2 Коринтяни
7:1 И така, като имаме тези обещания, възлюбени, нека се очистим
себе си от всяка нечистота на плътта и духа, усъвършенствайки се
святост в страх от Бога.
7:2 Приеми ни; ние не сме обидили никого, не сме покварили никого, ние сме
не е измамил никой човек.
7:3 Не говоря това, за да ви осъдя; защото казах преди, че сте вътре
сърцата ни да умрат и да живеят с теб.
7:4 Голяма е моята дързост в речта към вас, голяма е моята хвала с вас;
Изпълнен съм с утеха, прекомерно радостен съм във всичките ни скръб.
7:5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше покой, освен нас
бяха обезпокоени от всяка страна; отвън имаше битки, вътре имаше страхове.
7:6 Но Бог, Който утешава отпадналите, утеши и нас
с идването на Тит;
7:7 И не само чрез идването Му, но и чрез утехата, с която беше
утешен в теб, когато ни каза твоето искрено желание, твоето скръб,
твоят пламенен ум към мен; така че се зарадвах още повече.
7:8 Защото, макар и да те наскърбих с писмо, не се разкайвам, въпреки че се разкайвах
покайте се, защото виждам, че същото послание ви е съжалило
беше само за един сезон.
7:9 Сега се радвам, не че сте наскърбени, но че сте наскърбени за
покаяние, защото бяхте наскърбени по благочестив начин, за да можете
не получавате щети от нас в нищо.
7:10 Защото скръбта по Бога произвежда покаяние за спасение, за което не се разкайва:
но скръбта на света причинява смърт.
7:11 Защото ето същото нещо, че наскърбявахте по благочестив начин,
каква внимателност предизвика във вас, да, какво изчистване на самите вас,
да, какво възмущение, да, какъв страх, да, какво неистово желание, да,
какво усърдие, да, какво отмъщение! Във всичко сте се одобрили
да бъде ясно по този въпрос.
7:12 Ето защо, въпреки че ви писах, аз не го направих за неговата кауза, която имаше
сторил зло, нито за неговата кауза, която е претърпяла зло, но това е нашата грижа
защото вие в очите на Бога може да ви се явят.
7:13 Затова се утешихме с твоята утеха: да, и то изключително
ние се зарадвахме повече от радостта на Тит, защото духът му беше освежен от
всички вие.
7:14 Защото, ако съм му се похвалил нещо с вас, не се срамувам; но като
казахме ти всичко в истина, както и похвалата ни, която направих
преди Тит, е намерена истина.
7:15 И неговата вътрешна обич е по-изобилна към вас, докато той
помни покорството на всички вас, как със страх и трепет вие
го получи.
7:16 Затова се радвам, че имам доверие във всичко във вас.