2 Ездра
10:1 И стана така, че когато синът ми влезе на сватбата си
камера, той падна и умря.
10:2 Тогава всички съборихме светлините и всичките ми съседи се надигнаха
утеши ме: така си починах до втория ден през нощта.
10:3 И стана така, че когато всички те си тръгнаха да ме утешават, на
край може да съм тих; тогава станах през нощта и избягах, и дойдох тук
в това поле, както виждаш.
10:4 И сега смятам да не се връщам в града, а да остана тук и
нито да ям, нито да пия, но непрестанно да скърбя и да постя, докато аз
умирам.
10:5 Тогава оставих размишленията, в които бях, и й говорих с гняв,
казвайки,
10:6 Ти, глупава жено повече от всички, не виждаш ли нашата печал и
какво се случва с нас?
10:7 Как нашата майка Сион е изпълнена с всякаква тежест и много смирена,
траур много болезнено?
10:8 И сега, като виждаме, че всички скърбим и сме тъжни, защото всички сме в тежест,
тъгуваш ли за един син?
10:9 Защото попитай земята, и тя ще ти каже, че тя е тази, която трябва
да скърби за падането на толкова много, които растат върху нея.
10:10 Защото от нея всичко произлезе отначало, и от нея ще излязат всички останали
идват, и ето, те вървят почти всички в погибел, и а
множество от тях е напълно изкоренено.
10:11 Тогава кой би трябвало да скърби повече от нея, която е загубила толкова голяма а
множество; а не ти, за което съжаляваш освен за едно?
10:12 Но ако ми кажеш: Моят плач не е като земния,
защото изгубих плода на утробата си, с който родих
болки и голи от скърби;
10:13 Но земята не е така, защото множеството, присъстващо на нея според
курсът на земята си отиде, както дойде:
10:14 Тогава ти казвам: Както си родила с труд; дори
така и земята е дала плода си, а именно човека, откакто
започвайки с този, който я е направил.
10:15 Сега, прочее, задръж скръбта си за себе си и я понасяй смело
това, което те е сполетяло.
10:16 Защото, ако признаеш решението на Бога да бъдеш справедлив,
както ще приемеш сина си навреме, така и ще бъдеш похвален сред жените.
10:17 Иди, прочее, в града при мъжа си.
10:18 И тя ми каза: това няма да направя; няма да отида в града,
но тук ще умра.
10:19 Затова продължих да говоря с нея и казах:
10:20 Недей така, но се посъветвай. от мен: за колко са несгодите на
Сион? утешавайте се от скръбта на Йерусалим.
10:21 Защото виждаш, че светилището ни е опустошено, олтарът ни съборен,
нашият храм е разрушен;
10:22 Нашият псалтир е положен на земята, нашата песен е заглушена, нашата
радостта е към края си, светлината на нашия светилник е угаснала, ковчегът
на нашия завет е развален, нашите свети неща са осквернени и името
това, което се призовава към нас, е почти осквернено: нашите деца са подложени на
срам, нашите свещеници са изгорени, нашите левити са отишли в плен, нашите
девиците са осквернени и жените ни грабени; нашите праведници носеха
далеч, нашите малки са унищожени, нашите млади мъже са доведени в робство,
и нашите силни мъже станаха слаби;
10:23 И, което е най-великото от всичко, печатът на Сион вече я загуби
чест; защото тя е предадена в ръцете на онези, които ни мразят.
10:24 Затова отърси се от голямата си тежест и отхвърли множеството
от скърби, за да може Могъщият отново да бъде милостив към теб и
Всевишният ще ти даде почивка и облекчение от труда ти.
10:25 И когато говорех с нея, ето лицето й върху нея
внезапно блесна изключително много и лицето й блесна, така че аз
страхуваше се от нея и разсъждаваше какво би могло да бъде.
10:26 И, ето, внезапно тя извика много страшно, така че
земята се разтресе от шума на жената.
