1 Царе
20:1 Тогава Давид избяга от Найот в Рама и дойде и каза пред Ионатана:
Какво съм направил? какво е беззаконието ми? и какъв е моят грях пред твоя
татко, че търси живота ми?
20:2 И той му каза: Бог да прости! няма да умреш: ето, баща ми
няма да направи нищо, нито голямо, нито малко, освен че ще ми го покаже: и
защо баща ми трябва да крие това нещо от мен? това не е така.
20:3 И Давид се закле още, като каза: баща ти наистина знае, че аз
намерих благодат в очите ти; и той каза: Да не знае Йонатан
това, за да не се наскърби, но наистина, жив е Господ и душата ти
жив, има само крачка между мен и смъртта.
20:4 Тогава Ионатан каза на Давида: каквото пожелае душата ти, ще го дам
направи го за теб.
20:5 И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние и аз
не трябва да пропускам да седна с царя на трапеза; но ме пуснете, за да мога
крия се на полето до вечерта на третия ден.
20:6 Ако изобщо липсвам на баща ти, тогава кажи, Давид искрено поиска разрешение
мен, за да може да изтича до своя град Витлеем; защото има всяка година
жертва там за цялото семейство.
20:7 Ако каже така: добре е; слугата ти ще има мир, но ако е
много ядосан, тогава бъдете сигурни, че злото се определя от него.
20:8 И тъй, постъпи милостиво към слугата си; защото ти донесе
слугата ти в завет на ГОСПОДА с теб; въпреки това, ако
има в мен беззаконие, убий ме сам; защото защо трябва да донесеш
аз на баща ти?
20:9 И Йонатан каза: Далеч от теб, защото ако знаех това със сигурност
злото беше решено от баща ми да дойде върху теб, тогава не бих искал
да ти го кажа?
20:10 Тогава Давид каза на Ионатана: Кой ще ми каже? или какво, ако баща ти
да ти отговоря грубо?
20:11 Тогава Ионатан каза на Давида: Ела да излезем на полето.
И двамата излязоха на полето.
20:12 И Йонатан каза на Давида: Господи, Боже Израилев, когато затръбя
баща ми ще бъде утре по всяко време или на третия ден, и ето, ако
има добро към Давид, и тогава аз не изпращам до теб и не го известявам
ти;
20:13 Така и много повече да направи Господ на Ионатана, но ако е угодно на баща ми
направиш ли зло, тогава ще ти го покажа и ще те изпратя, че ти
и ГОСПОД да бъде с теб, както беше с мен
баща.
20:14 И не само докато съм жив, ще ми покажеш благостта на
Господи, да не умра:
20:15 Но и ти няма да отсечеш милостта си от дома ми завинаги; не,
не когато ГОСПОД е изтребил всички врагове на Давид от
лицето на земята.
20:16 Ионатан сключи завет с Давидовия дом, като каза: Нека
ГОСПОД дори го изисква от ръката на враговете на Давид.
20:17 И Ионатан отново накара Давид да се закълне, защото го обичаше; защото той
обичаше го, както обичаше собствената си душа.
20:18 Тогава Ионатан каза на Давида: Утре е новолуние; и ти ще
бъдете пропуснати, защото мястото ви ще бъде празно.
20:19 И като престоиш три дни, тогава ще слезеш бързо,
и ела на мястото, където си се скрил по време на работата
беше в ръка и ще остане до камъка Езел.
20:20 И ще изстреля три стрели отстрани, сякаш стрелях в a
марка.
20:21 И, ето, ще изпратя едно момче и ще кажа: иди, намери стрелите. Ако аз
изрично кажи на момчето: Ето, стрелите са от тази страна на теб,
Вземи ги; тогава ела ти, защото има мир за теб и няма зло; като
жив е Господ.
20:22 Но ако кажа така на младежа: Ето, стрелите са отвъд
ти; иди си, защото Господ те отпрати.
20:23 И що се отнася до въпроса, за който ти и аз говорихме, ето,
Господ да бъде между теб и мен завинаги.
20:24 И така, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието,
царят го седна да яде месо.
20:25 И царят седна на мястото си, както и друг път, дори на място до
и Йонатан стана, а Авенир седна до Саул и Давид
мястото беше празно.
20:26 Но през онзи ден Саул не каза нищо, защото мислеше:
Нещо го е сполетяло, не е чист; със сигурност не е чист.
20:27 И това се случи на другия ден, който беше вторият ден от
месец, че мястото на Давид беше празно; и Саул каза на Йонатан своето
сине, затова синът на Есей не идва на храна нито вчера,
нито днес?
20:28 И Йонатан отговори на Саул: Давид искрено ме помоли за разрешение да отида
Витлеем:
20:29 И рече: Пусни ме, моля те; защото семейството ни има жертва
градът; и брат ми, той ми заповяда да бъда там: и сега, ако
Намерих благоволение в очите ти, позволи ми да се махна, моля, и да видя
моите братя. Затова той не идва на царската трапеза.
20:30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза:
Ти, сине на перверзната непокорна жена, не знам ли, че имаш
избра сина на Есей за собственото си объркване и за объркването
от голотата на майка ти?
20:31 Защото, докато Есеевият син е жив на земята, ти няма да
да се утвърди, нито твоето царство. Затова сега изпрати и го вземи при
аз, защото той непременно ще умре.
20:32 И Йонатан отговори на баща си Саула и му каза: Затова
ще бъде ли убит? какво е направил?
20:33 И Саул хвърли копие към него, за да го удари; от което Ионатан разбра, че
баща му беше решен да убие Давид.
20:34 И тъй, Ионатан стана от трапезата в яростен гняв и не яде месо
втория ден от месеца, защото той беше наскърбен за Давид, защото неговите
баща му го беше опозорил.
20:35 И на сутринта Ионатан излезе в
полето на времето, определено с Давид, и едно малко момче с него.
20:36 И той каза на момчето си: Бягай, намери сега стрелите, които пускам.
И докато момчето тичаше, той изстреля стрела отвъд него.
20:37 И когато момчето стигна до мястото на стрелата, която имаше Ионатан
застрелян, Джонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата отвъд
ти?
20:38 И Ионатан извика след момчето: Бързай, бързай, не се задържай. И
Момчето на Йонатан събра стрелите и дойде при господаря си.
20:39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха работата.
20:40 И Ионатан даде артилерията си на момчето си и му каза: Иди,
занесете ги в града.
20:41 И щом момчето си отиде, Давид стана от едно място към
на юг и падна по лице на земята, и се поклони на три
пъти: и те се целуваха един друг и плакаха един с друг, докато
Дейвид надхвърли.
20:42 И Ионатан каза на Давида: Иди си с мир, понеже и двамата се заклехме
от нас в името на Господа, казвайки: Господ да бъде между мене и тебе,
и между моето семе и твоето семе завинаги. И той стана и си отиде:
и Йонатан отиде в града.