2 Ездра 4:1 И ангелът, който беше изпратен при мен, чието име беше Уриил, ми даде отговор, 4:2 И каза: Сърцето ти е стигнало твърде далеч в този свят и мислиш ли, разбирам пътя на Всевишния? 4:3 Тогава казах: Да, господарю мой. И той ми отговори и каза: Пратен съм да ти покажа три пътя и да изложа пред теб три подобия: 4:4 От което, ако можеш да ме обявиш за такъв, ще ти покажа и начина, по който искаш да видиш и аз ще ти покажа откъде идва нечестивото сърце идва. 4:5 И аз казах: Разказвай, господарю мой. Тогава той ми каза: Върви, претегли ме тежестта на огъня, или ме измери силата на вятъра, или ме призови отново отминалия ден. 4:6 Тогава аз отговорих и казах: Кой човек може да направи това, това ти трябва ли да ме питаш такива неща? 4:7 И той ми каза: Ако трябва да те попитам колко големи са жилищата в всред морето, или колко извора има в началото на бездната, или колко извора има над небесния свод, или кои са изтичащите от рая: 4:8 Може би ще ми кажеш: Никога не съм слизал в бездната, нито още в ада, нито някога съм се качвал на небето. 4:9 Но сега те помолих само за огъня и вятъра и за денят, през който си преминал, и нещата, от които си тръгнал не могат да бъдат разделени и въпреки това не можеш ли да ми дадеш отговор за тях. 4:10 Той ми каза още: Твоите собствени неща и такива, които са пораснали с теб не можеш ли да знаеш; 4:11 Как тогава твоят съд ще може да разбере пътя на Всевишния, и светът сега е външно покварен, за да разбере корупция, която е очевидна в очите ми? 4:12 Тогава му казах: По-добре да ни нямаше, отколкото това трябва да живеем все още в нечестие и да страдаме, и да не знаем поради което. 4:13 Той ми отговори и рече: отидох в гора в полето и дърветата се съветваха, 4:14 И каза: Елате да отидем да воюваме срещу морето, за да може тръгнете пред нас и за да можем да направим още гори. 4:15 По същия начин се съветваха и морските потоци и рекоха: Ела, нека се изкачим и покорим горите на равнината, за да можем и там направи ни друга държава. 4:16 Мисълта за дървата беше напразна, защото огънят дойде и ги погълна. 4:17 Мисълта за морските наводнения също отпадна, защото пясък се изправи и ги спря. 4:18 Ако сега бяхте съдия между тези двамата, кого бихте започнали оправдавам? или кого ще осъдиш? 4:19 Аз отговорих и казах: Наистина и двамата имат глупава мисъл измислено, защото земята е дадена на дървото и морето също има мястото му да понесе наводненията му. 4:20 Тогава той ми отговори и рече: Правилно си отсъдил, но защо не съдиш ли и себе си? 4:21 Защото както земята е дадена на дървото, така и морето на неговия наводнения: дори и жителите на земята да не разберат нищо но това, което е на земята, и този, който живее над небесата може да разбере само нещата, които са над височината на небесата. 4:22 Тогава аз отговорих и казах: моля Ти се, Господи, дай ми разбиране: 4:23 Защото не ми беше на ум да се интересувам от високи неща, но от такива като минават покрай нас всеки ден, а именно, поради което Израел се предава като укор езичниците и за каква кауза са дадени хората, които си обичал над нечестивите народи и защо е пренесен законът на нашите предци до нищо и писмените завети нямат ефект, 4:24 И ние преминаваме от света като скакалци, а нашият живот е удивление и страх и не сме достойни да получим милост. 4:25 И така, какво ще направи той с името Си, с което сме наречени? от тях неща питах. 4:26 Тогава той ми отговори и рече: Колкото повече търсиш, толкова повече ще се чудя; защото светът бърза да премине, 4:27 И не може да разбере нещата, които са обещани на праведните в идното време: защото този свят е пълен с неправда и немощи. 4:28 Но що се отнася до нещата, за които ме питаш, ще ти кажа; защото злото е посято, но унищожението му още не е дошло. 4:29 И така, ако посеятото не се обърне с главата надолу и ако мястото, където се посява злото, не отминава, тогава не може да дойде, т.е засято с добро. 4:30 Защото зърното на злото семе беше посято в сърцето на Адам от начало и колко безбожие е донесло до този момент? и колко ще роди още, докато дойде времето за вършитба? 4:31 Помислете сега сами, колко голям плод на нечестието е зърното на злото семето е родило. 4:32 И когато се отсекат класовете, които са безброй, колко големи са! етаж ще запълнят? 4:33 Тогава аз отговорих и казах: Как и кога ще станат тези неща? защо годините ни са малко и зли? 4:34 И той ми отговори, казвайки: Не бързай над Всевишния: защото напразно е бързането ти да бъдеш над него, защото много си превишил. 4:35 Душите на праведните също не задаваха ли въпроси за тези неща в техните стаи, казвайки: Докога ще се надявам на този начин? кога идва ли плодът от пода на нашата награда? 4:36 И на тези неща архангелът Уриил им даде отговор и каза: Дори когато броят на семената е пълен във вас: защото той ги е претеглил свят на баланс. 4:37 С мярка Той измери времената; и с номера той преброи времената; и той не ги помръдва, нито ги разбърква, докато не стане споменатата мярка изпълнени. 4:38 Тогава аз отговорих и казах: Господи, който носиш властта, дори ние всички сме пълни на безбожието. 4:39 И за наше благо, може би това са подовете на праведните не са изпълнени, поради греховете на тези, които живеят на земята. 4:40 И той ми отговори и рече: иди при една непразна жена и поискай от нея, когато навърши деветте си месеца, ако може утробата й да ги задържи раждане повече в нея. 4:41 Тогава казах: Не, Господи, тя не може. И той ми каза: В гроб стаите на душите са като утробата на жена: 4:42 Подобно на жена, която ражда, бърза да избегне нуждата на мъката: дори и тези места бързат да доставят тези неща които са им поверени. 4:43 Отначало виж, каквото искаш да видиш, ще се покаже теб. 4:44 Тогава аз отговорих и рекох: ако съм намерил благоволение в очите ти и ако бъде възможно и ако се срещна, 4:45 Покажи ми тогава дали ще дойде нещо повече от миналото, или повече от миналото отколкото предстои. 4:46 Миналото знам, но не знам какво предстои. 4:47 И той ми каза: Стани от дясната страна и аз ще обясня подобието на теб. 4:48 И така, застанах и видях, и ето, гореща пещ минаваше отпред аз: и се случи така, че когато пламъкът изчезна, погледнах и, ето, димът остана неподвижен. 4:49 След това мина воден облак пред мене и спусна много дъжд с буря; и когато бурният дъжд отмина, капките останаха все още. 4:50 Тогава ми рече: Размисли сам; тъй като дъждът е повече от капките и тъй като огънят е по-голям от дима; но капките и димът остава зад: така че количеството, което е минало, е повече от надвишено. 4:51 Тогава се помолих и казах: Мислиш ли, мога ли да живея до онова време? или какво ще се случи в онези дни? 4:52 Той ми отговори и каза: Що се отнася до знаменията, за които ме питаш, мога да ти кажа отчасти за тях, но що се отнася до живота ти, не съм изпратен да ти покажа; тъй като аз не го знам.