1 Царе 26:1 И зифците дойдоха при Саула в Гавая и казаха: Давид не се ли крие себе си на хълма Хахила, който е срещу Йешимон? 26:2 Тогава Саул стана и слезе в пустинята Зиф, като имаше трима хиляди избрани мъже от Израил с него, за да търсят Давид в пустинята на Зиф. 26:3 И Саул разположи стан на хълма Ахела, който е срещу Есимон, начинът. Но Давид остана в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята. 26:4 Затова Давид изпрати съгледвачи и разбра, че Саул е влязъл много дело. 26:5 И Давид стана и дойде на мястото, където Саул беше разположил стан, и Давид видя мястото, където лежеше Саул и военачалникът Авенир, синът на Нир на войската си; и Саул лежеше в окопа, а хората се разположиха на стан за него. 26:6 Тогава Давид отговори и каза на хетееца Ахимелех и на Ависея синът на Саруя, брат на Йоав, като каза: Кой ще слезе с мене при Саул в лагера? И Ависей каза: Ще сляза с теб. 26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха при людете през нощта; и, ето, Саул лежеше спи в изкопа, а копието му е забито в земята при неговото но Авенир и хората лежаха около него. 26:8 Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде твоя враг на твоята ръка ръка днес; сега, моля, нека го ударя с копие дори до земята веднага, и няма да го ударя втория време. 26:9 И Давид каза на Ависей: Не го унищожавай, защото кой може да се протегне ръката му против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен? 26:10 Давид каза още: Заклевам се в живота на Господа, Господ ще го порази; или неговият ден ще дойде да умре; или ще се спусне в битка и ще загине. 26:11 Да не ми даде Господ да простра ръката си против Господа но, моля те, вземи сега копието, което е при него опора и стомна с вода, и да вървим. 26:12 И така, Давид взе копието и стомната с вода от Сауловата опора; и те ги отдалечиха и никой не го видя, нито го позна, нито се събуди: защото всички бяха заспали; защото дълбок сън от Господа падна тях. 26:13 Тогава Давид премина на другата страна и застана на върха на един хълм далече; голямо пространство между тях: 26:14 И Давид извика към народа и към Авенир Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Абнер? Тогава Авенир отговори и каза: Кой си ти? това най-плачещото за краля? 26:15 И Давид каза на Авенир: Не си ли храбър човек? и кой е като да ти в Израел? защо тогава не запази господаря си царя? за дойде един от хората, за да унищожи царя, господаря ти. 26:16 Не е добро това, което си направил. Заклевам се в живота на Господа, вие сте достойни за смърт, защото не опазихте господаря си, Господа помазан. А сега вижте къде е копието на царя и съдът с вода това беше в неговата опора. 26:17 И Саул позна гласа на Давид и каза: това твоят глас ли е, сине мой Давиде? И Давид каза: Моят глас е, господарю мой, царю. 26:18 И рече: защо господарят ми преследва слугата си? за Какво съм направил? или какво зло е в ръката ми? 26:19 Сега, прочее, нека господарят ми, царят, чуе думите на своите слуга. Ако Господ те е подбудил против мен, нека приеме принос: но ако са човешки деца, проклети да бъдат пред тях ГОСПОД; защото те ме изгониха днес от пребиваването в наследство от Господа, казвайки: Иди, служи на други богове. 26:20 И така, нека кръвта ми не падне на земята пред лицето на ГОСПОДИ, защото израилевият цар излезе да търси бълха, като че ли ловува яребица в планината. 26:21 Тогава Саул рече: Съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото няма вече да го правя направи ти зло, защото душата ми беше скъпа в твоите очи днес. ето, изиграх глупак и сгреших твърде много. 26:22 И Давид отговори и каза: Ето копието на царя! и нека един от млади мъже идват и го вземат. 26:23 Господ да въздаде на всекиго неговата правда и неговата вярност; за ГОСПОД те предаде днес в ръцете ми, но аз не исках да се простирам простря ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник. 26:24 И, ето, тъй като твоят живот днес беше много ценен в очите ми, така нека животът ми да бъде ценен в очите на Господа и нека ме избави от всички премеждия. 26:25 Тогава Саул каза на Давида: Благословен да си, сине мой Давиде! правете велики неща и също така ще надделеете. И така, Давид продължи пътя си, и Саул се върна на мястото си.