1 Царе
26:1 И зифците дойдоха при Саула в Гавая и казаха: Давид не се ли крие
себе си на хълма Хахила, който е срещу Йешимон?
26:2 Тогава Саул стана и слезе в пустинята Зиф, като имаше трима
хиляди избрани мъже от Израил с него, за да търсят Давид в пустинята
на Зиф.
26:3 И Саул разположи стан на хълма Ахела, който е срещу Есимон,
начинът. Но Давид остана в пустинята и видя, че Саул идва
след него в пустинята.
26:4 Затова Давид изпрати съгледвачи и разбра, че Саул е влязъл
много дело.
26:5 И Давид стана и дойде на мястото, където Саул беше разположил стан, и Давид
видя мястото, където лежеше Саул и военачалникът Авенир, синът на Нир
на войската си; и Саул лежеше в окопа, а хората се разположиха на стан
за него.
26:6 Тогава Давид отговори и каза на хетееца Ахимелех и на Ависея
синът на Саруя, брат на Йоав, като каза: Кой ще слезе с мене при
Саул в лагера? И Ависей каза: Ще сляза с теб.
26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха при людете през нощта; и, ето, Саул лежеше
спи в изкопа, а копието му е забито в земята при неговото
но Авенир и хората лежаха около него.
26:8 Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде твоя враг на твоята ръка
ръка днес; сега, моля, нека го ударя с
копие дори до земята веднага, и няма да го ударя втория
време.
26:9 И Давид каза на Ависей: Не го унищожавай, защото кой може да се протегне
ръката му против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен?
26:10 Давид каза още: Заклевам се в живота на Господа, Господ ще го порази; или
неговият ден ще дойде да умре; или ще се спусне в битка и ще загине.
26:11 Да не ми даде Господ да простра ръката си против Господа
но, моля те, вземи сега копието, което е при него
опора и стомна с вода, и да вървим.
26:12 И така, Давид взе копието и стомната с вода от Сауловата опора; и
те ги отдалечиха и никой не го видя, нито го позна, нито се събуди: защото
всички бяха заспали; защото дълбок сън от Господа падна
тях.
26:13 Тогава Давид премина на другата страна и застана на върха на един хълм
далече; голямо пространство между тях:
26:14 И Давид извика към народа и към Авенир Нировия син, като каза:
Не отговаряш ли, Абнер? Тогава Авенир отговори и каза: Кой си ти?
това най-плачещото за краля?
26:15 И Давид каза на Авенир: Не си ли храбър човек? и кой е като да
ти в Израел? защо тогава не запази господаря си царя? за
дойде един от хората, за да унищожи царя, господаря ти.
26:16 Не е добро това, което си направил. Заклевам се в живота на Господа, вие сте
достойни за смърт, защото не опазихте господаря си, Господа
помазан. А сега вижте къде е копието на царя и съдът с вода
това беше в неговата опора.
26:17 И Саул позна гласа на Давид и каза: това твоят глас ли е, сине мой Давиде?
И Давид каза: Моят глас е, господарю мой, царю.
26:18 И рече: защо господарят ми преследва слугата си? за
Какво съм направил? или какво зло е в ръката ми?
26:19 Сега, прочее, нека господарят ми, царят, чуе думите на своите
слуга. Ако Господ те е подбудил против мен, нека приеме
принос: но ако са човешки деца, проклети да бъдат пред тях
ГОСПОД; защото те ме изгониха днес от пребиваването в
наследство от Господа, казвайки: Иди, служи на други богове.
26:20 И така, нека кръвта ми не падне на земята пред лицето на
ГОСПОДИ, защото израилевият цар излезе да търси бълха, като че ли
ловува яребица в планината.
26:21 Тогава Саул рече: Съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото няма вече да го правя
направи ти зло, защото душата ми беше скъпа в твоите очи днес.
ето, изиграх глупак и сгреших твърде много.
26:22 И Давид отговори и каза: Ето копието на царя! и нека един от
млади мъже идват и го вземат.
26:23 Господ да въздаде на всекиго неговата правда и неговата вярност; за
ГОСПОД те предаде днес в ръцете ми, но аз не исках да се простирам
простря ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник.
26:24 И, ето, тъй като твоят живот днес беше много ценен в очите ми, така нека
животът ми да бъде ценен в очите на Господа и нека ме избави
от всички премеждия.
26:25 Тогава Саул каза на Давида: Благословен да си, сине мой Давиде!
правете велики неща и също така ще надделеете. И така, Давид продължи пътя си,
и Саул се върна на мястото си.