2 Ездра
4:1 И ангелът, който беше изпратен при мен, чието име беше Уриил, ми даде
отговор,
4:2 И каза: Сърцето ти е стигнало твърде далеч в този свят и мислиш ли,
разбирам пътя на Всевишния?
4:3 Тогава казах: Да, господарю мой. И той ми отговори и каза: Пратен съм
да ти покажа три пътя и да изложа пред теб три подобия:
4:4 От което, ако можеш да ме обявиш за такъв, ще ти покажа и начина, по който
искаш да видиш и аз ще ти покажа откъде идва нечестивото сърце
идва.
4:5 И аз казах: Разказвай, господарю мой. Тогава той ми каза: Върви, претегли ме
тежестта на огъня, или ме измери силата на вятъра, или ме призови
отново отминалия ден.
4:6 Тогава аз отговорих и казах: Кой човек може да направи това, това ти
трябва ли да ме питаш такива неща?
4:7 И той ми каза: Ако трябва да те попитам колко големи са жилищата в
всред морето, или колко извора има в началото на бездната,
или колко извора има над небесния свод, или кои са изтичащите
от рая:
4:8 Може би ще ми кажеш: Никога не съм слизал в бездната,
нито още в ада, нито някога съм се качвал на небето.
4:9 Но сега те помолих само за огъня и вятъра и за
денят, през който си преминал, и нещата, от които си тръгнал
не могат да бъдат разделени и въпреки това не можеш ли да ми дадеш отговор за тях.
4:10 Той ми каза още: Твоите собствени неща и такива, които са пораснали
с теб не можеш ли да знаеш;
4:11 Как тогава твоят съд ще може да разбере пътя на Всевишния,
и светът сега е външно покварен, за да разбере
корупция, която е очевидна в очите ми?
4:12 Тогава му казах: По-добре да ни нямаше, отколкото това
трябва да живеем все още в нечестие и да страдаме, и да не знаем
поради което.
4:13 Той ми отговори и рече: отидох в гора в полето и
дърветата се съветваха,
4:14 И каза: Елате да отидем да воюваме срещу морето, за да може
тръгнете пред нас и за да можем да направим още гори.
4:15 По същия начин се съветваха и морските потоци и рекоха: Ела,
нека се изкачим и покорим горите на равнината, за да можем и там
направи ни друга държава.
4:16 Мисълта за дървата беше напразна, защото огънят дойде и ги погълна.
4:17 Мисълта за морските наводнения също отпадна, защото
пясък се изправи и ги спря.
4:18 Ако сега бяхте съдия между тези двамата, кого бихте започнали
оправдавам? или кого ще осъдиш?
4:19 Аз отговорих и казах: Наистина и двамата имат глупава мисъл
измислено, защото земята е дадена на дървото и морето също има
мястото му да понесе наводненията му.
4:20 Тогава той ми отговори и рече: Правилно си отсъдил, но защо
не съдиш ли и себе си?
4:21 Защото както земята е дадена на дървото, така и морето на неговия
наводнения: дори и жителите на земята да не разберат нищо
но това, което е на земята, и този, който живее над небесата
може да разбере само нещата, които са над височината на небесата.
4:22 Тогава аз отговорих и казах: моля Ти се, Господи, дай ми
разбиране:
4:23 Защото не ми беше на ум да се интересувам от високи неща, но от такива като
минават покрай нас всеки ден, а именно, поради което Израел се предава като укор
езичниците и за каква кауза са дадени хората, които си обичал
над нечестивите народи и защо е пренесен законът на нашите предци
до нищо и писмените завети нямат ефект,
4:24 И ние преминаваме от света като скакалци, а нашият живот е
удивление и страх и не сме достойни да получим милост.
4:25 И така, какво ще направи той с името Си, с което сме наречени? от тях
неща питах.
4:26 Тогава той ми отговори и рече: Колкото повече търсиш, толкова повече
ще се чудя; защото светът бърза да премине,
4:27 И не може да разбере нещата, които са обещани на праведните в
идното време: защото този свят е пълен с неправда и немощи.
4:28 Но що се отнася до нещата, за които ме питаш, ще ти кажа;
защото злото е посято, но унищожението му още не е дошло.
4:29 И така, ако посеятото не се обърне с главата надолу и ако
мястото, където се посява злото, не отминава, тогава не може да дойде, т.е
засято с добро.
4:30 Защото зърното на злото семе беше посято в сърцето на Адам от
начало и колко безбожие е донесло до този момент?
и колко ще роди още, докато дойде времето за вършитба?
4:31 Помислете сега сами, колко голям плод на нечестието е зърното на злото
семето е родило.
4:32 И когато се отсекат класовете, които са безброй, колко големи са!
етаж ще запълнят?
4:33 Тогава аз отговорих и казах: Как и кога ще станат тези неща?
защо годините ни са малко и зли?
4:34 И той ми отговори, казвайки: Не бързай над Всевишния:
защото напразно е бързането ти да бъдеш над него, защото много си превишил.
4:35 Душите на праведните също не задаваха ли въпроси за тези неща в
техните стаи, казвайки: Докога ще се надявам на този начин? кога
идва ли плодът от пода на нашата награда?
4:36 И на тези неща архангелът Уриил им даде отговор и каза:
Дори когато броят на семената е пълен във вас: защото той ги е претеглил
свят на баланс.
4:37 С мярка Той измери времената; и с номера той преброи
времената; и той не ги помръдва, нито ги разбърква, докато не стане споменатата мярка
изпълнени.
4:38 Тогава аз отговорих и казах: Господи, който носиш властта, дори ние всички сме пълни
на безбожието.
4:39 И за наше благо, може би това са подовете на праведните
не са изпълнени, поради греховете на тези, които живеят на земята.
4:40 И той ми отговори и рече: иди при една непразна жена и поискай
от нея, когато навърши деветте си месеца, ако може утробата й да ги задържи
раждане повече в нея.
4:41 Тогава казах: Не, Господи, тя не може. И той ми каза: В
гроб стаите на душите са като утробата на жена:
4:42 Подобно на жена, която ражда, бърза да избегне нуждата
на мъката: дори и тези места бързат да доставят тези неща
които са им поверени.
4:43 Отначало виж, каквото искаш да видиш, ще се покаже
теб.
4:44 Тогава аз отговорих и рекох: ако съм намерил благоволение в очите ти и ако
бъде възможно и ако се срещна,
4:45 Покажи ми тогава дали ще дойде нещо повече от миналото, или повече от миналото
отколкото предстои.
4:46 Миналото знам, но не знам какво предстои.
4:47 И той ми каза: Стани от дясната страна и аз ще обясня
подобието на теб.
4:48 И така, застанах и видях, и ето, гореща пещ минаваше отпред
аз: и се случи така, че когато пламъкът изчезна, погледнах и,
ето, димът остана неподвижен.
4:49 След това мина воден облак пред мене и спусна много
дъжд с буря; и когато бурният дъжд отмина, капките останаха
все още.
4:50 Тогава ми рече: Размисли сам; тъй като дъждът е повече от
капките и тъй като огънят е по-голям от дима; но капките и
димът остава зад: така че количеството, което е минало, е повече от надвишено.
4:51 Тогава се помолих и казах: Мислиш ли, мога ли да живея до онова време? или
какво ще се случи в онези дни?
4:52 Той ми отговори и каза: Що се отнася до знаменията, за които ме питаш,
мога да ти кажа отчасти за тях, но що се отнася до живота ти, не съм изпратен
да ти покажа; тъй като аз не го знам.