2 Коринтяни 2:1 Но това реших със себе си, че няма да дойда отново при вас тежест. 2:2 Защото, ако те съжалявам, кой тогава ме радва, освен този същото, което се извинява от мен? 2:3 И това ви писах, да не би, когато дойда, да имам скръб от тях, на които трябва да се радвам; имам доверие във всички вас, това моята радост е радостта на всички вас. 2:4 Защото от голяма скръб и мъка на сърцето ви писах с много сълзи; не за да бъдете наскърбени, но за да можете да знаете любовта, която имам в изобилие към вас. 2:5 Но ако някой е наскърбил, той не е наскърбил мен, но отчасти това Може и да не надценявам всички вас. 2:6 На такъв човек е достатъчно това наказание, което е наложено много. 2:7 така че вие трябва по-скоро да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. 2:8 Затова ви моля да потвърдите любовта си към него. 2:9 Защото и аз за тази цел писах, за да знам доказателството за вас, дали сте послушни във всичко. 2:10 Комуто вие простите нещо, прощавам и аз; защото, ако простих нещо нещо, на когото го простих, заради вас го простих в лицето на Христос; 2:11 Да не би Сатана да се възползва от нас: защото ние не сме в неведение за него устройства. 2:12 Освен това, когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и една врата беше отворено за мен от Господа, 2:13 Нямах покой в духа си, защото не намерих брата си Тит, но като се простих с тях, оттам заминах за Македония. 2:14 Сега благодарим на Бога, Който винаги ни кара да тържествуваме в Христа, и изявява благоуханието на Своето знание чрез нас на всяко място. 2:15 Защото ние сме за Бога благоухание Христово в спасените, и в тези, които загиват: 2:16 За едни сме смъртоносен аромат за смърт; а на другия вкус на живот към живот. И кой е достатъчен за тези неща? 2:17 Защото ние не сме като мнозина тези, които извращават Божието слово, а от искреност, но като от Бога, пред Бога говорим в Христос.