изключително много и лицето й блесна, така че аз страхуваше се от нея и разсъждаваше какво би могло да бъде. 10:26 И, ето, внезапно тя извика много страшно, така че земята се разтресе от шума на жената. 10:27 И погледнах, и ето, жената вече не ми се яви, но там беше построен град и голямо място се появи от него основи: тогава се уплаших, извиках със силен глас и казах: 10:28 Къде е ангелът Уриил, който пръв дойде при мене? защото той има накара ме да изпадна в много трансове и краят ми се превърна в корупцията и моята молитва за изобличение. 10:29 И докато говорех тези думи, ето, той дойде при мен и погледна над мен. 10:30 И ето, аз лежах като мъртъв, и моето разбиране беше взе от мен; и той ме хвана за дясната ръка и ме утеши, и изправи ме на крака и ми каза: 10:31 Какво става с теб? и защо си толкова разтревожен? и защо е твоя разумът ти се смути и мислите на сърцето ти? 10:32 И казах: защото ти ме изостави, и въпреки това направих според Твоите думи и аз отидох на полето, и ето, видях и пак видях, че не мога да изразя. 10:33 И той ми каза: Стани мъжествено и аз ще те посъветвам. 10:34 Тогава рекох: Говори, господарю мой, в мен; само не ме оставяй, за да не умра разочаровам надеждата ми. 10:35 Защото видях, че не знаех, и чух, че не знам. 10:36 Или усетът ми е измамен, или душата ми в съня? 10:37 Сега, прочее, моля те, кажи на слугата си това визия. 10:38 Тогава той ми отговори и рече: изслушай ме и ще ти кажа, и кажи ти защо се страхуваш: защото Всевишният ще разкрие много тайни неща за теб. 10:39 Той видя, че пътят ти е прав, защото скърбиш постоянно за Твоя народ и направете голямо оплакване за Сион. 10:40 И така, това е значението на видението, което ти видя наскоро: 10:41 Видял си скърбяща жена и започнал да я утешаваш; 10:42 Но сега вече не виждаш подобието на жената, но се появи за тебе се построи град. 10:43 И тъй като тя ти каза за смъртта на сина си, това е решението: 10:44 Тази жена, която ти видя, е Сион; и понеже тя ти каза: дори онази, която виждаш като построен град, 10:45 Тъй като, казвам, тя ти каза, че е била на тридесет години безплодни: това са тридесетте години, през които не е направен принос нея. 10:46 Но след тридесет години Соломон построи града и принесе приноси: и след това роди на безплодната син. 10:47 И тъй като тя ти каза, че го е отхранила с труд: това беше жилището в Ерусалим. 10:48 Но тъй като тя ти каза, че синът ми ще се ожени камерата се случи да се провали и умря: това беше разрушението, което дойде в Ерусалим. 10:49 И, ето, ти видя нейното подобие, и защото тя скърбеше за нея сине, ти започна да я утешаваш: и от тези неща, които имат случайно, те ще бъдат отворени пред вас. 10:50 Защото сега Всевишният вижда, че си наскърбен непресторено, и страдаш от цялото си сърце за нея, така че той ти показа блясъка на нейната слава и великолепието на нейната красота; 10:51 И затова ти казах да останеш в полето, където нямаше къща построен: 10:52 Защото знаех, че Всевишният ще ти покаже това. 10:53 Затова ти заповядах да отидеш на полето, където няма основа всяка сграда беше. 10:54 Защото там е мястото, където Всевишният започва да показва своя град не може ли ничия сграда да устои. 10:55 И тъй, не бой се, нека не се плаши сърцето ти, но върви си навътре и вижте красотата и величието на сградата очите ти могат да видят: 10:56 И тогава ще чуеш толкова, колкото ушите ти могат да разберат. 10:57 Защото ти си благословен над много други и си призован от Всевишния; и така са, но малко. 10:58 Но утре през нощта ще останеш тук; 10:59 И така Всевишният ще ти покаже видения за високите неща, които Всевишният ще направи с онези, които живеят на земята в последните дни. Така спах тази нощ и още една, както ми заповяда.