2 Коринтяни
2:1 Но това реших със себе си, че няма да дойда отново при вас
тежест.
2:2 Защото, ако те съжалявам, кой тогава ме радва, освен този
същото, което се извинява от мен?
2:3 И това ви писах, да не би, когато дойда, да имам скръб
от тях, на които трябва да се радвам; имам доверие във всички вас, това
моята радост е радостта на всички вас.
2:4 Защото от голяма скръб и мъка на сърцето ви писах с
много сълзи; не за да бъдете наскърбени, но за да можете да знаете
любовта, която имам в изобилие към вас.
2:5 Но ако някой е наскърбил, той не е наскърбил мен, но отчасти това
Може и да не надценявам всички вас.
2:6 На такъв човек е достатъчно това наказание, което е наложено
много.
2:7 така че вие трябва по-скоро да му простите и да го утешите,
да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.
2:8 Затова ви моля да потвърдите любовта си към него.
2:9 Защото и аз за тази цел писах, за да знам доказателството за вас,
дали сте послушни във всичко.
2:10 Комуто вие простите нещо, прощавам и аз; защото, ако простих нещо
нещо, на когото го простих, заради вас го простих в лицето
на Христос;
2:11 Да не би Сатана да се възползва от нас: защото ние не сме в неведение за него
устройства.
2:12 Освен това, когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и една врата
беше отворено за мен от Господа,
2:13 Нямах покой в духа си, защото не намерих брата си Тит, но
като се простих с тях, оттам заминах за Македония.
2:14 Сега благодарим на Бога, Който винаги ни кара да тържествуваме в Христа,
и изявява благоуханието на Своето знание чрез нас на всяко място.
2:15 Защото ние сме за Бога благоухание Христово в спасените,
и в тези, които загиват:
2:16 За едни сме смъртоносен аромат за смърт; а на другия
вкус на живот към живот. И кой е достатъчен за тези неща?
2:17 Защото ние не сме като мнозина тези, които извращават Божието слово, а от
искреност, но като от Бога, пред Бога говорим в Христос.