1 Царе 20:1 Тогава Давид избяга от Найот в Рама и дойде и каза пред Ионатана: Какво съм направил? какво е беззаконието ми? и какъв е моят грях пред твоя татко, че търси живота ми? 20:2 И той му каза: Бог да прости! няма да умреш: ето, баща ми няма да направи нищо, нито голямо, нито малко, освен че ще ми го покаже: и защо баща ми трябва да крие това нещо от мен? това не е така. 20:3 И Давид се закле още, като каза: баща ти наистина знае, че аз намерих благодат в очите ти; и той каза: Да не знае Йонатан това, за да не се наскърби, но наистина, жив е Господ и душата ти жив, има само крачка между мен и смъртта. 20:4 Тогава Ионатан каза на Давида: каквото пожелае душата ти, ще го дам направи го за теб. 20:5 И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние и аз не трябва да пропускам да седна с царя на трапеза; но ме пуснете, за да мога крия се на полето до вечерта на третия ден. 20:6 Ако изобщо липсвам на баща ти, тогава кажи, Давид искрено поиска разрешение мен, за да може да изтича до своя град Витлеем; защото има всяка година жертва там за цялото семейство. 20:7 Ако каже така: добре е; слугата ти ще има мир, но ако е много ядосан, тогава бъдете сигурни, че злото се определя от него. 20:8 И тъй, постъпи милостиво към слугата си; защото ти донесе слугата ти в завет на ГОСПОДА с теб; въпреки това, ако има в мен беззаконие, убий ме сам; защото защо трябва да донесеш аз на баща ти? 20:9 И Йонатан каза: Далеч от теб, защото ако знаех това със сигурност злото беше решено от баща ми да дойде върху теб, тогава не бих искал да ти го кажа? 20:10 Тогава Давид каза на Ионатана: Кой ще ми каже? или какво, ако баща ти да ти отговоря грубо? 20:11 Тогава Ионатан каза на Давида: Ела да излезем на полето. И двамата излязоха на полето. 20:12 И Йонатан каза на Давида: Господи, Боже Израилев, когато затръбя баща ми ще бъде утре по всяко време или на третия ден, и ето, ако има добро към Давид, и тогава аз не изпращам до теб и не го известявам ти; 20:13 Така и много повече да направи Господ на Ионатана, но ако е угодно на баща ми направиш ли зло, тогава ще ти го покажа и ще те изпратя, че ти и ГОСПОД да бъде с теб, както беше с мен баща. 20:14 И не само докато съм жив, ще ми покажеш благостта на Господи, да не умра: 20:15 Но и ти няма да отсечеш милостта си от дома ми завинаги; не, не когато ГОСПОД е изтребил всички врагове на Давид от лицето на земята. 20:16 Ионатан сключи завет с Давидовия дом, като каза: Нека ГОСПОД дори го изисква от ръката на враговете на Давид. 20:17 И Ионатан отново накара Давид да се закълне, защото го обичаше; защото той обичаше го, както обичаше собствената си душа. 20:18 Тогава Ионатан каза на Давида: Утре е новолуние; и ти ще бъдете пропуснати, защото мястото ви ще бъде празно. 20:19 И като престоиш три дни, тогава ще слезеш бързо, и ела на мястото, където си се скрил по време на работата беше в ръка и ще остане до камъка Езел. 20:20 И ще изстреля три стрели отстрани, сякаш стрелях в a марка. 20:21 И, ето, ще изпратя едно момче и ще кажа: иди, намери стрелите. Ако аз изрично кажи на момчето: Ето, стрелите са от тази страна на теб, Вземи ги; тогава ела ти, защото има мир за теб и няма зло; като жив е Господ. 20:22 Но ако кажа така на младежа: Ето, стрелите са отвъд ти; иди си, защото Господ те отпрати. 20:23 И що се отнася до въпроса, за който ти и аз говорихме, ето, Господ да бъде между теб и мен завинаги. 20:24 И така, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят го седна да яде месо. 20:25 И царят седна на мястото си, както и друг път, дори на място до и Йонатан стана, а Авенир седна до Саул и Давид мястото беше празно. 20:26 Но през онзи ден Саул не каза нищо, защото мислеше: Нещо го е сполетяло, не е чист; със сигурност не е чист. 20:27 И това се случи на другия ден, който беше вторият ден от месец, че мястото на Давид беше празно; и Саул каза на Йонатан своето сине, затова синът на Есей не идва на храна нито вчера, нито днес? 20:28 И Йонатан отговори на Саул: Давид искрено ме помоли за разрешение да отида Витлеем: 20:29 И рече: Пусни ме, моля те; защото семейството ни има жертва градът; и брат ми, той ми заповяда да бъда там: и сега, ако Намерих благоволение в очите ти, позволи ми да се махна, моля, и да видя моите братя. Затова той не идва на царската трапеза. 20:30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на перверзната непокорна жена, не знам ли, че имаш избра сина на Есей за собственото си объркване и за объркването от голотата на майка ти? 20:31 Защото, докато Есеевият син е жив на земята, ти няма да да се утвърди, нито твоето царство. Затова сега изпрати и го вземи при аз, защото той непременно ще умре. 20:32 И Йонатан отговори на баща си Саула и му каза: Затова ще бъде ли убит? какво е направил? 20:33 И Саул хвърли копие към него, за да го удари; от което Ионатан разбра, че баща му беше решен да убие Давид. 20:34 И тъй, Ионатан стана от трапезата в яростен гняв и не яде месо втория ден от месеца, защото той беше наскърбен за Давид, защото неговите баща му го беше опозорил. 20:35 И на сутринта Ионатан излезе в полето на времето, определено с Давид, и едно малко момче с него. 20:36 И той каза на момчето си: Бягай, намери сега стрелите, които пускам. И докато момчето тичаше, той изстреля стрела отвъд него. 20:37 И когато момчето стигна до мястото на стрелата, която имаше Ионатан застрелян, Джонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата отвъд ти? 20:38 И Ионатан извика след момчето: Бързай, бързай, не се задържай. И Момчето на Йонатан събра стрелите и дойде при господаря си. 20:39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха работата. 20:40 И Ионатан даде артилерията си на момчето си и му каза: Иди, занесете ги в града. 20:41 И щом момчето си отиде, Давид стана от едно място към на юг и падна по лице на земята, и се поклони на три пъти: и те се целуваха един друг и плакаха един с друг, докато Дейвид надхвърли. 20:42 И Ионатан каза на Давида: Иди си с мир, понеже и двамата се заклехме от нас в името на Господа, казвайки: Господ да бъде между мене и тебе, и между моето семе и твоето семе завинаги. И той стана и си отиде: и Йонатан отиде в града.