10:27 И погледнах, и ето, жената вече не ми се яви, но там
беше построен град и голямо място се появи от него
основи: тогава се уплаших, извиках със силен глас и казах:
10:28 Къде е ангелът Уриил, който пръв дойде при мене? защото той има
накара ме да изпадна в много трансове и краят ми се превърна в
корупцията и моята молитва за изобличение.
10:29 И докато говорех тези думи, ето, той дойде при мен и погледна
над мен.
10:30 И ето, аз лежах като мъртъв, и моето разбиране беше
взе от мен; и той ме хвана за дясната ръка и ме утеши, и
изправи ме на крака и ми каза:
10:31 Какво става с теб? и защо си толкова разтревожен? и защо е твоя
разумът ти се смути и мислите на сърцето ти?
10:32 И казах: защото ти ме изостави, и въпреки това направих според
Твоите думи и аз отидох на полето, и ето, видях и пак видях,
че не мога да изразя.
10:33 И той ми каза: Стани мъжествено и аз ще те посъветвам.
10:34 Тогава рекох: Говори, господарю мой, в мен; само не ме оставяй, за да не умра
разочаровам надеждата ми.
10:35 Защото видях, че не знаех, и чух, че не знам.
10:36 Или усетът ми е измамен, или душата ми в съня?
10:37 Сега, прочее, моля те, кажи на слугата си това
визия.
10:38 Тогава той ми отговори и рече: изслушай ме и ще ти кажа, и
кажи ти защо се страхуваш: защото Всевишният ще разкрие много
тайни неща за теб.
10:39 Той видя, че пътят ти е прав, защото скърбиш постоянно
за Твоя народ и направете голямо оплакване за Сион.
10:40 И така, това е значението на видението, което ти видя наскоро:
10:41 Видял си скърбяща жена и започнал да я утешаваш;
10:42 Но сега вече не виждаш подобието на жената, но се появи
за тебе се построи град.
10:43 И тъй като тя ти каза за смъртта на сина си, това е решението:
10:44 Тази жена, която ти видя, е Сион; и понеже тя ти каза:
дори онази, която виждаш като построен град,
10:45 Тъй като, казвам, тя ти каза, че е била на тридесет години
безплодни: това са тридесетте години, през които не е направен принос
нея.
10:46 Но след тридесет години Соломон построи града и принесе приноси:
и след това роди на безплодната син.
10:47 И тъй като тя ти каза, че го е отхранила с труд: това беше
жилището в Ерусалим.
10:48 Но тъй като тя ти каза, че синът ми ще се ожени
камерата се случи да се провали и умря: това беше разрушението, което
дойде в Ерусалим.
10:49 И, ето, ти видя нейното подобие, и защото тя скърбеше за нея
сине, ти започна да я утешаваш: и от тези неща, които имат
случайно, те ще бъдат отворени пред вас.
10:50 Защото сега Всевишният вижда, че си наскърбен непресторено, и
страдаш от цялото си сърце за нея, така че той ти показа
блясъка на нейната слава и великолепието на нейната красота;
10:51 И затова ти казах да останеш в полето, където нямаше къща
построен:
10:52 Защото знаех, че Всевишният ще ти покаже това.
10:53 Затова ти заповядах да отидеш на полето, където няма основа
всяка сграда беше.
10:54 Защото там е мястото, където Всевишният започва да показва своя град
не може ли ничия сграда да устои.
10:55 И тъй, не бой се, нека не се плаши сърцето ти, но върви си
навътре и вижте красотата и величието на сградата
очите ти могат да видят:
10:56 И тогава ще чуеш толкова, колкото ушите ти могат да разберат.
10:57 Защото ти си благословен над много други и си призован от Всевишния;
и така са, но малко.
10:58 Но утре през нощта ще останеш тук;
10:59 И така Всевишният ще ти покаже видения за високите неща, които
Всевишният ще направи с онези, които живеят на земята в последните дни.
Така спах тази нощ и още една, както ми заповяда.